Политологът Гълъбов изненада с прогноза за новия кабинет и страховете на Радев

Избори 2 в 1 все още е вариант. Но през следващите два дни ще можем да оценим по-внимателно ситуацията, ако и в понеделник няма консултации между политическите партии. Прогнозата за нов предсрочен вот доц. Гълъбов направи пред „Труд“ миналия понеделник.

Всяка една от партиите трябва да прецени за себе си какво да прави, ако научи в последния момент имената на министрите и евентуално някаква програма за управление. Тя е много по-важна в момента, защото трябва да е разписана буквално по седмици, смята доц. Гълъбов.

- По-близо сме до съставяне на правителство доц. Гълъбов след връчването на първия мандат от държавния глава в петък вечерта на ИТН, или напротив - оставаме в точката на безвремието?
- Намираме се в периода, в който трябваше вече да гледаме консултации по същество. Тези две седмици, в които бяха водени някакви опознавателни срещи, се утвърди едно ново клише - всички гледат в една посока.

Но в оглед на това клише, както и в самата политика, важният въпрос е как, а не какво. Ако има съгласие по това какво трябва да се прави, разделителните линии се появяват около отговора на въпроса „как“. В този смисъл нямаме промяна в позицията на ИТН. „Има такъв народ предлага вариант, който по-скоро трябва да се определи като хибрид, защото те предлагат еднопартийно правителство, което да очаква парламентарна подкрепа по-скоро от коалиционен тип. Подобен хибрид би могъл да се окаже ефективен, но по-вероятно е да създаде ново затруднение в практическото управление. Още повече, че имаме много сериозни и важни въпроси.

През тези две седмици разговорите сее движеха по-скоро по приоритети на законодателния процес, много малко от тези теми имат отношение към изпълнителната власт. Отново, което като че ли се оформи като съгласие, е в полето на Народното събрание. Имам предвид това, което основно се нарича съдебна реформа, тъй като за последните 30 години съдебна реформа наричаме най-различни неща.

В конкретния случай изглежда има политическо съгласие за закриване на специализираната прокуратура и специализирания съд и за търсене на някакви възможности за смяна на главния прокурор. Най-общо казано - това е, по което беше постигнато някакво ориентировъчно съгласие. Но отново казвам, че каквито и промени да се правят в Закона за съдебната власт, могат да са приоритет само на законодателната власт, а не на изпълнителната.

И опитът на служебното правителство само потвърди този факт. От тук нататък по актуалния, неизбежен, спешен български ред, аз не чух почти нищо. И беше ясно, че не се постига напредък по разбирането на това какво трябва да прави едно правителство. Ясно е, че при това представителство в народното събрание, трябва да се върви към някакъв тип програмно управление, някакъв тип постигане на съгласие на управленска програма с нисък хоризонт в рамките на 1 година, например, за да бъдат решени спешни и важни проблеми, които предстоят.

- И вие, политолозите, ваши колеги анализатори, политическите представители на партиите в парламента, непрекъснато артикулирате необходимостта от подписване на споразумение, на програма, политически акт с подписите на подкрепящите партии. Но от „Има такъв народ“ казват образно „О, стига с тези подписи. Имате честната ни дума, за какво ви е и разписана на хартия?“. Как да разчитаме това? Всяка от партиите казва, че „празен чек“ не би могла да разпише.

- Има различно възприемане на думите. От ИТН смятат, че воденето на преговори е договаряне. Има проблем в това отношение, но отвъд този манталитетен проблем, имаме по-сериозен проблем - нямаше усили нито от страна на ИТН, нито от страна на ДБ и ИБГНИ да бъде постигнато първо съгласие за непосредствените задачи, които веднага трябва да са на дневен ред.

Ако аз трябваше да водя подобни преговори, бих започнал с постигането на съгласие какво ни е необходимо да направим веднага. И постепенно на базата на подобно постигнато съгласие, да се формират и някакви по-дългосрочни действия. Отново казвам, всекидневният, неотложен дневен ред отсъстваше през тези 2 седмици от разговорите. Ще дам веднага и пример - според някои от експертите навлизаме в четвърта вълна на коронакризата. Това означава, че едновременно с повишаването на санитарния риск, правителството ще трябва отново да предприеме ограничителни мерки. А онова, което видяхме като план от служебния кабинет не е достатъчно, защото той касае здравните власти.

