Покъртителна драма: Гергана погреба мъжа си, а сега ще ражда бебе от него и търси подкрепа

Историята на Гергана Бакалова е наситена с тежки моменти, които, вместо да я сломят, я карат да стане по-силна. Младата жена, на 23 години, е майка на прекрасна дъщеричка, а напролет очаква и второто си дете. Това пише "Борба".

То обаче ще дойде на бял свят, без да бъде посрещнато от своя татко. Гергана губи внезапно любимия си мъж Даниел на 23 август след вирусен менингоенцефалит. Преживява изключително трудно смъртта на своя партньор в живота и унесена в болката и траура, не разпознава симптомите на бременността и едва през октомври разбира, че носи в утробата си дете от Даниел.

Гергана е от Велико Търново, но преди три години се мести да живее при любимия мъж в Дебелец. Установява се в дома на свекърите й и всичко в семейния живот върви по мед и масло.

Двойката е благословена с момиченце – Дея, която носи първата буква от името на татко си. Малката госпожица удвоява щастието на Гери и Даниел и ги кара да мечтаят за втори наследник. Безоблачният хоризонт на семейството обаче е помрачен на 16 август.

„Тогава мъжът ми вдигна много висока температура, започна да повръща и каза, че има ужасно главоболие. Извиках Спешна помощ и екип медици дойде до вкъщи. Установиха, че случаят в сериозен, и с линейка го транспортираха в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Там обаче не му направиха скенер на главата, а само скенер на корема. Вкараха го в инфекциозно отделение.

Даниел ми каза, че са му давали единствено диазепам, за да спи и да не буйства. Температурата му бе 39,8 и не спадаше. След три дни ми се обадиха да ми кажат, че не може да диша, и го преместиха в реанимация“, разказа Гергана.

Там предприели многобройни изследвания и започнали да го лекуват със силни антибиотици, с които успели да смъкнат температурата.

„Шефката на отделението д-р Сибила Маринова ми обясни, че ако го бяха приели директно в реанимация, развоят на болестта можеше да е само парализа на крайник, частична инвалидност или да загуби паметта си, но щеше да оживее! Имаше подобрение.

Бяха го привели в медикаментозна кома и на апаратна вентилация и в деня, в който щяха да го събудят, ми се обадиха да ме информират, че заради силните лекарства сърцето му спряло. Съобщиха ми трагичната вест в 4:30 часа сутринта на 23 август“, разказва Гергана.

Тя останала шокирана от ненадейната загуба, защото била сигурна, че той ще бъде излекуван и ще се прибере вкъщи. Уви! След погребението намирала утеха единствено в грижите по Дея.

Отговорността по отглеждането на момиченцето паднала само на нейните плещи. Нямало на кого да остави детето дори за минути и когато посещавала гроба на Даниел, ходела с дъщеричката си. Дните минавали бавно и мъчително, усещала подкрепа единствено от роднините на любимия, защото преди пет години починала и майка й.

В началото на октомври започнала да отдава по-голямо значение на неразположенията си и преди дни посетила доц. д-р Светлозар Стойков, който, след като я прегледал, установил, че е бременна.

„Дори да бях разбрала веднага след смъртта на Даниел, че отново ще ставам майка, нямаше да направя аборт. Това е подарък от него, който ще ме крепи, докато съм жива. В третия месец от бременността съм и още не е ясен полът на бебето. Ако е момче, обаче ще носи името на татко си, категорична е Гергана.

Тя споделя, че се чувства добре в Дебелец, намерила си приятелки –  майки с деца, излизат на разходка и споделя с тях неволите си. Казва, че е силна заради дъщеря си и бъдещото си бебе и има планове за своето развитие, за да може децата й да се гордеят с нея. Има намерение да запише да учи за акушерка във филиала на Варненския медицински университет в старата столица.

Младата жена получавала само социално майчинство в размер на 100 лв. през първата година на отглеждане на Дея. Сега разчита на детските надбавки от 35 лв. и почти символичен наем от наследствен имот. Въпреки това не се оплаква, справя се с малкото средства, които получава, и не чака на дарения за дъщеричката си.

„Имам доста останали неща от Дея, които ще използвам за второто дете. Сигурна съм, че мога да се справя. Децата са дар от Бог и за тях си заслужава човек да се бори с всички сили“, допълва Гергана.