Политолог с изненадваща прогноза за изборите наесен: Истинската криза ще е, ако...

 Коалиция от три партии ще е нещо временно и нетрайно, а програмно правителство е много трудно да се прокара. Това смята политологът доц. Светослава Малинов. По думите му българите трябва да изберат между стабилност и справедливост на предстоящите избори и истинската криза ще е, ако след вота наесен пак трябва да ходим на извънредни избори. Ето какво още каза той в интервю за "Марица".

- Кой е по-вероятният победител на следващи избори - ПП или ГЕРБ?

- Трудно е да се каже отсега. Но със сигурност преди началото на разпада на правителството ГЕРБ водеше, без да увеличава процентите си, поради спад в доверието към ПП. Разликата беше нараснала доста, стигаше 6 пункта. Сега ПП започва да трупа доверие. Това означава, че разпадът на правителството, действията на ИТН, началото на края на този парламент всъщност се възприемат от избирателите на ПП и досегашната коалиция като нещо несправедливо, което ги мобилизира.

Но когато очевидна тенденция на загуба на доверие изведнъж се обърне, не можем да преценим докъде ще стигне. Например на местните избори догодина със сигурност партиите от управляващата коалиция щяха да имат много по-нисък резултат, отколкото ще имат на предсрочни сега. Тези събития спряха този негативен тренд и в момента настроенията се обръщат. Това е единствената сигурна прогноза.

 - Доц. Малинов, в колко дълбока политическа криза сме в момента?

- Нека да използваме думата криза внимателно. В момента сме в процедура по конституция и има възможност за съставяне на правителство, макар и малка. Ако това не се случи, ще имаме служебен кабинет и избори.

А истинска криза  може да настъпи едва когато след следващи предсрочни избори, които изглеждат неизбежни, отново нямаме възможност за съставяне на правителство.

Но при всички положения правителствената криза, предизвикана от поведението на Слави Трифонов,  доведе до сегашната ситуация.

- Това удължаване от президента на процедурата с мандатите ще позволи ли парламентът да гласува поне част от законите, нужни за да получим пари по Плана за възстановяване?

- Самата процедура започна много бързо и това не беше разумно. Имаше припряност, сприхавост в действията на президента. По-скоро той не прецени добре ситуацията. И щеше да е наистина много пагубно, ако веднага беше връчен вторият мандат, който ГЕРБ обяви, че ще върне. Слава богу, президентът осъзна грешката си и забави процедурата.

Факт е, че сме в  безпрецедентна ситуация. Все пак обаче всички осъзнават необходимостта от това акцентът след актуализацията на бюджета да е върху законовите промени, които да позволят започване на авансовите плащания по Плана за възстановяване. Да се надяваме изход да се намери.     

- ГЕРБ потвърдиха, че ще върнат втория мандат. Какъв е шансът за експертен кабинет, например при трети мандат, връчен на ДБ или на БСП?

- Малки са шансовете. Дори да се стигне до ново мнозинство с подкрепа на трите останали в коалицията партии, то ще е нетрайно и ще създаде усещане у избирателите за нещо нередно, временно, което в рамките на месеци отново ще се разпадне. Невинаги е добре нещата да се закърпват по такъв начин, защото кризата, която може да се случи, не може да бъде избегната така, а само малко поотложена.

Всички други формули - технократско, програмно правителство, на фона на вече провалено мнозинство може да стане много трудно.

Всички съвети политиците да отстъпят назад няма да решат очевидния проблем, че в това Народно събрание стабилно мнозинство не може да се излъчи. Временно може, надявам се да е така относно приемане на законите, свързани с Плана за възстановяване. След което, за жалост, трябва да се отиде на избори, въпреки че никой не ги иска.

- Кои решения са ключови преди евентуални нови избори?

- Три са. Първото - да се реши въпросът със Северна Македония с отношение по предложението на ЕК, представено от Франция. Това стана. Второто беше актуализацията на бюджета, по която отново имаше почти пълен консенсус. Третото - за законите във връзка с плана. Без да се свършат трите неща, би било пагубно да ходим на избори.

Въпреки закъснението, все още не сме загубили нито едно евро по Плана за възстановяване, но си скъсяваме сроковете. До края на 2023 г. трябва да бъдат направени много неща. А нека имаме предвид, че ново редовно правителство вероятно ще встъпи в длъжност едва към Коледа. И по време на служебен кабинет няма работещ парламент, и не могат да се вземат важни решения, от които България има належаща нужда.

В това се състои опасността, особено ако отново не може да се състави кабинет след предсрочни избори.

