Политиците у нас сигурно са полудели

Oстават броени часове до старта на 48-ото Народно събрание. Още отсега е ясно, че при самото му откриване с декларации част от лидерите на партии, за четвърти път в рамките на година и половина, ще ни заговорят за оставката на главния прокурор и нуждата от… „съдебна реформа”?! Все банални клишета! 

Самият Иван Гешев също няма съмнения, че ще бъде за пореден път в устите на някои политици. И това не е изненада, като се има предвид, че особено представителите на т.нар. „партии на промяната“ реално няма за какво друго да говорят, ако не спрягат името му.

Той обаче не им остана длъжен и ги изпревари, като в събота от Кюстендил зададе няколко доста резонни въпроса, като например – какво ще се промени, ако подаде оставка? Нима, ако се стигне до смяната на главния прокурор, това ще спре инфлационните процеси, социалната криза, ще намали цените на основните стоки? Нима престъпността ще секне, а институциите ще започнат да си вършат работата? Нищо подобно. Нито едно от изредените няма да се случи. 

За какви оставки в съдебната система изобщо говорят българските политици, при положение че очевидно не могат да се разберат за формирането на едно стабилно правителство, при това след четвъртите избори за година и половина. Изгледите са, че няма и да са последните, доколкото виждаме, че политиците явно чакат резултат, който да им хареса, а поставянето на „червени линии“ е водещото при формации като „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.

Полудели ли са политиците ни, че продължават да настояват, че могат изобщо нещо да реформират, без да нанесат непоправими щети. В случая на правосъдната система, на която всъщност се оказва, че българските парламентаристи са сериозни длъжници. 

От една година българският Конституционен съд функционира с двама съдии по-малко. Те трябваше да бъдат избрани от квотата на Народното събрание. Изборът не би трябвало да е проблем, защото са нужни гласовете на 120 народни представители, т.е. предишното управляващо мнозинство трябваше да е направило този избор, но явно, за да не се разпадне, той изобщо не бе подложен дори на вътрешно коалиционен дебат. 

Много по-сериозен обаче е проблемът с парламентарната квота на Висшия съдебен съвет, чието формиране трябваше да е стартирало още преди повече от половин година. Но тъй като за да има избор, кандидатите трябва да имат по 160 гласа, до обсъждане на проблема изобщо не се стигна в 47-мия парламент. Така, макар и с изтекъл мандат, работата си продължава досегашният състав на ВСС. Докога и редно ли е?

Конституционният съд каза, че е допустимо, но юридическата общност е единодушна – политическият егоизъм и отказ изобщо да се преговаря са изправили страната пред поредната криза, този път конституционна.

Защото идентична е ситуацията и със Инспектората на съдебната власт. Неговите членове, вече стана неписана традиция, да изпълняват длъжността си повече от две години след края на редовния им мандат. Пак поради нуждата от поне 160 депутатски гласа избора на нов главен съдебен инспектор и членове на съдебния инспекторат. 

Подобна е ситуацията и в редица други регулаторни и държавни органи.

Та за каква точно „съдебна реформа“ иде реч, трябва да обясни именно Христо Иванов, който носи пряката отговорност за конституционната криза, в която държавата се намира. Именно негови бяха идеите през 2014-2015 г., които доведоха до въвеждането на конституционно мнозинство при избора на съдебни кадровици от квотата на парламента. Това ли иска да променя, не е много ясно, но със сигурност историята показва, че от лобистките предложения на Иванов никога не следва нещо добро за хората – тъкмо обратното, ситуацията се влошава, а това пряко или косвено рефлектира и върху обикновените граждани. 

Ето и един конкретен пример. Тепърва ще се калкулират щетите от лобистката поправка, прокарана в предходния парламент именно от Иванов и неговата бивша секретарка – министърката на  правосъдието Надежда Йорданова, с която осигуриха ликвидирането на специализираното правосъдие. Отсега обаче е видно, че „успехът“ им е налице. Наркотиците заливат улиците.

Признанието идва от самото МВР (част от изпълнителната власт), чрез обявяването на ежедневните сводки на установени употребили наркотици шофьори, чиято бройка значително се увеличава. Тенденция, която несъмнено се дължи на липсата на системна и целенасочена работа срещу организирани престъпни групи за трафик и разпространение на наркотици, за което се разбира и от констатациите на главния прокурор от последните дни. 

Малко се говори и за друг съществен проблем в противодействието на организираната престъпност. От  края на м. юли множество специални разузнавателни средства, прилагани спрямо престъпни елементи и цели престъпни групи, са били прекратени. Именно заради ликвидирането на специализираните прокуратури и съдилища.

Противното би било нарушение на закона, приет именно по настояване на депутатите от ПП, ДБ и БСП в предходното Народно събрание. Тази своеобразна амнистия на мутрите, никой не я отчита, но за сметка на това авторите й готвят още „реформи“, които да ограничат държавата в опитите й да се противопоставя не просто на богатите олигархични кукловоди, но дори и на кварталните бригади и обикновените мутри. 

Не само това. Същите тези парламентарни партии заявяват амбиция да „уредят“ и борбата с корупцията, като по подобие на спецправосъдието унищожат и КПКОНПИ. Вероятно още на 19 октомври ще чуем от устите на бившия премиер Кирил Петков и дясната му ръка Асен Василев, че бившият министър на вътрешните работи Бойко Рашков е единствено подходящ за председателския пост на Антикорупционната комисия. 

Ще го направят  напълно умишлено, за да взривят всякакъв шанс за парламентарен консенсус. И очевидно задачата на „Продължаваме промяната“ е точно такава – да торпилират дори и най-малката опция за постигане на стабилност, без каквато е напълно невъзможно да се търсят решения дори на една от множеството кризи, в които държавата се намира. 

Очевидно обаче българите живеем в държавата на неограничените възможности. Може и ставаме свидетели на всякакви „чудеса“. Всяка лудост обаче има граници и търпението на обикновените хора, чиито проблеми са неглижирани за сметка на конюнктурни, политически и бизнес интереси вече втора година, отдавна се е изчерпило.

В навечерието на тежката зима, каквато не просто България, а Европа не помни от половин век, политиците в новия парламент трябва да са наясно, че времето им отдавна е изтекло и всеки по-рязък ход, който допълнително дестабилизира държавата, ще рефлектира върху тях. Много голяма е вероятността гражданите да излязат по улиците и да вземат управлението в собствените си ръце, след като политиците им изглежда са полудели.