А гражданите и бизнеса искат незабавно да разберат е, дали след 2 или 3 седмици няма да се изправим пред фалит. Дали след 2 или 3 седмици няма много хора да останат без работа. Това е най-неотложният дневен ред, по който не чувам нито дума. И в този неотложен дневен ред, смяната на главния ред не е между приоритетите на българското общество в момента. Разговорите от самото начало бяха спрени от обществения дневен ред и някак всички декларации, че се гледа в една посока започнаха да звучат кухо.

- Изнерви ли се президентът Радев, на както казвате „кухите“ разговори, че от Плевен изненадващо каза, че връчва мандат и то в 17,00 часа - малко като „хайде, в петък, в пет се качвате на въртележката“? Сякаш форсира процеса по някакви причини, разчитате ли такъв тип нюанси?
- Да, защото става дума за алтернативен сценарий, който развива Румен Радев. Радев беше олицетворение на началото на институционалното противопоставяне и в момента носи цялата отговорност за управлението на държавата.

От една страна е ясно, че екипът му си дава сметка, че нови предсрочни избори заедно с президентските се появяват като риск за негов втори мандат, тъй като най-вероятно избирателната активност ще бъде още по-ниска, а освен всичко останало, по-продължителен период само от него на кризата, ще започне да увеличава негативите.

Ако си спомняте той не направи обръщение към 46-ото Народно събрание в първия ден на откриването му, което беше първият знак, че Радев разбира, че не се върви към съставяне на правителство. Разбира, че ще му се наложи да назначи или да преназначи служебно правителство и да поеме управлението на кризата, която според мен вече е зад ъгъла.

Изнервянето е на лице, изнервянето е в различните сценарии. ИТН имат една ясно определена цел, която никога не са крили - това е политически проект, който има за цел да разруши съществуващата в момента система на политическо представителство.

Не само чрез мажоритарната избирателна система, но и чрез отказа си да следва каквито и да е правила, формирани в този мел на политическо представителство. В този смисъл, ИТН има време, защото преди да са излезли резултатите от преброяването, с други думи преди есента на следващата година, е много малко вероятно да се върви към мажоритарна избирателна система.

С други думи ИТН разполага с време в собствения си сценарий. На свой ред Румен Радев разчита да бъде запазена сегашната система на политическо представителство, за да се добере до втори мандат и да има мнозинство в Народното събрание, върху което да може да оказва влияние.

Позицията на ИТН блокира и двете възможности. Това не е само изнервяне, това е нарастване на напрежението, породено от усилващите се страхове на Радев от последствията, ако той продължи да носи отговорност за управлението на страната и през следващите три месеца.

- Гледайки сроковете по Конституция, може да се окаже, че е трудно да „избутаме“ този парламент до 22-24 август, при условие, че 46-ото НС не успее да излъчи правителство. Каква изборна картина се очертава през есента?
- Народното събрание трябва да определи дата за президент и вицепрезидент. Интервалът, в който трябва да бъде избрана дата, е 22 октомври - 24 ноември. В този смисъл, отново казвам, в сценарият на Радев служебният кабинет беше със скъсен хоризонт, а не както беше три.

Именно, за да има възможност в края на август да има възможност да бъде назначен нов служебен кабинет, ако и 46-ото НС бъде разтурено. Един от индикаторите в това отношение е много показателен, според мен, а именно - за 2 седмици в НС няма постъпил нито един законопроект от ИТН.

- Няма, защото няма още постоянни комисии, дори Правилникът още се обсъжда.
- Така е, но имаме над 20 законопроекта от другите парламентарни групи. А ИТН внесе само предложението за новия Правилник. От ИТН нямат заявен свой законодателен приоритет, за разлика от 45-ото НС, когато в първия му работен ден беше депозиран проект за промяната в Изборния кодекс. Така че, имаме и други показатели, които говорят за това, че ИТН очевидно нито бързат, нито са решени да управляват на всяка цена.

- Кого обслужва тази ситуация и кои са губещите?
- По-лесно е да се посочат губещите. България губи време, губи позиции, губи възможности, излъчва изключително противоречиви сигнали във външната си политика през този период от време. Особено излъчването на политическа нестабилност е лош атестат, защото означава, че няма постигнато съгласие дори по елементарни въпроси.

