Политиците, мошениците и корумпираните печелят най-много от членството на страната ни в Европейския съюз. Това смятат повечето българи, сочи проучване на "Алфа рисърч", проведено в периода 1 - 10 декември т.г.
Един от сериозните рискове, които изследването идентифицира, е еврочленството да започне да бъде възприемано като приватизирано от политиците и съмнителни кръгове за лична употреба и облага. 52% от хората са на мнение, че засега от интеграцията най-много печелят политиците, а според 40% - мошениците и корумпираните. Наред с този негативен образ, общественото мнение отчита нарасналите шансове и на някои други групи, които обаче поставя по-назад в класацията. За 38.5% от европейското членство печелят младите, за 23% - добре квалифицираните работници и служители, за 21% - бизнеса. На последно място в класацията са поставени фермерите (4%), което обяснява и защо сред тях са най-силно разпространени евроскпетичните настроения.



В края на втората година от членството на България в ЕС, подкрепата за европейската интеграция на страната ни остава сравнително висока. 47% от анкетираните са положително настроени, 14% са против членството. От средата на 2008 обаче се наблюдава известен спад в категоричната подкрепа, за сметка на едно по-неутрално и дистанцирано отношение. Най-сериозен е този спад сред жителите на малките градове и селата, пенсионерите, хората с ниско образование и доходи.

Това са и групите, които в най-голяма степен смятат, че са загубили от членството, като техният дял леко нараства през годината. Три четвърти от българите не смятат, че до момента членството в ЕС е оказало по-съществено влияние върху живота им. Ако през първата година отсъствието на преки видими ефекти все още не беше повод за скептицизъм, то през втората разочарованието от липсата на промени и резултати се усилва. 28 на сто твърдят, че в края на 2008г. в страната се забелязват подобрения, за 33% промяна няма, а според 38% е налице дори влошаване. Още по-категорични са обобщаващите оценки в отговор на въпроса “Допринесе ли членството в ЕС за подобряване на ситуацията в страната?” 10 на сто, основно жители на големите градски центрове, с висока квалификация и с по-високи доходи, са на мнение, че членството е допринесло за позитивни промени. Мнението на останалите се разделя на две равни части – според 45% то е допринесло само в известна степен, а според други 45% - изобщо не е допринесло за подобряване на живота в страната.



Като цяло ефектите от членството върху отделните обществени сфери вътре в страната се оценяват като все още твърде скромни. 81% не виждат подобрение в работата на съдебната система, 76% - в борбата с корупцията. Според 74% еврочленството не е подпомогнало развитието на селското стопанство, според 73% - борбата срещу престъпността, за 72% - няма подобрение в инфраструктурата. Преди две години, едни от най-силните очаквания на обществото бяха България да придобие европейски облик, а социално-икономическата среда да започне да се променя по правилата, стандартите и моделите на европейските страни. Две години по-късно, основните позитиви от членството общественото мнение вижда в отварянето ни към Европа – осигуряване на повече възможности за пътуване (77%), по-добри шансове за работа в чужбина (72%) и по-големи възможности за обучение в европейски университети (70%). Позитивното отношение към ЕС до голяма степен се дължи на хората, които виждат нараснали лични шансове да се възползват в една или друга степен от тези три направления – пътуване, работа, обучение. Промяната вътре в страната обаче – както като модернизация на средата, така и като налагане на европейски стандарти и правила в отделните сфери, според преобладаващата част от анкетираните, не се е състояла. Затова и сред хората, които са разчитали да усетят ефекта от членството вътре в страната, еврооптимизмът започва да спада.


Липсата на видими позитивни промени и то в сфери, към които общественото мнение е особено чувствително (корупция, престъпност, съдебна система, инфраструктура, селско стопанство) определя високата подкрепа за тезата, че критиките от страна на Брюксел през последния месец са справедливи (76%). Това мнение доминира сред всички социални групи, вкл. и сред симпатизантите на управляващата коалиция. Според 20 на сто критиките не са справедливи, като в най-висока степен това становище се споделя от електората на ДПС.

