Георги Лозев е роден в Пловдив през 1972 г. Завършва Минногеоложкия университет. Страстта му към приключения е наследство от майка му, антрополог към БАН, с която ходи по разкопки. Книгата, променила съдбата му, е "Крепостта на мъртвите” на Пърсифал Рен. През 1996 г. продава мотора си и с раничка на гръб потегля към Френския чуждестранен легион. Той става негов дом и жестока школа за 3 години. Травма по време на мач слага край на приключението. Следващата спирка за Георги е Никарагуа, пише "Марица".
Легионер, писател, пътешественик, рокер - това са само част от лицата на Георги Лозев. Аз съм просто човек, който гони мечтите си, казва пловдивчанинът. Живее на скорост, рисково. Спрял е да брои моментите - между моторите и екстремните спортове, в които е бил на ръба. Това за него не е оцеляване на косъм, а просто начин на живот.<br /> <br /> Силата и издръжливостта са на първо място в главата, а после стигат и до мускулите. Но без късмет нямаше как да постигна успехите си, казва Георги, когото най-близките приятели наричат Шака. И припомня, че първият въпрос, с който Наполеон е подбирал офицерите в своята армия, бил: &quot;Имаш ли късмет?&ldquo;. Впрочем късмета го има всеки, просто трябва да имаме положителна нагласа, за да го открием, казва Георги.<br /> <br /> Трите години във Френския легион са калили българина. Желязната дисциплина го е научила на ред, а тежките походи, кросове и тренировки са го убедили, че човек може да постигне много повече от това, на което си мисли, че е способен. В легиона се оцелява предимно със здрава психика. Мускулите също са необходими, но те се каляват на място. Виж, с чувство за хумор се живее по леко навсякъде по света, при всякакви условия, казва легионерът. <br /> <br /> Зелената барета и коланът с емблемата на 4-ти ескадрон са винаги с Георги, където и да обикаля по света. Не гледа на тях като на реликви, а като на част от униформата на ветеран от Френския чуждестранен легион. На 30 април 2013 г. заедно с други ветерани от легиона Георги присъства на почетна церемония в Мексико по случай 150-годишнината от емблематичната битка при Камерон. Там за пореден път се убеждава, че девизът &quot;Легионер за един ден, легионер завинаги&ldquo; ще важи с пълна сила за целия му живот.<br /> <br /> Пловдивчанинът е обиколил над 30 страни по света. Попада в Никарагуа случайно, но вече от години е там. Не може да каже дали той избира страната, или тя него. Беше любов от пръв поглед, просто не ми остана време да размисля и да продължа по пътя си, шегува се легионерът. <br /> <br /> В Никарагуа се жени, построява къща, там се раждат двете му прекрасни дъщери - Мелиса и Нели. В страната го привлича и невероятната девствена природа, каквато преди зверското застрояване имахме и в България.<br /> <br /> Неслучайно една от любимите песни на Георги е &quot;Дървото&rdquo; на Ахат, където рефренът е &quot;Хора, спрете!&rdquo;. Обича и &quot;Щурците&rdquo;: &quot;Трябва да имаш един приятел и ако е като теб мечтател, ще оцелееш, ще запазиш Дон Кихот в себе си, Робинзон, Гъливер...&rdquo;.<br /> <br /> За да живееш в Централна Америка, трябва да свикнеш с особеностите на хората, които често се държат като деца. Удивително е спокойствието им, с което обясняват, че нищо не зависи от тях. Не са мит прочутите &quot;Ma&ntilde;ana&ldquo;, отлагане на нещата за утре, и &quot;Si Dios Quiere&rdquo;, &quot;Ако е рекъл Господ&rdquo;. Това са едни от многото уроци, които Георги е трябвало да научи, за да заживее с по-малко стрес. <br /> <br /> Любопитна е случката с френските специалисти, дошли да проверят дали ядрената им централа има всички мерки за сигурност. Попитали местните: &quot;Каква е стратегията за сигурност на вашите ядрени реактори?&rdquo;. Директорът на централата казал: &quot;Как каква? Във всяка стая имаме Дева Мария!&rdquo;.<br /> <br /> Георги не спира да пътува. Прекосявал е с мотор джунглата на Гватемала и Салвадор - смятана за едно от най-опасните места в света. Страхът е най-големият враг на свободата и в живота, който съм избрал, казва легионер номер 187992. <br /> <br /> Едно от най-екзотичните пътешествия на пловдивчанина е в света на маите. С хонда изминават 1200 км до град Копан. Там има 2000 йероглифа, които описват историята на маите - династии, владетели. Приключението му отваря очите към уникалната им култура, която е оставила неизменна следа върху всички народи от Централна Америка. <br /> <br /> Техният календар, наричан Дългото броене, отчита периоди от по 5125 години, които са свързани с обиколката, която нашето слънце прави около центъра на галактиката. Загадката на този народ, с невероятни познания за космоса, съзвездията, циклите на времето, е много трудна за разрешаване. <br /> <br /> Въпросът, останал до ден днешен без отговор, е защо са изоставили градовете си и къде е отишъл елитът на това общество.<br /> <br /> След толкова години странстване Георги заявява, че не е намерил по-хубав град от Пловдив. Смята, че един ден ще се завърне в него за постоянно.<br /> <br /> Има и една мечта, за десерт на живота - да измине с Харлей Дейвидсън легендарния стар американски път ROUTE 66, който свързва двата океана, от Чикаго до Ел Ей. Пази тази тръпка за по-нататък, защото според него по-важен от мечтата е пътят към нея./БЛИЦ<br />