Политолог: Войната може да докара предсрочни избори у нас

За всеки нов играч в политиката ще става все по-трудно да постигне летящ старт. Това каза политологът Страхил Делийски в интервю за "Марица". 

- Ако страховете на хората продължат да не получават адекватен отговор, може ли това да засили недоволството и да разклати сериозно управляващата коалиция?

- О, при всички положения ситуацията предполага генериране на все по-масово недоволство. Социалното напрежение и без това тлее, въпрос на повод е да излезе на повърхността.

Ясно е, че взаимоотношенията в коалицията не са особено изчистени. Управлява ни сложна политическа конструкция, чиято  липса на спойка във всеки момент може да предизвика  вътрешни проблеми в мнозинството - и в кабинета, а и в парламента.

- Г-н Делийски, каква е проекцията на войната в Украйна върху политиката у нас?

- Проекциите са много. Едва ли някой в момента може да каже как точно ще се отрази войната с неясна продължителност на енергията, суровините, цените. Трудно е да се прогнозират параметрите на риска, което прави ситуацията още по-сложна и изискваща концепция за управление на потенциалната криза.

Външните фактори за случващото се не са оправдание за управляващите. А липсата дори на опит за контрол на последствията от кризата създава негативни нагласи към кабинета, който от началото бе натоварен с много очаквания, останали неизпълнени. 

При това българското общество не от вчера е изключително разделено, а тази война допълнително наля масло в различни огнища на разделение.

Много е трудно в тази ситуация да се постигнат решения с широк консенсус, но трябва да се предложи идея за общи действия. И то на равнището на военните проекции, които касаят материалното всекидневие на хората. Другата голяма проекция е на идеологическо равнище, където сякаш правителството има по-ясни позиции.

- Не е ли обаче твърде колеблива позицията на кабинета по отношение на помощта ни за украинците? Отказваме да пратим оръжие, както и да допуснем натовски сили за гаранция на сигурността ни. Това не ни ли маргинализира?

- Зависи от гледната точка. Аргументът, че трябва в тази ситуация да сме по-първи от първите, за да можем след това да се възползваме от възстановяването на Украйна, е не просто циничен, но едва ли е политически адекватен. Особено на фона на случилото се с нашето участие в Афганистан например.

 В тази ситуация рискът да вземеш грешно решение е голям и не трябва да сме прекалено критични. Въпросът е да имаме позиция, която да е ясно аргументирана и защитена - това е цел номер 1 в такава ситуация.

- Не е ли твърде ляво поведението на кабинета на моменти? На кой се дължи това приоритетно - на "Продължаваме промяната" или на натиска на  БСП?

- Не бих нарекъл техните действия леви. Особено по отношение на бюджета, който бих нарекъл не ляв, а по-скоро не толкова радикално десен. Така бих окачествил и правителството - не толкова радикално дясно.

Нека тези, които се притесняват от ляво управление, да бъдат спокойни - не наблюдаваме това у нас.

Колкото до присъствието на БСП в кабинета, то е брокерски-властово. А и по силата на своята слабост левицата няма как да има кой знае какво влияние върху политиката на кабинета. А и отдавна БСП на Нинова е изпразнено от ценности и идеология, но  пък е удобният отдушник на напрежение, този, който най-безпроблемно ще го отнесе, ако се налага.

Проблемът на правителството е в това, че откакто функционира, му липсва вътрешна хомогенност, обединение около стратегическа линия, цел.

Но критикувайки, оправдано или не, действията и бездействията на кабинета, не бива да пропускаме факта, че огромна част от кризисните елементи, с които трябва да се справя кабинетът, са външни. 

Не бива да пропускаме и умелите опити на ГЕРБ и ДПС да пречат на гладкото функциониране на изпълнителната власт, която и без това не изглежда особено подготвена.

За съжаление, от доста време напразно очакваме кабинетът да спре да се държи като в предизборна кампания и да започне да управлява.

-  Партия „Възраждане“ намекна за вот на недоверие, а кабинетът още не е навършил 100 дни. Не е ли абсурдно някой да мисли за предсрочни избори в сегашната военна ситуация?

- В момента, в който  започне да се появява призракът на предсрочните избори, различните части от управляващата конструкция ще започнат да работят всяка за себе си съвсем очевидно. Въпросът е кой как ще калкулира шансовете си в рамките на такива избори, които при всички положения ще донесат разместване в структурата на политическото представителство, но едва ли кой знае колко драматично.

