Според 71-годишния Иван Тодоров тракийският сервиз е продаден от Людмила Живкова в Мексико
Това не е оригиналът, а едно от копията на Панагюрското златно съкровище. Това заяви 71-годишният пловдивчанин Иван Тодоров, който вчера е успял да види отново древнотракийския сервиз след официалното откриване на реставрирания Археологически музей. Той бе възмутен и разочарован от факта, че обществото се заблуждава, тъй като по думите му истинското съкровище отдавна е продадено в Мексико от Людмила Живкова, пише &quot;Марица&quot;. <br /> <br /> &quot;През далечната 1965 г. като електротехник в бившия промишлен комбинат &quot;Единство&quot; работех в съседство с Археологическия музей и тогавашния филиал на библиотека &quot;Иван Вазов&quot;. С мой колега бяхме повикани от тогавашния директор на музея г-н Джамбов да извършим първата сигнализация за обезопасяване на съкровището, тъй като на една от вратите в музея беше правен опит за разбиване. Преди това нямаше сигнализация и такава строгост за охрана, защото бандитизмът и кражбите не бяха с такива размери. За два-три дни успяхме да свършим работа. Тогава имах уникалната възможност да държа в ръцете си и да разгледам отблизо всеки един от съдовете на оригиналното златно съкровище. От любопитство, от интерес, затова, че ще бъда един от щастливците, който е имал възможност да контактува с него. Никога няма да забравя, че единият от ритоните беше ударен по време на разкопките с кирка, която бе направила доста широка дупка в самия ритон. Реставраторите не смееха нищо да предприемат, за да заличат удара, за да не развалят повече ритона.<br /> <br /> През 1973 г. посетих Националния исторически музей веднага след откриването му на мястото на съдебната палата в София. Сред многобройните експонати беше и сервизът от тракийското съкровище, представян като оригинал. Тогава обаче заподозрях, че то е фалшификат. Отдаде ми се възможност съвсем отблизо да видя, че липсват онези фино изработени детайли от човешкото лице, които никога не бих забравил от оригинала, докато съм жив. Липсваха миглите и косъмчетата на веждите, които създаваха илюзия, че негърчетата от фиалата те гледат. Нямаше ги и космите от ръцете на боговете, както и гривите на конете. Тогава влязох в спор с жена от музея, на която не си спомням името, но същата твърдеше, че е правила дисертация върху представяното там съкровище. Тя повика тогавашния директор на музея, явно номенклатура на ЦК, който ми заяви: Експонатите получих от държавната съкровищница в присъствието на двама милиционери, които ме охраняваха, а аз му заявих: Не от двама, а от 22-ма да е бил охраняван, зависи какво са му дали да пренесе. Така и не стигнахме до единомислие. Аз обаче се амбицирах да докажа на научната работничка, че не е права. Дълго време се рових и търсих в библиотека &quot;Иван Вазов&quot; да намеря това, което е писано за националното ни богатство. Нищо не намерих, вероятно цялата литература е била скрита или унищожена. Намерих само един албум от 1961 г., в който бяха дадени параметрите на съкровището и оригинални снимки. Докато за тракийската гробница в Казанлък, върху която е правила дисертация Людмила Живкова, имаше много материали. Явно литературата за панагюрското злато е изчезнала с цел да се прикрие именно онзи момент, в който то е откраднато и продадено, за да не могат хората да правят справка. Ако днес някой си направи труда, едва ли ще намери нещо автентично. Дори и да има нещо издадено, истината ще е деформирана.<br /> <br /> На следващата година видях друго копие на панагюрското златно съкровище в музея &quot;Пушкин&quot; в Москва, също представяно за оригинал. Уредничката на музея обаче се изпусна, че е дубликат. То беше перфектно изваяно и почти не се различаваше от оригинала. По принцип се говореше, че комплектът от 9 съда има 5 или 6 копия.<br /> <br /> Да се върна на откриването на Националния исторически музей през 1973 г. Явно не само аз, който не съм специалист, съм разбрал, че там е изложено копие. Още тогава тръгна слух, че оригиналът е продаден в Мексико от Людмила Живкова. По онова време никой не смееше да коментира открито това, тъй като знаеше какво го очаква. Сега не мога да си обясня защо, след като се знае, че нашето златно съкровище отдавна не е в България, сега трябва да се премълчава този факт и да не се поражда съмнение. Все още има хора, които поддържат тезата, че това е оригинал, и имат интерес да заблуждават не само народа ни, но и целия свят.<br />