Полина е художник и преподавател по изобразително изкуство. През 2007 г. завършва Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” със специалност “Изящни изкуства - Стенопис” и “Педагогика на изобразителното изкуство”, а през 2009 г. - магистърска степен по “Изящни изкуства - Стенопис”. През 2007 г. започва работа като преподавател в България, в Разград. От 2013 г. живее в САЩ - Чикаго, и преподава изобразително изкуство в Ново българско училище в Нейпървил.
Благодарение на професионализма й децата в училището имат възможност да се запознаят с много нови техники и материали, да участват в конкурси и в изпълнение на различни проекти. Полина Пеева е и автор на логото на училището. Участвала е в много международни изложби в България, Германия, Франция. Едно от известните й произведения - мозаечното пано “Напред! Науката е слънце” - е на постоянно изложение във Великотърновския университет. 

Предлагаме на читателите интервю на в. “България СЕГА” , Чикаго, САЩ, с художничката Полина Пеева.

- Големият български художник Димитър Казаков - Нерон казва че “за изкуството са нужни две сърца - едно, което да го създаде, и друго, което да го оцени”. Как е при теб - тези две сърца в хармонична връзка ли са?
- Сърцето е едно. Абсурдно е да възприемаш, да живееш, да чувстваш и да оценяваш с две сърца. 

- Ти успя ли вече да наложиш свой индивидуален художествен стил?
- Художественият стил се изгражда цял живот. “Всичко тече, всичко се изменя”, казва Хераклит. 



- Картините или художествените произведения на всеки автор са като протегната ръка към нас, хората - в тях има послание. При теб спонтанно ли се ражда то, или изкристализира в процеса на създаването им? 
- Няма протегнати ръце. Има съзидателност, има или няма емоции, има или няма професионализъм. Стремя се да създавам красота и да показвам повече от това, което Бог ми е дал.

- Знаем, че художникът не се пенсионира, но не се ли уморява?
- Художникът не се уморява по пътя на доброто и красивото. Но... и той е човек! И все пак пенсионирани творци няма!

- Казват, че широко скроеният творец си личи по формата на неговите произведения. Как избираш твоя формат?
- Какво значи широко скроен художник? Този, който не забравя, че форма без съдържание няма. В моята работа се старая да ги има и двата компонента, въпреки съвременния консуматорски свят, който, възприемайки формата, трудно достига до съдържанието.

- Едно от най-известните ти произведения е мозаечното пано “Напред! Науката е слънце”. Разкажи ни нещо повече за него. 
- Моето мозаечно пано “Напред! Науката е слънце” е монтирано на фасадата на ректората на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Това беше моето дипломно задание, високо оценено от преподавателите в университета и от представителите на НХА “Николай Павлович” в София. Това беше шанс, дипломната ми работа да бъде реализирана в материал, в конкретна архитектурна среда. В продължение на шест месеца изработих 20 панели с размер 50х50 см, носители на композиционното решение в материал смалт (квадратчета 1х1 см). Мозайката беше изпълнена в класическа техника. За мен беше чест творбата ми да бъде удостоена с официално откриване, на което гост бе министър-председателят на България Бойко Борисов. 

- В какви изложби си участвала?
- В София, В. Търново, Разград, Витенберг - Германия, Шалон-ен-Шампан - Франция. Показвала съм мои картини и по различни поводи в Чикаго. 

- Освен художник, ти си и преподавател по изобразително изкуство. Кое е най-важното, което искаш да предадеш на твоите ученици? 
- Стремя се да възпитавам у децата умения да рисуват и свободно да изразяват душевността си. Да бъдат свободни хора, които, знаейки азбуката в изобразителното изкуство, да могат да изразяват себе си и света, който ги заобикаля. Имам добри успехи с децата, които ръководех в България, както и с тези тук в Чикаго. Всичко това изпълва работата ми като учител със съдържание. 

- От 2013 г. преподаваш изобразително изкуство в Ново българско училище в Чикаго, логото на училището е твое дело. Как този просветен български център в САЩ допринася за културното и естетическото възпитание на българските деца зад граница? 
- Бях ученичка в четвърти клас, когато направих логото на училището ми “Никола Икономов” в Разград, така че това не бе нещо ново за мен. Винаги съм работила за това децата в България, както и тези, които са извън нея, да не я забравят и да се гордеят с произхода, културата и интелекта си.

- Какво ще пожелаеш на читателите на в. “България СЕГА”?
- Пожелавам на всички най-вече здраве, без него всичко друго няма значение. Където и да се намират по света, да пазят България в сърцето си!

Снежана ГАЛЧЕВА,
председател на Салон за българска култура и духовност в Чикаго, САЩ