Да не забравяме и опцията при евентуална нестабилност да се потърси формат в рамките  на сегашното Народно събрание. Но ако преди няколко месеца идеята за нови избори изглеждаше много далечна, тя става все по-осезаема за всички играчи на политическия терен, което променя правилата на играта.

- Какъв шанс има нов политически проект около експремиера ген. Стефан Янев?

- В ситуация сме, в която ще има постоянно нови, по-нови, най-нови проекти. В такова състояние са партиите, че има пазар за всякакви нови проекти.

Въпросите около проекта на Янев са много - как ценностно-идеологически, как политически ще бъде позициониран. Но можем да сме сигурни, че това няма да е единственият нов проект в близкото бъдеще. Както и че за всеки нов играч ще става все по-трудно да постигне летящ старт в ситуация на високо недоверия към политическата система и политиците.

Дори нов проект да спечели изборите, общата криза на нелегитимност на политическата система предотвратява всякакви шансове да излети твърде много. А и вече имаме достатъчно партии, които си поделят електоралните групи.             

Не очаквам появата на новия голям спасител. Вероятно ще се пръкне поредица от малки спасителчета, които конюнктурно да вземат гласове и бързо да ги губят. Такава е логиката на политическия процес в момента.

- Бившите управляващи ГЕРБ бетонираха ръководството си и се обявиха за по-агресивна опозиция на национален форум. Връща ли ги това в играта, или по-скоро ги капсулира?

- ГЕРБ дадоха ясен знак, че се харесват такива, каквито са. По-скоро целта им е да се заздрави това, което е останало, а не партията да се отваря. Бойко Борисов създава проблем с миналото за ГЕРБ, подобно на този, който има БСП. От дълго време стъпването върху миналото позволява на столетницата да съществува, но <210> пречи да расте. Същата функция има и Борисов за ГЕРБ - позволява <210> да съществува, но лидерството му пречи на партията да расте.

Ако бяха избрали нов лидер, ново ръководство, можехме да говорим за опит на ГЕРБ да се развива. Сега изгубиха възможност за инициатива в рязко променената ситуация. Но вероятно са калкулирали риска  - да не би при евентуална промяна да загубят и това, което имат.

Очевидно ГЕРБ са много зависими от фигурата на Борисов. Тази зависимост ги обрича, ако не на дълга политическа самота, то със сигурност на неспособност да се развиват напред.

- Как обаче ще се развиват "Продължаваме промяната", които като че ли нямат намерение дори да се регистрират като партия?

- Вероятно са заети с по-важни дела, нямат капацитет или чакат подходящ момент. Но явно може да се управлява всякак - това е едно от достиженията на българския политически процес, който е твърде подчинен на сили отвъд публичния демократичен контрол.

В динамична ситуация, в която предпочитанията в обществото постоянно се променят, ПП показаха, че и без партия могат да се печелят избори. Това е повод за много сериозен дебат за движещите сили на българския политически процес, за това кой представлява българската политическа система.

- Войната като че ли увеличи разделението в и без това разделеното ни общество. Можем ли да се консолидираме, за да продължим напред?

- В средносрочен план не виждам консолидация. Отдавна - и като общество, и като политическа система, сме в тежка органична криза, от която няма лесно и бързо излизане.

Трябва да се търсят форми на политическа мобилизация - това е един от преките пътища за минимизиране на кризисната ситуация, в която се намираме. Всичко друго ни обрича на блато, на неяснота - и на целите на управление, и на отговорността.

Води се тежка битка на равнището на колективната емоция, на глобалното обществено мнение, която ще доведе до различни политически поведения и решения.

Битката за емоциите е много важна, защото  ще даде параметрите на ситуацията, която оттук насетне ще определя и мотивира политически решения. Големият въпрос е дали тези решения ще са в полза на определени икономически малцинства, както досега, или ще са в полза на голямото икономическо мнозинство.

Да, Путин направи нещо ужасно, войната е нещо недопустимо. Но ще доведе ли осъждането на тези действия до по-различен и по-добър свят? Или просто ще стане удобният аргумент да продължим по стария начин? Ето това е важният разговор в момента, големият залог.

Страхил Делийски е завършил езикова гимназия в Плевен и политология в Софийския университет. Асистент е в катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски". Преподава политически комуникации и политическа антропология.