Почина генерал Кирил Косев - една от последните легенди на комунизма

Ето какво пише в Уикипедия за него: <br /> Кирил Косев е роден е на 27 май 1919 година в град Сибиу, Румъния. Семейството му се преселва в България и живее в с. Долна Оряховица, община Горна Оряховица.Член на РМС от 1934, а от 1937 и на БКП. От 1942 до 1943 е член на ОК на БКП в Горна Оряховица.<br /> Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. От юни 1943 е партизанин и командир на Горнооряховския партизански отряд, а от април 1944 е заместник-командир на Тринадесета Русенска въстаническа оперативна зона[1]. Осъден на смърт по ЗЗД от Плевенския областен военен съд на 17 септември 1943 г. в името на Симеон Втори &ldquo;заради създаването на поделения на забранената от закона Българска комунистическа партия (БКП)&rdquo;.<br /> След 9 септември 1944 г. е в Българската армия. Участник е в Отечествената война (1944-1945 г.) като помощник-командир на тридесет и трети пехотен свищовски полк[2]. След завръщане от войната по настояване на военния министър Георги Дамянов остава в армията. Иска да завърши висше образование по някои обществени науки, но му е предложена служба в Разузнавателния отдел (РО) на Щаба на войската от неговия началник полк. Александър Починков. Така не по свое желание подполковник Кирил Косев служи в отделението за вътрешно разузнаване РО-2 като началник на секция Б-4 от 1944 до септември 1947 г.<br /> На 27 юли 1946г. е арестуван подполковник Стоян Златев, адютанта на министъра на войната Дамян Велчев, по подозрение в участие във военна конспирация. Няколко дни по-късно подп. Златев е открит мъртъв в ареста на РО-2, където разпитите води Кирил Косев. Смъртта на подполковник Стоян Златев е разследвана лично от министър Дамян Велчев, който прави изненадващо посещение в следствения арест на РО-2 придружен от лекар.[3]<br /> Дейността на Кирил Косев в Разузнавателния отдел (РО) на армията е най-спорният и неясен период в кариерата му. Времето, в което РО-2 съществува и функциите, които той изпълнява в него, са причина за поляризирани и крайни оценки на личността му.<br /> През 1947 г. РО-2 е закрито и началникът на Генералния щаб (ГЩ) на БНА ген.-полк. Иван Бъчваров изпраща Кирил Косев да учи във Военна академия &quot;Фрунзе&quot; в Москва. След 2 г. когато се връща, началникът на разузнаването на БНА ген. Петър Вранчев е задържан и обявен за &quot;враг с партиен билет&quot;. В края на 1949 г. е арестуван и Кирил Косев. Обявен е не само за &quot;враг с партиен билет&quot;, но и за агент на Никола Гешев и шпионин на Югославия и Англия. Задържан е в МНО и там го разпитват служители на ДС към МВР. Ген. Бъчваров не разрешава да го пратят в ДС. Изключен е от БКП и е отстранен от работа. След смъртта на Сталин през 1953 г. Георги Дамянов, Председател на Президиума на Народното събрание на НРБ (по-късно - Държавен съвет) и на комисията по разследване на &quot;врага с партиен билет&quot;, през лятото на 1953 г. обявява, че всички обвинения против Кирил Косев са неверни и злонамерени и той е възстановен за член на БКП, а през 1954 г. е върнат на работа в армията.<br /> През 1955 година става началник-щаб, а между 1960 и 1966 г. командващ Трета армия. В периода 1966-1971 година е заместник-министър на отбраната по бойната подготовка. Като такъв през 1969 г. предлага на тогавъшния министър на народната отбрана генерал Добри Джуров да се извърши пуск у нас на оперативно-тактически ракети (ОТР) СС Скъд (Skud). Той разрешава. Ген. Косев организира и ръководи пуска от бойно учение. В него освен бригадата ОТР, участват и поделения на Трета армия, ВМС и ВВС. Пускът се осъществява от района на Ясна поляна в Странджа планина, северно от с. Звездец. Целите са северно от Балчик. Полетът на ракетата е дълъг 185 км и минава изцяло над морето. Пускът минава успешно. Съветската военна делегация, която наблюдава учението, дава висока оценка.<br /> Това е единственият пуск на ОТР във Варшавския договор извън СССР. Скоро обаче министърът на отбраната на СССР издава заповед, с която забранява пускове на ракети извън СССР. От тогава за всички стрелби трябва да се пътува до полигона &quot;Капустин Яр&quot; в Казахстан.<br /> По-късно ген.