Почина Чавдар Киселинчев

Безспорен ерудит още във времето, когато нямаше Интернет, Чавдар Киселинчев проявяваше интерес и към теми, чието значение тепърва откривахме в първите години на прехода. Поклон пред светлата му памет!<br /> <br /> Поклонението ще бъде на 9 юли от 11. 00 часа на Централните софийски гробища.<br /> <br /> Ето един от коментарите на Чавдар Киселинчев, публикуван във в. &quot;Дума&quot; преди 4 години, на 27 юли 2010 г. който на фона на украинската криза звучи особенно актуално и днес:<br /> <br /> <u><strong>Суперсила ли е днешна Русия?</strong></u><br /> <br /> Какъв е международният статут и позиция на Русия на световната сцена? Явява ли се Русия отново суперсила наред със САЩ и Китай? Или е второразрядна държава с ограничен потенциал, за да играе глобална роля? И така, на Запад относно Русия се сблъскват две тези - тезата за третата суперсила и тезата за Русия в перманентен упадък. Но прави впечатление, че докато мнозина отвъд Атлантика са &quot;отписали&quot; Русия, Белият дом полага значителни усилия за подобряване на отношенията с Москва, очевидно отчитайки нейната международна важност.<br /> Трудно е еднозначно да се каже дали Русия днес отново е суперсила, или този неин статут безвъзвратно е отминал в историята. По мое мнение Русия е регионална суперсила, ядрена свръхдържава и първостепенна фигура в международните отношения. Да напомним, че Руската федерация е постоянен член на СС на ООН с право на вето, член е на близкоизточния квартет и на групата, провеждаща шестстранните преговори за атомната бомба на Северна Корея. Нейната важност личи и от това, че президентът Барак Обама направи рязък положителен завой към Кремъл. Нещо повече, мнозинството бивши соцстрани от Източна Европа формираха политиката си на антируска основа, но това сега се променя след успешното рестартиране на руско-американските отношения. Дори в една Полша днес антируската нагласа започва да се заменя от концепцията за отношения на разбирателство.<br /> Но все пак, кои са<br /> <strong><br /> силните козове на Москва</strong><br /> <br /> Мисля, че те са най-напред в сферата на международната икономика. Русия е най-големият производител на петрол в света, измествайки неотдавна Саудитска Арабия и като най-големия износител на петрол в света. Руската федерация запазва лидерството си като най-големия износител на природен газ, задоволявайки например 40% от нуждите на една Германия. Едва ли е нужно да се поставя под съмнение, че петролът и природният газ са мощно икономическо и политическо оръжие в международните отношения. Освен това, според прогнозите, руската икономика ще нарасне през 2010 година с над 5%, и то във време на неотшумяла глобална икономическа криза. Финансите на Москва са в ред, държавният бюджет е балансиран, а държавният дълг е неголям.<br /> На базата на икономическия си подем Русия модернизира стратегическите си и конвенционални въоръжени сили. На вода е спусната най-безшумната подводница от четвърто поколение, а във въздуха лети руски изтребител-бомбардировач от пето поколение. САЩ запазват известно технологично превъзходство, но то постоянно се свива. Руската армия днес е далеч от мощта на съветската си предшественица, но Москва полага усилия да създаде ефективни въоръжени сили, без претенцията да имат подобен на американските глобален обхват.<br /> Президентът Дмитрий Медведев лансира тезата за &quot;руска сфера на привилегировани интереси&quot;, визирайки постсъветското пространство. На свой ред САЩ отричат правото на зони на влияние, макар че американската сфера на влияние на практика е почти целият свят, с изключение на Китай, Русия, ислямистки Иран и няколко латиноамерикански държави. Западни наблюдатели обаче обръщат внимание на факта, че Москва изглежда не е в състояние да контролира сферата на влияние, за която претендира, като най-пресният пример е отказът на Кремъл да изпрати мироопазващи сили за овладяване на кризата в Киргизстан.<br /> Смятам, че руско-грузинският конфликт от лятото на 2008 година, провокиран впрочем от Тбилиси, е накарал Москва да направи изводи относно<strong><br /> <br /> намесата си в постсъветското пространство</strong><br /> <br /> В случая с драматичните събития в Киргизстан въздържанието на Русия се обяснява както с опасенията да не затъне в тресавище, още и с това, че бившите съветски републики Казахстан, Узбекистан и Туркменистан не желаят в техния регион присъствието на руски въоръжени сили, стремейки се да бъдат неутрални. В хода на тези разсъждения, да се обърнем към Украйна, която с идването на власт на президента Янукович се смяташе отново за проруски ориентирана. Но ето сега Украйна е домакин на съвместни с НАТО военноморски учения &quot;Морски бриз 2010&quot;, което говори, че режимът в Киев се стреми да бъде двупосочно отворен - и на Изток, и на Запад. Изглежда при съвременните обстоятелства на по-ограничена руска мощ и усилия за сближаване със Запада, формулата на Кремъл за сфера на привилегированите интереси не означава точно зона на влияние, защитена от руски чадър, а по-скоро опит на Москва да си осигури благоприятно обкръжение и да възстанови иконономическите връзки с постсъветското пространство.<br /> Наистина, преобладаващото отношение на американския истаблишмънт към Русия е близко до пренебрежително, като към второразрядна сила. Фактически президентът Обама върви срещу течението в своята страна, като полага усилия за положително рестартиране на руско-американските отношения на относително равноправна основа. И заради подкрепата на Москва по иранския ядрен проблем, и заради<br /> <strong><br /> руските транзитни коридори</strong><br /> <br /> за снабдяването на американците в Афганистан, и заради открилата се възможност руско-американският договор СТАРТ да стане катализатор на процеса на неразпространение на ядреното оръжие. В заключение бих казал, че без да е равна на бившата свръхсила СССР, Руската федерация остава една от международните сили без чието активно съучастие не могат да се решават големите световни проблеми - от европейската стабилност през Близкия изток до Далечния изток.<br /> <br />