Писателят Христо Стоянов потъна в скръб от загубата на кумата си

Писателят Христо Стоянов потъна в скръб от смъртта на кумата си Дора Бонева. Както БЛИЦ писа тя си е отишла на 85 години. Дора Бонева е съпруга на поета Любомир Левчев, който почина през 2020 година.

В нейна памет той публикува думи от откриване на изложбата ѝ в Габрово преди година. Ето какво пише още той:


Отишла си е от този свят моята кума Дора Бонева. Леко да ти е небето, Дора...

ПРЕСЕЧНИ ТОЧКИ (КАРТИНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА)

Било ми е малко смешно това при откриване на изложби, при представяне на книги някой да застане до автора и да обяснява на публиката какво точно е искал да каже авторът.

Ситуацията ми прилича на онези часове по рисуване в началното училище – при мене то винаги е Шесто основно училище „Митко Палаузов“ – когато ни поставяха на черната дъска износена вече фоторепродукция на „Тримата богатири“ на Васнецов и ние трябваше да се потим цели четиридесет и пет минути и да обясняваме какво виждаме. В една картина се вижда само това, което зрителят иска да види.

Картината до известна степен замества липсата на фантазия във зрителя. Останалото в картината е невидимото от него – перспектива, колорит, пространство, композиция…

Със слабите си познания на колекционер мога да кажа, че всичко това го има в картините на Дора Бонева. И ако продължа да ви обяснявам какво е искала да каже има опасност да изпадна в онази комична, дори завършила трагично ситуация с Патриарха Вазов като министър на просвещението.

Неговият племенник, ритнитопкаджия тогава, го помолил да напише съчинение за романа „Под игото“. Вазов седнал и два дена обяснявал какво е искал да каже с романа, какви прийоми е използвал и тям подобни неща. Когато племенникът представил преписано с неговия почерк вече домашно, получил… двойка. Всъщност, не той е получил двойката, а Вазов… Учителят така и умира заточен като селски даскал някъде в Лудогорието от самия министър-двойкаджия. Заради това ще кажа няколко думи за Дора Бонева като пресечна точка в живота ми.

За мистика Дора Бонева. И ако се вгледате в нещата й ще намерите тази мистика навсякъде – от семейната картина с алое, която не виждам тук, до портретите, композициите и пейзажите на Дора Бонева. Двама човека са ме зареждали толкова силно с мълчанието си – Христо Фотев и Дора Бонева. Но всяко нещо има свое начало. През деветдесетте години, когато светът не клокочеше, а ревеше под прозорците на Левчев и Дора, аз имах нахалството да ги поканя за кумове. Бях решил за пореден път да свържа живота си с едно момиче.

„Бате Любо“, както си остана Левчев в обръщението ми към него, тогава произнесе паметното „Четиридесет и пет пъти стига“ и след месец вече с Дора ми кумуваха. И тогава, в „Страноприемницата“ в кв. Райково на Смолян аз разбрах, че с Дора, освен че сме роднини вече, ами сме и земляци. Градски. Само че аз съм от Дядо Дянко, а тя от Любово. Има нещо мистично в това землячество, защото моите кумове тъкмо бяха на път да ми станат втори път земляци. Роденият в Троян Левчев бе решил да купува къща в Родопите, защото всъщност е заченат в Чепеларе, където е бил лекар баща му.

И той, търсейки своите корени всъщност ми помагаше да намирам своите в родния си град Габрово индиректно чрез Дора. Разбира се, че не се съгласи да му се търси къща в село Левочево, защото веднага щели да го прекръстят Левчево и се намери една малка къща, в която бе настанен фелдшерът в село Полковник Серафимово.

Уилям Мередит, който стана тогава гражданин на България с последния указ на Президента Желю Желев, Ричард Хартайс, Цветан Марангозов, американската фондация „Грифитс“, копането на градинката, превръщането постепенно на едно забутано родопско село в нещо като Българският Ваймар. Размахът на Левчев и непретенциозното, но решаващо и мистично присъствие на Дора, моята втора землячка. Разбира се, светът се променя, покрай светът и ние… Левчев не изпълни заканата си „четиридесет и пет пъти стига“ и с Дора кумуваха още няколко пъти.

Сигурно поне още четиридесет и пет. Понякога съм си мислил, че ако бате Любо е бил истукан, то неговата душа, това, което го правеше жив е Дора Бонева. Неслучайно получи и литературна награда за мистична поезия тогава. С такава жена като Дора Бонева не може да не си мистик... Няколко са жените, които могат да бъдат отличени със званието „Заслужила жена на поет“ – Дора Бонева, Мария Керим и съпругата на Иван Пейчев.

Но, за Дора Бонева. И когато се преместих във Варна и Любо и Дора дойдоха за едно четене и… И изведнъж се оказа, че Дора и тука е създала пресечна точка, защото нейният брат, габровецът Боян, живееше във Варна. И, кажете, не е ли мистично да откривам навсякъде Дора Бонева. Погледнете картините и ще се убедите. Защото Дора Бонева е толкова навсякъде в картините си, колкото е навсякъде в живота. Поне в моя живот… Ами, това е…

(Думи, при откриване на изложбата на Дора в Габрово преди година)