- При нови избори кои от играчите ще загубят и кои ще спечелят?

- Това е въпрос на социология. В момента имаме усещания, че ПП възстановяват позиции, че ИТН ще понесе много тежко наказание от избирателите си, вероятно няма да влезе в парламента. Че „Възраждане“ ще има по-висок резултат от предишните избори, независимо че растежът им е спрян. Голямата неизвестна, само една, е дали партията на Стефан Янев ще влезе в парламента, какви възможности ще има за коалиции в следващото НС, ако тя участва. Парламентът може да е със същия брой партии - просто една ще отпадне, друга нова ще влезе.

- Ако ПП и ДБ се явят заедно на избори, това ще ги направи ли по-категоричен победител?

- Това е тактически въпрос, който наистина трябва да се разреши пак чрез електорални изследвания. Има смисъл и едното, и другото поведение. Самостоятелното явяване понякога увеличава резултата. Едно е сигурно - двете формации много засилиха коалиционните си отношения и в някакъв смисъл избирателите ще ги схващат като сигурни партньори. Това наистина може да доведе до прилив на гласове. Но това, че избирателите им са сходни, носи опасността да се получи прилив на гласове от по-малката към по-голямата партия.

- Има ли опасност от силен популистки вот на предстоящи избори?

- Не мисля, че „Възраждане“ може да вземе повече от 10 процента и при това състояние на нещата по никакъв начин не може да е втора сила.

 Може да се получи така, че резултатите да са ниски - и на БСП, и на ДПС, и на ДБ да са под 10 процента. Но със сигурност третият може да се окаже много, много далече от втория. Но не мисля, че структурата на вота особено ще се промени. Целият проблем е в това, че ако ИТН не успее да прескочи бариерата, е много вероятно да има два избирателни блока, без връзка помежду им, плюс „Възраждане“. И това е хипотезата, която най-много ме притеснява – за нови избори след предсрочните. 

Затова е добре избирателите да имат предвид и коалиционните партньори на партията, за която гласуват.

- Не е ли възможно коалиционно мнозинство по линия на евроатлантизма в следващ парламент?

- За това в момента никой не говори, тъй като се влиза в избори, предизвикани от разделение, което не минава през тази линия. Какви обещания и гаранции ще бъдат давани по време на кампанията, е друга тема. В момента минахме в много тежко разделение не по евроатлантическата линия, а по линията, довела това правителство - анти ГЕРБ, анти ДПС и останалите.

Но и политиците, и избирателите не са подготвени за този преход. А и ГЕРБ не прави нищо по въпроса - остава със същите хора, със същия лидер. А няма как този преход да стане без персонални промени.

- Връщане на хартиената бюлетина ще заведе ли повече хора при урните?

- Връщането на хартиените бюлетини ще са още една стъпка към объркване и хаос. Не трябва да се връщаме назад, защото се оказа, че се справихме блестящо технически с електронното гласуване. И няма доказателства тезата, че някакви хора, най-вече възрастни, не са посмели да гласуват именно заради машините.

- Не е ли странно, че изборите са неизбежни, въпреки че никой не ги иска?

- За първи път у нас ще имаме избори, при които най-висок процент от българските граждани за последните 30 години не виждат основание, не искат да се ходи на тях.

Сега по-скоро изборите са неизбежни по силата на други процеси, не поради желанието на хората. Това е нов момент, който действа в полза на сега управляващите.

- Кой в крайна сметка ще продължи промяната?

- Няма как да стане, ако в управлението се наложи да влязат партии като ГЕРБ и ДПС. Те със сигурност ще бъдат максимално сговорчиви, толерантни до момента, в който не стане дума за персонални промени на определени фигури и търсене на наказателна отговорност.

Българските избиратели трябва да са наясно за какво ще се наложи да дадат вота си. Могат да решат, че стабилността им е по-важна от промяна в момент на война, енергийна криза. Това няма да е шокиращ избор, но трябва да е ясно, че когато се избира стабилност, приемаме, че няма да има справедливост и възмездие, а ред, дисциплина, работещи парламент и правителство.

В изборната нощ ще разчетем дали хората просто се отказаха от това, за което протестираха, колко от тях загубиха желание да се борят.

Доц. д-р Светослав  Малинов е ръководител на Катедра "Политология" в Софийския университет. Един от основателите на ДСБ,  депутат 40-ото НС през 2005-2009 г., два пъти депутат в Европейския парламент.  Завършил е политология в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализира политическа теория в Осло и Ню Йорк,  има магистърска степен по политическа философия от университета в Йорк, Великобритания.