-полк. Кирил Косев е назначен за Началник на Главно политическо управление на народната армия (Гл ПУНА)[4].<br /> Известен е с критичното си отношение към режима на Тодор Живков. Затова опитите да го уволнят не престават. Във втората половина на 60-те години началникът на управление &quot;Кадри&quot; към МНО ген. Михаил Цонев внася писмо в Колегиума на МНО, че &quot;Ген. Косев е здравословно негоден за служба в БНА&quot;. Писмото е подписано от лекари, които не са го преглеждали и дори не го познават. Кирил Косев представя писмото на Централната лекарска комисия, която отсъжда, че то е невярно и не е уважено.<br /> Генeрал Стоян Гърков, заместник на ген. Кирил Косев, написва писмо до Политбюро на ЦК на БКП &quot;за антипартийната дейност на началника на Гл ПУНА ген.-полк. Кирил Косев&quot;. Политбюро чрез нарочна комисия разследва обвинението и доказва, че то е невярно. Ген. Гърков е уволнен от БНА, но ген. Велко Палин, завеждащ Военно-административния отдел на ЦК, го възстановява и праща за военен аташе в Чехословакия.<br /> Подобни случаи има поне 8. И всеки път е викан от Тодор Живков, защото се оплакват на него. Той го предупреждава да внимава, че вече му се натрупва.<br /> Народен представител е в периода 1966-1986 година[5].<br /> Със съдействието на Института по военна история към Министерството на отбраната (МНО) издава военно-исторически трудове, посветени на Балканската и Междусъюзническата война: &bdquo;Подбудите&ldquo;, С., 1980 и &bdquo;Подвигът. 1912-1913&ldquo;, С. 1986. Преиздаването на трудовете преди да бъде изчерпано първото издание е причина за отрицателна оценка на служебното му положение от министъра на отбраната.<br /> На 5 януари 1984 г. е уволнен от Българската народна армия по един запомнящ се начин, по предложение на министъра армейски генерал Добри Джуров, със звание генерал-полковник. Повод за това е връщане от командировка в Мозамбик през Париж. Приема предложението на Тодор Живков за Началник на сектор в ЦК на БКП. След това Джуров му дава срок от 30 минути да напусне Министерството, иначе ще бъде арестуван.<br /> През 1992 г. по време на управлението на СДС за трети път е обвинен по политически причини и президентът Желю Желев подписва Указ № 109, с който му отнема генералското звание (но не го лишава от него) и го разжалва във военно звание &quot;редник&quot;. В указа, за който Кирил Косев научава от вестниците, е посочено, че &quot;за деяния, граничещи с престъпления в МО и МВР, се отнемат генералските звания на ген. Косев от МО и на генералите Кумбилиев и Тончев от МВР&quot;.<br /> Указът се оказва незаконен поради доказателства. Парадоксалното е, че посочените членове и алинеи на Конституцията и закона не дават право на президента да отнема военно звание. Защото по действащия тогава Наказателен кодекс &quot;наказанието &laquo;лишаване от военно звание&raquo; може да бъде наложено само при осъдени за тежки престъпления&quot;. Същият закон определя: &quot;Тежко престъпление е това, за което по закон е предвидено наказанието &laquo;лишаване от свобода за повече от 5 г.&raquo; или &laquo;смърт&raquo;.&quot; А ген. Косев не е нито съм съден, нито разследван. Освен това наказание &quot;отнемане на военно звание&quot; няма, има &quot;лишаване от военно звание&quot;. Сбъркан е и терминът. Тогава в защита на Кирил Косев се изказва Петър Велинов, първият правен съветник на тогавашния премиер Филип Димитров. Въпреки това Ф. Димитров предава на президента проектоуказа и уволнява Велинов.<br /> Кирил Косев обжалва указа неведнъж, но без резултат. По времето на кабинета Виденов вътрешният министър Любомир Начев в доклад до премиера прави отрицателна оценка на Указ № 109 като незаконосъобразен и предлага президентът да го отмени.<br /> Военният министър Николай Свинаров от кабинета Сакскобургготски, който е и известен адвокат, също се изказва отрицателно за указа. Но както Петър Стоянов, така и Георги Първанов не поправят грешката.<br /> На 18.09.2012 г. е награден с плакет и грамота като най-дълго командващ Трета армия по случай 100-годишнината от създаването ѝ на тържество в Сливен от кмета на града Кольо Милев, който също е генерал от резерва. Награждаван е с орден &bdquo;За храброст&ldquo;, IV степен, 2 клас през Втората световна война.