- Като казахте външна политика - кандидатът за премиер Пламен Николов се надявам да е направил лапсус, а не грешка от непознаване на темата с РС Македония в „Панорама“. Съгласен ли сте, че темата „Скопие-ЕС-България“ може да свали всяко едно правителство?
- Така е, но за съжаление с темата с Македония се намираме в много лоша ситуация, в която се поставихме сами, защото нашите аргументи бяха реалност, но ние не успяхме да изградим върху това „Не“ в началото собствена позиция. За съжаление в момента, като че ли виждам сред политическите партии желание за това някой друг да каже „Да“.

Защото още в самото начало беше ясно, че е важно РС Македония да започне преговори, за да може България през преговорния процес, да отстои всички свои въпроси. Преди Македония да е започнала преговори, тези въпроси останаха на двустранна основа.

И точно затова останаха неразбрани и неглижирани в позицията на Българи сред собствените ни партньори. Затова това решение е много тежко, то ще предизвика срив, ще предизвика щети за онзи, който трябва да го вземе, но то наближава във времето. И смятам, че това е още един от детайлите на кризата, в която се намираме. Бързам да кажа, че сега тя е институционална и политическа, но много бързо може да прерасне в икономическа и социална. И наесен да се озовем в една много, много несигурна ситуация.

- Как да разбираме малкия детайл, че от ДБ и от ИБГНИ, от БСП, почти в един глас казаха, че не са знаели името на Николов, че при разговорите с тях е бил артикулиран за кандидат само Петър Илиев. В същото време от ИТН обясняват, как Николов е бил тяхна номинация от преди 12 дин, но по някакви причини името не е казано на потенциалните партньори за бъдещо правителство?
- По-лесно е да приемем, че става дума за неопитност, за незрялост, за инфантилност. Но за съжаление аз имам съмнение в това, защото до момента ИТН следва една по-скоро корпоративна, отколкото политическа стратегия.

Точно затова много малко фигури говорят, много рядко говорят, а онова което се казва е много често максимално обтекаемо. Проблемът не е в самата личност или в отношенията между преговарящите.

Проблемът е по-дългосрочен, защото става дума за корпоративни интереси, за които съставянето на правителство не е приоритет. За мое голямо съжаление корпоративната война продължава, бързата размяна на удари около министрите на икономиката и финансите от служебния кабинет го показаха. Докато тази корпоративна война продължава, българският политически живот ще бъде изпълнен с нестабилност.

- Колко изкуствен е проектът ИТН, каквито коментари вече се правят от ваши колеги, до колко важи влияние на външни и вътрешни фактори? Има опити да се прави паралел с образите на Зеленски и Тръмп и Трифонов.
- ИТН има ясно откровен профил на политически инженеринг, най-малкото защото равнището на познание как се управлява и какво представлява държавата, остава ниско. И при фигурата на господин Николов имаме същия въпрос. Държавната администрация е според мен, което дълбоко не се познава там. За съжаление нямаме заявка за политически проект, който е готов да управлява.

Имаме заявка по-скоро за пренареждане, което е по-скоро в посока на корпоративните интереси, които се интересуват основно от това. Що се отнася до сходството с навън - то е повече с Италия и „Пет звезди“*. „Пет звезди“ стигнаха до управление със Северната лига и с крупния капитал. За съжаление този тип популистки проекти винаги разчитат на много тесни връзки с корпоративните интереси.

В Испания „Подемос“ не успя да реализира това, заради слаба корпоративна подкрепа, но „Сириза“ в Гърция успя именно заради силна такава. Ясно е, че профилът е сходен. Но тук ми е трудно да разпозная ясно заявени западни интереси. Онова, което до сега виждам като поведение от страна представители на Руската федерация е, че те по-скоро разчитат и залагат на сценарий на Румен Радев и наблюдават внимателно поведението на ИТН, но с очакването, че то най-вероятно ще доведе до криза, която да увеличи шансовете на Румен Радев да придвижи към полупрезидентски режим на управление.

*Движението „Пет звезди“ е основано от комика Бепе Грило, б.р.