Политолог: Този проект може да обърка сметките при предсрочен вот

Единствено къс старт преди изборите позволява някакво натрупване на буквално някакъв неориентиран електорат, който просто се премества, посочи Любомир Стефанов

При предсрочни парламентарни избори ще има възпроизвеждане и правителството отново ще е евроатлантическо. Но има вероятност и президентският проект Трети март са влезе в НС и да обърка сметките. Този сценарий коментираха политолозите Петър Чолаков и Любомир Стефанов в интервю пред БНР.

"Гледайки електорално картината, при нови предсрочни парламентарни избори за 50-и парламент ще има възпроизвеждане на това, което е сега, ако не се появи нова политическа сила. Дотогава месеците може да се окажат достатъчни за "Трети март", това че са 3 месеца, са достатъчни за бърз старт на политическия проект, който вече е пуснат на вода.

"Трети март" спокойно може да реализират проценти и да объркат сметките на всички", прогнозира Петър Чолаков.

Той коментира електорална картина, според "Алфа рисърч, ако изборите бяха края на февруари началото на март т. г. - 24 % ГЕРБ, 19% за ДБПП.

"От гледна точка на чисто политическата ситуация в момента, едно такова правителството остава и има голяма доза вероятност пак такова правителство. И оттук нататък остава външнополитическият фактор, който се оказва решаващ за тези формации да влязат и заедно да управляват с ДПС, е много валиден – войната в Украйна", каза Чолаков.

Той обясни, че "Възраждане" отбелязват ръст  - към 13%,  БСП и ДПС са с по 10%, ИТН е са малко над 5%".

"Но казвам, че тези сметки могат да се объркат от нови играчи, зависи кога е хоризонтът за нови предсрочни парламентарни избори. За мен като избирател най-добрият вариант е да има евроатлантическо правителство България", допълни Чолаков.

Позицията му споделя и неговият колега Любомир Стефанов:  "Тези социологически изследвания не регистрират потенциал за нова партия.

Ако се случи, би могла, само в един, единствен сценарии да обърка сметките и то е, ако се появи в къс период преди потенциални избори. Защото, ако трябва да се разказва обстоятелствено, тя няма да може да се напълни със съдържание.

Това е феномен, който наблюдаваме доста често. Единствено къс старт преди изборите позволява някакво натрупване на буквално някакъв неориентиран електорат, който просто се премества, защото има нещо различно, без да е наясно какво е това различно – емоционално гласуване."  

Стефанов обясни този феномен с "функционалната грамотност за съжаление и култура на българските граждани са на критично ниски нива".

"Като се сложи и историческата ни неграмотност, става драматична картина. Но в момента България няма нужда от нови избори. На път сме да завършим логическата рамка на 35 години преход , да  затворим онова, което си бяхме пожелали без да си го представим как ще го извървим този път. 

35 години вървим да станем пълноправни членове на ЕС - Шенген и еврозона и само по този начин ще докажем, че сме интегрирани", обясни Любомир Стефанов.

"Големият въпрос е, как може да се прехвърли политическа легитимност и електорална тежест. 39% имат доверие в президента, 38% нямат. Как ще се прехвърли това доверие, да се кредитира един политически проект? Отговорът е, че много трудно се случва на практика. 

Разговарях с хора близки до президентството. Основният проблем е с лицата, какъв ще бъде етикетът и как ще бъде брандиран проектът. Патриотична ниша, гледайки образа на президента, по-скоро да, тогава обаче как ще се спогодят с формации като "Възраждане". Данните от изследванията не са оценили електоралните нагласи спрямо този проект", коментира Чолаков.

И допълни: "Когато вече има яснота, тогава знаем, че има лица като Стефка Костадинова, Петър Витанов. Но как ще се брандира – ляволиберален или нещо по-скоро агресивно в патриотарската ниша, да се заиграва със симпатиите към Русия".

Според Стефанов "донякъде публичната заявка и реалността се припокриват".

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук