Тук, в салона на откритата току-що негова юбилейна изложба в Софийска градска художествена галерия, той е сниман с куратора си Иво Милев, който е организирал експозицията.

Вижда се, че и двамата са в отлично настроение. А посещението на изложбата е като на манифестация. Всичките му юбилейни изложби най-напред са били в София.

Въпреки че не е бил студент в Художествената академия, той „печели” още с първата си самостоятелна изложба в шейсетте години не какво да е, а направо забрана на изложбата му. За какво ли? Не е в крак със социалистическия реализъм. Какъв ти модернизъм, какви абстракции рисува този младеж!? Да се научи да рисува правилно!

Казват, че тогава големият познавач на художественото изкуство Богомил Райнов е изкупил картините му.

Художникът и кураторът на юбилейната му изложба са в отлично настроение

Няколко години по-късно Емил Стойчев отново се явява със своя изложба пред публиката без да е променил своя модернистичен стил.

Много бързо той е забелязан направо в Париж. А след 1991 година заминава със семейството си във френската столица, където живее до днес. Но винаги се завръща и в София, а всички негови юбилейни изложби най-напред показва в родината си.

Преди петнайстина години се случи и едно внезапно гостуване.

От уста на уста се разнесе, че вечерта, направо от Париж ще пристигне с непредвидена изложба Емил Стойчев. Ние нетърпеливите фенове, се чудехме на какво дължим тази изненада?!

Събрахме се, мисля в салона на Художествената академия. До мен стоеше една красива жена, елегантно облечена по френски. Обърнах се към нея плахо, но тя дружелюбно ми отговори на български.

Автопортрет на Емил Стойчев, сякаш е човек надникнал с Брьогел във времето на Ренесанса

Оказа се, че е жената на художника Дафина. „Как така стана тази изложба ли?”

Тя се усмихна и с радост ми обясни - .Ще е само тази вечер. Утре събираме картините и продължаваме с друг самолет по нашия маршрут. Емил щом разбра, че ще имаме престой в София, веднага взе решението за изложба. Нали знаете, че Емил не може да стои без работа. Постоянно е в движение и реши, че щом кацнем ще събере приятели и колеги като на купон.

Ето така стана, че ние първи видяхме тези картини. Даже помня една картина с куфар с нахвърлян багаж, който бърза да тръгне на път...Или така си го обясних.

Но онази вечер остана с невидимата си атмосфера на топлина и приятелство, която не изчезва от паметта. Жена му беше по щастлива и от него като гледаше колко ентусиазиран и озарен беше сред гостите.

Посещението на хората в СГХГ е като манифестация

Настоящата юбилейна изложба е придружена от красиво двуезично албумно издание, чийто автор е изкуствоведът и писател Иво Милев.

Ето какво казва той:

Последните повече от 30 години Емил Стойчев дели времето си между Париж и София и продължава да твори. Образният му език е все по-загадъчен и труден за проникване. Защо е този усложнен език, сякаш пречка за споделяне, отколкото в помощ? Защото само така могат да бъдат отправени послания, това е езикът на посланията – повече остроумна и завоалирана игра, ребус, игрословица, гатанка, отколкото теза.

Емил Стойчев не е морализатор, той е скептик, отнасящ се повече с насмешка и иронична усмивка към активностите на живота, нашите борби, възходи и падения. В една картина трябва да има тайнственост, казва Стойчев. Тайната е изкушаваща и привлекателна, докато остава тайна. Когато тя се разкрие, става просто баналност. Към тайната ние може да бъдем само насочвани.

„Навремето, в деветдесетте години, бъдещият президент Жак Ширак, тогава кмет на Париж, кани нашият художник Емил Стойчев да гостува със своя изложба в прочутия замък Bagatelle, разположен в Булонския лес на Париж...Годините си вървят. И ето го днес Емил Стойчев пред своята 90 годишнина.

Чак до Гергьовден може да видите изложбата му в СГХГ на „ ул.Гурко”1.

Направена е и авторска анимация от Александър Сокеров, посветена на изложбата. Може да я видите в галерията на Уникредит Булбанк, пл. “Св. Неделя” № 7 в София.

Съпътстваща изложба “От ателието” също е открита в галерия “Академия” на Национална художествена академия, където са представени творби на художника от последните години.

Изложбата се организира със съдействието на фондация “Процес-Пространство”, фондация “Златю Бояджиев” и с финансовата подкрепа на: Министерство на културата, фондация “Лъчезар Цоцорков”, Аурубис-България, Дънди Прешъс Металс, Кауфланд-България, Елаците-Мед, Уникредит Булбанк.

Савка ЧОЛАКОВА