Показват последните 88 творби на Никола Манев

„Започнах преди петдесет години. За мен всяка картина е нова. Дали по-хубава или по-лоша не мога да кажа. Желанието ми е всяка нова работа да бъде по-хубава.”

Това са думи на Никола Манев, споделени, часове преди да си отиде от този свят. Казани са  в телефонния разговор в навечерието на   седемдесет и осмия му рожден ден на 28 август, който той  така и не го дочака. Не дочака и традиционната си изложбата  в галерия „Финес“ за която работеше с особена хъс въпреки болестите. „Нося България като ранена птица в сърцето си” - каза.  Той знаеше, че заради разбитото си здраве никога повече няма да я види и това беше най-голямата му мъка. 

През последните две години от  живота , когато ателието му в Париж се превърна в затворническа килия,  Манев намираше утеха единствено в телефонни разговори с приятелите в София, Чирпан, Варна, Пазарджик, а спасени -в рисуването. Картините му се превръщаха в любовни писма до България. Смяташе, че когато хората ги гледат, мислено се срещат с него. И той с тях. Тази година направи три самостоятелни изложби. Експозицията в галерия „Финес“ на 23 октомври бе последната,  предвидена по програмата му за 2018 г. 


 
Няколко месеца пред, Кольо да отлети „Отвъд хоризонта“ /така е именувана тя/ пристъпих в парижкото му ателие. От седмия етаж се виждаха, любимите му рисувани стотици пъти градски  комини, а  долу малкото площадче с паметника на Едит Пиаф.  На статива имаше една почти довършена картина. Няколко мащабни бели платна, подпрени на стената, чакаха  да ги докосне  четката на маестрото. Той седеше гледаше ги от далеч,  приближаваше се, галеше ги, с особена нежност. Така  влюбен  гали красивата си любимата си с надеждата, че и тя  го обича.   Защото, казваше, нищо на този свят не става без любов. Във всичките й разновидности.

Никола Манев рисува до последния си час.   Прилошало му, загубил съзнание и  изтървал четката. „С тези три пръста, които я държат, съм си изкарвал хляба цял живот”, обичаше да казва. Имаше 150 самостоятелни изложби и около 5000 нарисувани картини. Доста от тях беше подарил: На Троян, Пазарджик, Икономическия университет във Варна, Чирпан , Ловеч, Полски Тръмбеш, на приятели , непознати, рибарите от Балчик. 

В следващите дни  в галерия „Финес“ ще грейнат последните осемдесет и осем картини, нарисувани от Никола Манев. Той няма да е там, за да цитира любимия си Дечко Узунов:  „На изложбата художникът закача акъла си на стената”,  после продължаваше с Бодлер, Верлен и дори Пикасо, за който твърдеше, че на въпроса: „Какво послание носят вашите картини”, отвърнал: „Аз не съм пощаджия, за да нося послания”. Манев с усмивка разказваше и за големия Апостол Карамитев, който,  заедно с Людмила Живкова влязъл в ателието му и казал: „Кольо, картините са направени от кръв и сперма.”  

Вечен скитник, гражданин на света, Кольо  обичаше да си спомня,  как  италиански  митничари арестували всичките му платна: „Вашите картини, сеньор са много, много скъпи, не можете да ги пренесете през  границата”.  Констатацията хем  го притеснила, но му и станало приятно от това: много скъпи. За да се мотивират  служителите на реда  извадили каталога за произведенията на изкуството под забрана и сложили пръст  на името: Мане. –Виждате ли.  – „Да,  но за съжаления към моето име има и едно В”, проронил  Манев с малко тъжна усмивка. 
В крайна сметка дали е в ада или в рая,  когато Манев си тръгна от този свят,  в  ателието му не остана нито едно бяло платно. Всичките те се превърнаха в картини. Последните 88.

Исак ГОЗЕС