Писателката Петя Александрова: И аз съм българка, като жените, за които пиша!

Петя Александрова е родена на 23 юни 1948 г. в Ямбол. Завършва средното си образование в Сливен, а след това се дипломира във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност Българска филология. Петя е автор на 9 книги с разкази и стихотворения за възрастни и 24 приказки за деца. По нейни творби са реализирани пиеса за деца и анимационен филм.

Дълги години сътрудничи на различни медии, включително и на вестник “Над 55”.

- Нова книга, при това с интригуващо заглавие - “Аз съм българка”, издателство СИЕЛА... Както изглежда, музата трайно се е заселила в дома ти в последните години?

- Това с музите е загадъчна работа и не смея да я коментирам. Но ако искаш да кажеш, че твърде често издавам книги - да, така се случи, но едва ли е случайно. Моите близки и приятелите ми знаят, че съм работохоличка, че имам (поне засега!) отзивчиво въображение и леко перо, другото е късмет - издателства, читателски интерес...

- Тази, новата ти книга не е ли своеобразно продължение на двете ти томчета в издателство “Хермес” “България в потури, но с цилиндър”, които излязоха наскоро и имаха добър успех?

- Да, би могло да се каже. И в новата си книга аз отново обръщам поглед най-вече към миналото, към историята на България. Този път обаче книгата е написана най-вече за най-младите ми читатели, за децата.

Опитала съм се да разкажа 40 житейски истории по начин, близък до приказките, да събудя интереса им към исторически личности, за които в учебниците е писано малко и твърде суховато.

Но книгата стана прекрасна и по една причина, която е видна отдалеч - 40 съвременни художнички направиха 40 портрета, дай Боже всекиму!

- Кои са тези твои героини и защо са точно тези?

- Някои от тях са известни, разбира се, като баба Тонка, Райна Княгиня и Елисавета Багряна... Но има почти неизвестни имена, като шуменската девойка Василка Константинова, заради която Панайот Волов организира публичен мъжки бой с бастуни и сопи.

Или Елисавета Кларк, която създава първата “американска” забавачка в България и осиновява три сирачета. Или Станислава Караиванова, която на 15 години става учителка в Македония при едни непоносими житейски условия, подложена на глад, студ, унижения...

- Какво трябва да каже тази книга на младите българи, а и не само на младите? 

- Написала съм го в предговора, но пак ще го повторя накратко. Избрах именно тези жени (а защо тъкмо жени също съм го казала там), защото исках да дам едни добри примери за момичетата (а защо не и за момчетата!), които се оплакват от своята липса на късмет, от пречките и препятствията в живота си, от трудностите и неотзивчивостта на средата си.

В едни не много далечни времена, при далеч повече трудности, предразсъдъци и традиционни задръжки тези жени са отстоявали своето право да избират какво да правят, как да живеят, доколко и докъде да воюват за своето име, своята чест, своя талант... често пъти с риск за живота си. 



- Не е ли удивително това, че провинциалното девойче, никому неизвестно някога, отдавна, днес издава в най-голямото издателство на България? 

- Не знам какво да кажа, моята житейска и писателска съдба е съвсем като на другите, нищо особено и нищо неочаквано и бързо.

А и като се оглеждам около себе си - по-голямата част от българските писатели са родени в провинцията и някога са били напълно неизвестни - Здравка Евтимова е от Перник, Георги Господинов е от Ямбол, Николай Милчев е от Плевен, а един от най-интелектуалните български поети, Златомир Златанов, е от едно ловешко село... 

- Много писатели се оплакват, че издателствата им искат пари, за да отпечатат книгата им... А после трябва сами да си я продават, което обезсмисля до голяма степен труда им.

- Това е тема, по която трудно мога да се изкажа, защото винаги съм била от единия бряг, т.е. не съм била издател.

В цял свят начинаещите и неизвестните все още автори не се надяват на хонорари, а издателствата подхождат предпазливо, защото влагат средства, които може да изгубят напълно.

Мисля, че напоследък нещата в България се променят, т.е. издателите са наясно, че писателският труд също трябва да бъде заплатен, че авторите трябва да разчитат на добра разпространителска мрежа, че българските книги съвсем не са пренебрегвани от купувачите в книжарниците и край книжните сергии. Аз вярвам, че нещата вървят на добро.

- Какво друго да очакваме от писателката Петя Александрова?

- До няколко дни ще излезе от печат една експериментална (за мен и моето можене) книга, предназначена отново за деца, роман, фантастика, четиво за интелигентни деца над 10 години.

Заглавието - “Дея Орхидея и госпожа Маншон” (издателство “Горната земя”). Тепърва ще стане ясно дали съм сполучила. 

По мнението на специалисти и издатели “Аз съм българка” е достоен български аналог на превзелата целия свят “Истории за лека нощ за момичета бунтарки”.

Доколко ще превземе и нашия пазар - а и чуждия, - ще стане ясно след известно време. Засега пожелаваме от все сърце успех на книгата и на талантливата й авторка!

Надя СТАМБОЛИЕВА
/вестник "Над 55"/