Писателят емигрант Марин Троянов: Съдбата ми е описана във филма “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”

“Чудна земя” на Марин Троянов вече е в ръцете на българския читател. Това е история за магично красивата Рифтова долина в Кения, която става център на зловещи събития. Назрял е убийствен конфликт между две групи от хора - едните планират да заграбят чужди територии, в чиито недра има ценни находища, а другите се стремят да опазят имотите си и да спасят живописната природа от екологична катастрофа. Богати чужденци и корумпирани местни политици не се спират пред нищо, за да постигнат целите си. Скоро смъртта застига почтения фермер Джордж Еванс. Заложник на престъпниците става и неговата дъщеря Елизабет. От Лондон пристига по спешност синът му Марк, а на помощ се притичва и опитният криминалист Артър. Броят на жертвите бързо започва да расте. 

Писателят и заклет пътешественик Марин Троянов със сигурност е познат на нашите читатели с книгите си “Балканска елегия”, “Живот между световете”, “Под африканското слънце”. Той с удоволствие разказва за себе си само пред “Над 55”

- Г-н Троянов, откъде са вашите корени?

- От Плевен, където завърших средното си образование, а после отидох в София. Станах инженер. 5 години съм се трудил в “Енергопроект”. 

- Напускате България като емигрант, нали?

- Точно така. Описано е в книгата “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на моя син, Илия Троянов. По тази книга Стефан Командарев засне едноименния филм с участието на прекрасни артисти от Сърбия, Германия и България. Играе и оперетната звезда Людмила Чешмеджиева. 

В Югославия влязох легално. Минах италианската граница с помощта на добри люде. И ето ме вече на Запад. Прекарах месец в лагер в Триест. На автостоп с група млади хора отидохме в Германия. Предадохме се там на властите. Получих политическо убежище. В Италия и Германия с жена ми и сина ми прекарахме месеци по лагери. 

- Не ви е било никак лесно! 

- Много трудно беше. В Италия бяхме събрани доста хора на едно място. Роми от Полша, от други места. В Германия имаше повече ред. Хранеха ни добре, стига да се хванем на работа. В кухнята се трудеха жените, мъжете - по дворовете. Аз станах чертожник. Започнах инженерна работа в едно бюро. Намерих и постоянна работа в една фирма на Щарнбергското езеро на юг от Брегенц. Късмет!

- Защо късмет? 

- Шефът на фирмата бе партньор на английска фирма с представителства по целия свят. Научих добре немски, справях се и с английския и шефът ме прати като свой представител в Найроби в Кения. 

- Кения - какво екзотично място! Вие написахте неотдавна книгата “Чудна земя”, където става дума точно за тази страна!

- Да, щастлив съм, че неотдавна тя излезе и на български език. Африка е красив континент, повярвайте! В тази книга става дума за историята на Кения, както и за нейното настояще. Там пребивавах на два пъти. След повторното ми отиване там се роди малкият ми син, Александър. С големия, Илия, имат 11 години разлика. Александър отрасна на африканска земя. После завърши гимназия в Мюнхен, висше образование взе в Лондон. Мина под венчило с американка от еврейски произход, живеят в Хонконг. Та, вие разбирате колко съм свързан с Кения. Доволен съм, че г-жа Надя Кабакчиева се съгласи да издаде книгата ми за тази страна. 

- Африка ви е омаяла, така ли?

- 19 години прекарах в Източна Африка. Получих немско поданство. Мечтаех да пътешествам. Но когато стана войната в бивша Югославия, за една нощ ме извикаха в централата и ме пратиха в Загреб да строя лагери за бежанци. До 2007-а се наложи да остана на Балканите. 

- Сигурно престоят на Балканите ви е дал възможност за много контакти, за нови приятелства?

- 14 години прекарах в бивша Югославия. Първо в Хърватия, след това - в Босна и Херцеговина, Косово, а накрая - в Сърбия и Черна гора. Създадох приятелски отношения и с чужденци, и с местни люде. 

На Балканите дойде моментът да се пенсионирам

Беше организирано парти в един от елитните стари клубове в Белград. Много хора ме уважиха, донесоха ми подаръци. Поддържах добри отношения с местните, говорех и езика им. Натрупах опит. По лагерите се запознах с много жертви на етническите конфликти, наложи се да придружавам министри и депутати от Германия, които посещаваха тия места. Дамите от германския парламент заплакваха, срещайки се с обитателите на лагерите. 

Войната носи само нещастие на хората

Затова не бива да я допускаме. В Германия се знае много за нея, в България по-малко. Още в първата ми книга - “Балканска елегия”, излязла в малък тираж в България, засягам тия теми. Няма по-лошо нещо от войната. 

- Вие сте емигрант с опит. Надявахте ли се, че някой ден ще падне Берлинската стена, че режимът у нас ще се смени и ще си дойдете в родината?

- Не се надявах, вярвайте. 

През 1986-а почина баща ми, а аз не можах да го изпратя в последния му път

Не чаках радикални промени на Изток. Утешавах се, че работата в Югославия ме приближава до скъпата ми родина. 

- Репресирано ли беше семейството ви заради бягството - предполагам, че сте оставили роднини, когато сте напуснали България?

- Баща ми беше възрастен, не е преследван. Брат ми също се опита да емигрира. Той е лежал няколко месеца в затвора, защото е бил на събор в Югославия, опитвал се да избяга, но го хванали. Остана си в България. Тежки мерки срещу мои роднини не бяха предприети. 

- Как поддържахте връзка с родината си?

- С писма. Колеги от службата ми написаха например, че са ме порицавали на някакво събрание. Срещах български колеги по разни конгреси. Говорехме си, радвахме се, че сме се видели. Мнозина от тях напуснаха родината след демокрацията. На Запад емигрантът се мобилизира и амбицира да направи нещо от себе си. 

- Как прописахте?

- Прописах проза на английски, после си превеждах книгите на български. И си възстанових майчиния език. У дома си говорехме на български. Винаги съм държал да си запазя езика, затова и днес съм затрупан с речници вкъщи.

- Г-н Троянов, как виждате България след 10 години?

- Не ми се иска да правя прогнози. Дано нещата да вървят добре. 

- Сега живеете постоянно в Испания, нали?

- Допада ми климатът. В Марбея никога не става под 14-15 градуса. Единият ми син, Илия Троянов, е известен писател. Другият, Александър, е банкер. Със съпругата му имат три дечица - две момичета и едно момче. А от Илия имам само една внучка. 

- Да са ви живи и здрави и синовете, и внуците!

- Благодаря ви!

Мария ИВАНОВА