<strong>- Г-н Райков, наскоро завършихте новата си книга &bdquo;Диагноза: българин в Париж&rdquo;, в която пишете: &bdquo;...тук усетих с кожата си, че патологията на българския характер вече е достигнала дъното.&rdquo; Защо?</strong><br /> - Защото, както казва американският писател Джеймс Болдуин, най-прекрасното място за живеене в света е Париж. Но същевременно тук най-ясно като че ли се открояват ръждивите петна на нечие поведение или мисъл. За мен е кощунство да бъдеш в Париж и да бъдеш по нашенски било дребен тарикат, било просяк, било крадец, било измамник, било чалгаджия&hellip; Просто тези БГ черти, които у нас не ни правят впечатление, тук смайват и разтърсват. Ето един пример от книгата &ndash; за лошото нашенско гледане. Е, подобно нещо парижани не могат да проумеят. Тогава те ни гледат като сащисани деца. Или пък например по въпроса за купуването на гласове. Това, ако го кажеш на някой французин, той не може да те разбере и след часове. &bdquo;Как така ще ми купят гласа? Значи да ми купят достойнството&rdquo;, казва той и гледа слисан. И бърза вече да те подмине. А у нас &ndash; &bdquo;Ега ти достойнството. Че к&rsquo;во е т&rsquo;ва, яде ли се&rdquo;&hellip; Книгата ми, която скоро ще бъде издадена, е пълна с подобни примери на нашенско поведение и мислене.<br /> <br /> <strong>- Как чужденците реагират на дребните тарикатлъци, чрез които някои наши сънародници искат да преуспеят?<br /> </strong>- В началото &ndash; с недоумение. После, лека-полека &ndash; с твърдост. При французите, и то парижани, аз тях познавам, няма пет-шест &ndash; каже ли ти полицай, служител, контрольор нещо, хванат ли те в нарушение на законите &ndash; и със скандал, и с плезене, и с нашенско кривене и плачене, че и с викове, нищо не можеш да постигнеш. Дори примката се затяга още повече.<br /> <br /> <strong>- От коя черта в манталитета си не могат да се отърват българите в чужбина?<br /> </strong>- Най-много от обичта си към дребния тарикатлък, който изглежда е в кръвта ни, както и от комплекса за малоценност. А пък съчетани, двете &bdquo;качества&rdquo; стават такъв меланж, нещо като смес, коктейл по български, че когато той избухне, вече става хем страшно, хем много, много забавно.<br /> <br /> <strong>- Какво ви провокира към написването на специална глава &bdquo;Бг кучките или студенината на красавиците&rdquo;?<br /> </strong>- Бях много години във висшето уж общество на страната ни, колкото може то да е висше, и наблюдавах &bdquo;ролята&rdquo; на една особена прослойка, млади и на средна възраст жени, които всъщност до голяма степен по свой специфичен начин оказваха влияние на политическите, а и на останалите процеси у нас.<br /> Когато дойдох в Париж, усетих, че тази тема и тук, особено сред българските жени, е доста благодатна. Защото тук, наред с всичко познато ми от България, имаше и нещо ново. Това бе изразената склонност у българката да подражава на французойката. Но тук вече идва огромната разлика &ndash; едно е да си французойка, от дете да си възпитавана и просвещавана по един или друг начин в женските тайни, и съвсем друго &ndash; да идваш от страна като нашата, където жената е доста мачкана, и изведнъж да станеш французойка. Разбира се, такава не ставаш, но ставаш, прощавайте, кучка.<br /> <br /> <strong>- Кога разбрахте, че правило номер едно в Париж е: &ldquo;Пази се от българи!&rdquo;?<br /> </strong>- Почти със стъпването си на френска земя усетих, а и дори сега усещам колко, за съжаление, е право това правило. Ето един действителен епизод: Жената е повече от 20 г. в Париж и е доцент, но не може да си намери постоянна работа. Все в последния момент я отхвърлят. И чак след 20 г. тя разбира, че причина за това са писмата хвалебствия за нея, които пише до работодателя є нейната сестра. Е, как тогава да не спазваш това &bdquo;златно&rdquo; правило?<br /> <br /> <strong>- Вие описвате и връзката между БГ чалгата и френската столица, каква е тя?<br /> </strong>- Е, в нашенската атмосфера битува една мисъл &ndash; до каквото се докосне българинът, все загива&hellip; Онзиден излизам от къщи. Хубав ден, слънчев, това е толкова рядко за Париж. И изведнъж &ndash; &bdquo;Радка пиратка&rdquo;. Потрих очи, че то в България тази &bdquo;велика&rdquo; песен вече отдавна я няма, пък тук, в Париж, в града с най-голямата култура&hellip; Оказа се, че имам нови съседи, наше семейство, съвсем млади хора, с детенце, иначе красиви, бели, приказливи, но обичат &bdquo;Радка пиратка&rdquo;. И дъни уредбата, та махалата трепери&hellip; Така ами, българи сме, я да им покажем на тия франсета&hellip;<br /> <br /> <strong>- Какво е вашето обяснение за факта, че на Запад ни смятат за втора категория хора?