Поетът, който съчини ода за общинарите, живее в гората

Роден в Асеновград пред 1946 г., завършил българска филология в СУ “Климент Охридски“, близо половин век живее в Сливен. Три деца, шест внука, няколко книги със стихове и непресекващ порив да търси правдата и свободата във всеки свой ден. До голяма степен е успял със свободата, защото замръква вечер в планината, далеч от градската глъч, мръсотия и неуредици.

- Но продължава да воюва с неправдата, все едно дали става дума за неправомерно паркирана кола на държавен служител, влошена питейна вода или необяснимо вдигане на местните данъци...  Какви “слонове” държат твоето здраве и самочувствие? 
- “Слоновете” ми, това, което ме крепи, са условията, в които живея. Сред планината, сред гората, посред чудесния птичи хор, уханията - особено сега, през юни - на овошки, билки, цветя; липовият цвят, разстлан в спалнята ми, ме опива и приспива, дори и мирисът на девствения сняг през зимата; верните ми кучета, които в дива радост ме посрещат, танцувайки около мен, семейството таралежи, преминаващо край къщата ми вечер, катеричката, която благоволи да ми позира за снимка.

- Живееш далече от врявата и смога на големия град, но близо до смога на обществения и политическия живот, това не е ли противоречие?
- Смог в Сливен няма. Защото липсва индустрия. А за тази липса се “погрижи” преди всичко двумандатен кмет, за когото се готвят да построят паметник в... Ямбол. Защо ли?! Ами голяма част от предложените проекти бяха реализирани на трийсетина километра от Сливен - благодарение на “кадърността” на споменатия кмет. А смог в обществения и политически живот - дал Бог! Когато интелигенцията се спотайва - хем недоволна, хем сърдита като ощипана мома, хем нерешителна, тогава финансови и властови позиции са заети от даровити мошеници, в огромната си част натрупали бързо незаконни капитали. Сливенската “локва” има всички характеристики на “блатото” в държавата ни. 



- Коя е най-бързата и най-навременна твоя реакция като гражданин?
- Когато в един от най-неподходящите за живеене град, Градът на стоте войводи, общинските му съветници си гласуваха най-високите възнаграждения в страната, за 24 часа написах ода в тяхна чест: “1260!”. Толкова пари сами за себе си избраха да получават на месец!

- С това ли ще те запомнят внуците?
- Нека ме опознаят добре. Пък дано има с какво да ме запомнят. Пък защо не и правнуците?! Винаги съм го казвал: мен ме обичат децата и кучетата. Със своите деца съм бил винаги приятел. Може би защото детското в мен никога няма да си отиде. 

- Изкушаваш ли се да раздаваш съвети?
- Ако трябва непременно да дам съвет на някое от децата си, първо им казвам индийската поговорка: “Кучето умира от ходене, а глупакът от даване на съвети”. И си казвам мнението по дискутирания проблем с напомняне, че не са длъжни да се съобразяват с мен.

- Доволен ли си от пенсията си?
- Убеден съм, че основен приоритет при генерирането на парите за пенсия трябва да бъде стажът. Не е нормално един миньор да взема 5 пъти по-голяма заплата от учителя, докато работи, и съотношението при пенсиониране отново да е същото! Налице е принизяване, пренебрегване на интелектуалния труд. Това виждам и при коригирането с някакви си жалки проценти.

- В какви отношения си със здравната система у нас?
- Търговия със здравето на хората! В това се превърна здравната ни система. Здравните центрове се превърнаха в търговски  дружества! Наскоро във фейсбук дадох ярък пример за съществуването на лекарствено-държавна мафия. Как може да се допусне едно лекарство в Сливен да е 3 пъти по-скъпо, отколкото в Одрин?! Става дума за лекарствения препарат kreon 10 000 mg. В България е в разфасовка САМО от 20 капсулки на цена 8,50 лева, а в Турция - 100 капсулки за 14,50 лева! Имам въпрос директно към МЗ: Защо, господа, допускате това?!

- С какво надделяваш над негативните емоции?
- Умора, болести, лошо настроение... Всеки си ги има! Гледам спортни предавания, занимават ме различни игри. Няколко пъти ме нападаха болести, но преминавах, прескачайки препятствията в своеобразен стипълчейз. Не приемам добилия популярност израз - “Това, което не те убива, те прави по-силен”. По-скоро ставаш по-мъдър. И си нащрек сякаш...

- Правиш ли си все още планове за бъдещето?
- Американският поет Голдсуърти казва: “И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени”. Планове и обещания - пред себе си, за не повече от година напред! На 5 януари миналата година навърших седемдесет. Казах си: Тази година е моя! И си обещах няколко неща. Направих си празник за юбилея с деца, внуци, близки, приятели. Издадох 2 стихосбирки. Организирах, обявих и проведох средношколски литературен конкурс под мото “Сливен мой - град мой!”. Организирах и проведох градски турнир по шах. През месец юли организирах и ръководих поход “По бойния път на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа”. Обявих сред художниците на Сливен конкурс “От поезия към живопис”, в който седем художници представиха свои творби по моето стихотворение “Август”. 



- Къде в този “отчет” са твоите битки на общественото поле? 
- Малко встрани, привидно, от тези теми е борбата ми за справедливост към жителите от община Сливен, чиито местни данъци бяха незаконно вдигнати със 100 процента. Наскоро дело на тази тема, заведено от граждани и местна прокурорка, беше спечелено на първа инстанция.

- Какво не успя да свършиш от обещаното пред себе си? 
- Турнир по тенис на маса, турнир по табла и осигуряване на вишка за снимки от хълма Хамам баир на всички сливенски фотографи.

- Правиш ли си нощно време, като се събудиш, равносметката: това успях, това не... 
- Никога не съм бил “на ти” с математиката. Не става от мен счетоводител. От друга страна - успехът е нещо твърде относително. Понякога дори неуспехите са много по-ценни, по-полезни. През 2015 г. изкачих пътеката до Рилските езера, после връх Мальовица, а след него и Мусала. Всяко изкачване беше за мен трудна, жестока проверка на физика и психика. Нагоре си казвах: “Едва ли ще посмея пак!”. Но на връщане сякаш ми порастваха крила! Тези часове са ми от най-трудните. Но и най-полезни. Благодаря на приятелите, които бяха с мен.

- Какво провиждаш за България?
- България винаги е страдала от недалновидни политици. А днес огромната част от т. нар. политически елит не вижда по-далече от собствения си нос, където е кацнал неговият личен интерес! Съдбата на България е в ръцете на всеки отделен българин. Ако всеки от нас иска да я има нашата България, да ни има нас, българите, трябва да им дишаме във врата на всички, които ни представляват на всички нива - всекидневно! Убеден съм, вярвам: България ще я има, България ще пребъде!

- Над какво работиш в момента?
- В почти готовата ми книга с есеистична проза темата ми “Мисли за старостта” започва така: “Колкото по-кръгла годишнина правиш, толкова по-кръгъл идиот ставаш! На някои им личи по рождение, а присъстващите правят изключение”. Много ми се иска изключенията да са повече...

- Какво би казал на връстниците си от тази трибуна?
- Аз не бих могъл да седна с връстници на пейката, за да си разказваме спомени, да си говорим за лекарства и болести. Да, годините не прощават, съгласен съм. Биологическата крива е различна при всеки от нас. Но в себе си усещам желание за живот, за любов. За борба с неправдите. Това е нормалното ми състояние. Докога? Не знам. Пък и защо ли ми е да знам?!

Петя АЛЕКСАНДРОВА