По другия горещо дискутиран въпрос, този за т.нар. „двойни стандарти”, по-голямата част от анкетираните (57%) застъпва тезата, че ЕК „прилага правилата еднакво към всички и отнемането на парите по ФАР е било заради нередности в самите агенции”. Лансираната теза, че “ЕК прилага двоен стандарт в отношението си към България” успява да катализира обаче латентните евроскептични настроения и да събере не малък дял, 37 на сто привърженици. Самото това реанимиране и евентуално експлоатиране на евроскептицизма в чисто политически контекст, не бива да се подценява.


Като цяло широката общественост е критична към начина на усвояване на евросредствата, но оптимизмът, че в следващите години България ще съумее да се възползва по-добре от тях, леко надделява над песимизма (34%:29%). Според общественото мнение, приоритетните сфери, към които би следвало да се насочат средствата, са – инфраструктура и пътища (63%), селско стопанство (56%), малки и средни предприятия (40%). Около 20 на сто от хората знаят за проекти с европейско финансиране в тяхното населено място. Над две трети обаче не са запознати, дали такива проекти се реализират, или не.


Независимо от факта, че мнозинството от българите оценяват като все още много слаби цялостните ефекти от членството, нараства делът на хората, които в личен план започват да се възползват от възможностите, които то предоставя и от различни европейски практики. В сравнение с 2007г. с около 4 на сто са се увеличили хората, които са пътували в страна-членка на ЕС (от 14% на 18%). От пътувалите, две трети са били на почивка, екскурзия, или при роднини. 12% работят или учат там, а 11% са се възползвали от обмяна на опит, или професионално обучение. 75% одобряват разделното събиране на битовите отпадъци, а всеки четвърти реално ги изхвърля разделно. За онези, които не го правят, това се дължи главно на факта, че населеното им място не е снабдено с контейнери за разделно събиране (44%). Едва 5% не подкрепят тази инициатива.

Близо три четвърти от българите оценяват като важно влизането на страната ни в Шенгенското пространство. Настроенията към въвеждането на еврото обаче са значително по-предпазливи и издават много по-висока степен на неориентираност и страх. 36% го определят като необходимо, 35% са негативно настроени, а 29% нямат мнение.

41% оценяват положително въвеждането на единна тарифа за телефонните разговори по мобилен телефон. 15% са чули за българската инициатива за уеднаквяване на зарядните устройства на мобилните телефони.
Най-голям интерес от европейските дебати през годината са предизвикали тези за световната финансова криза (33%), за цените на хранителните продукти (27%), правата на потребителите (22%) и за селскостопанската политика (19%).


В чисто политически аспект българите все още слабо се интересуват от начина, по който функционира ЕС и не се чувстват въвлечени в решаването на общите проблеми на гражданите на Съюза. Едва 6% знаят, че Ирландия отхвърли на референдум този договор и така предизвика една от най-сериозните кризи в ЕС. Още по-малко, 3% са проявили интерес към дебатите по промяната на Лисабонския договор.

Предстоящите догодина европейски избори също оставят българските граждани до голяма степен дистанцирани. 29%, почти толкова, колкото гласуваха на първите за България евроизбори през 2007г. ги определят като „много важни”. Не е по-висок интересът и към българските избраници, които вземат участие в работата на европейските институции. 32% заявяват, че се интересуват от работата на българския еврокомисар, а от работата на българските евродепутати – 27 на сто. Докато в Европа се обсъжда дали прекият избор на председател на ЕК няма да повиши чувството за европейска идентичност, у нас едва 19% са склонни личността на този пост да се определя чрез общоевропейски преки избори.

Въпреки че все още слабо чувства ефектите от европейското членство и че едва сега започва да навлиза в общата европейска проблематика, българинът остава оптимист за бъдещето на ЕС. 41% не очакват съществени промени, други 40% очакват той да става още по-стабилен и единен. Едва 14%, най-убедените евроскептици, предвиждат мрачно бъдеще за Евросъюза. /БЛИЦ