<br /> </strong>- Основно причината е в липсата на информация за нас и нашата страна.<br /> В Париж, където хората са толкова начетени и любопитни, има доста, които не знаят почти нищо за България, те винаги бъркат столицата ни София с Букурещ или друг град. Ще кажете, това е техен проблем. Не, това не е решение на въпроса. Знаете ли каква мощна пропаганда правят тук от години страни като Румъния, Македония, Турция особено, става дума за наши съседки на Балканите. Докато нашите управници нищо не правят! Ама нищичко! Те просто идват тук на разходка екскурзия с любовниците си секретарки, пообикалят магазините, подпишат някакво уж много належащо договорче, посетят някаква изложба и&hellip;<br /> <br /> <strong>- Ако можехте да се срещнете с Найджъл Фараж, който води антибългарската кампания, какво бихте му казали?<br /> </strong>- Във всеки случай не бих направил онова, което много мои приятели във &bdquo;Фейсбук&rdquo; ме съветват &ndash; да му &bdquo;скоча&rdquo;, да му &bdquo;тегля една нашенска и сочна&hellip;&rdquo;. В нормалния свят подобен начин на поведение е осъдителен най-малкото. Това, което аз бих направил при среща с Фараж, е това, което правя непрекъснато в чужбина с моите нови познати. Просто говоря за красотата на моята родина, но и за проблемите є, така, както и пиша &ndash; от и със сърцето си. Без лицемерие, без потайност на мисълта. И нормалният човек отсреща, добър или лош, ме усеща. И виждам как след края на нашето докосване той просто вече е някак си по-друг, по-топъл и заинтригуван.<br /> <br /> <strong>- Увеличава ли се или се смачкаха самочувствието ви на българин?<br /> </strong>- Нито едното, нито другото. Тези избори, а и случилото се с протестите доизясниха за мен усещането ми за същността на БГ интелигенцията, за нейната липса и продажност. В България ние, за огромно съжаление, нямаме свестни нито политици, нито интелигенция. Затова, мисля категорично, ние със собствени сили никога не ще можем да се справим с плевелите на статуквото. То се възпроизвежда непрестанно.<br /> <br /> <strong>- Вие имате наблюдения над френската социална система. Кое е най-ценното, което можем да приложим от нейния опит?<br /> </strong>- Правителството на Франция, което и да е то, е поставило в центъра на своето внимание и усилия Негово Величество Човека, с главно &bdquo;Ч&rdquo;. Въпреки че този Човек почти непрекъснато е недоволен, мине-не мине месец и хайде стачка! И то не стачка като нашенските, а море, разлюляно море от хора от всички професии с основен лозунг &bdquo;Долу мизерията!&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Как го виждате това в четвъртата по богатство страна в света?<br /> </strong>- Разликата е от земята до небето, когато сравняваме двете социални системи. Днес мой приятел французин ме покани на кафе в дома на дъщеря му, която живее отделно от него. Жената бе на около 40 г., самотна майка, с дъщеря на около 15 г. Когато им казах каква е пенсията на милион и кусур българи, тоест 50-60 евро на месец, французите ме изгледаха като че ли съм извънземен. И тогава дъщерята на моя приятел, която живее в просторно тристайно жилище ново строителство, ми каза: &bdquo; Не искам да ви разстройвам, но ще ви кажа какво е положението при мен. Аз съм безработна. Живея в социално жилище. Получавам помощи и за наема, и като социално слаба, получавам и сума за дъщеря ми. След като се разплатя за всичко, след като си платя и разходите, след като приспадна и сумата за храна и други разходи глезотии, на мен ми остават около 500 евро, които си спестявам. Спестявам в отделна сметка и помощта за дъщеря ми, която ще я използвам за доброто й образование.&rdquo;<br /> Мълчах. И се питах: &bdquo;Колко и каква трябва да е заплатата на една жена в същото положение в България, та да спести накрая на месеца около 1600 лева за себе си и дъщеря си?&rdquo; По отношението към бедния, болния, възрастния в едно общество се съди за неговата зрялост. А у нас тъй нареченият &bdquo;елит&rdquo; са оперирани от усещането дори и за най-елементарна състрадателност и солидарност към другия.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><a href="https://www.monitor.bg/article?id=389438" target="_blank">Людмила ГАБРОВСКА, &quot;Монитор&quot;</a></strong></span><br />