"20 години минаха оттогава, но помня всичко по минути и часове, сякаш беше вчера. Не си задавам въпроса "защо?". Няма да получа отговор". Това разказва бившият полицай Митьо Петров, цитиран от "Труд". Той е един от осъдените за трагедията на 14 януари 1994 г. в столичния кв. "Белите брези"
Тогава полицаи се стреляха помежду си и загинаха двама командоси от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ). <br /> <br /> &quot;Благодарен съм, че останах жив, въпреки че бях на ръба. Чист съм пред себе си. Стрелях при самоотбрана, защото и по нас беше открит огън. Исках да прикрия колегите, адреналинът беше на макс. Не познавах хората срещу мен, не знаех, че са свои&quot;, разказва Петров, който е единственият лежал в затвора след &quot;ювелирната акция&quot; на МВР за респект на мафията. <br /> <br /> Във фаталния ден към 18.50 ч. полицията арестува Иво Карамански, сочен за един от босовете на подземния свят. Към 20.30 ч. вечерта в бл.29 в кв. &quot;Белите брези&quot; отиват полковниците Ботьо Ботев и Григор Вълков, за да се срещнат с бившия си колега Иван Иванов, който по онова време държи казино &quot;Севастопол&quot; като съдружник на Карамански. Мисията на двете ченгета е да уговорят Иванов да държи изкъсо хората на Карамански. <br /> <br /> За охраната на Ботев и Вълков са изпратени в блок 29 трима командоси от СОБТ. В същото време е повикан и патрул от тогавашното полицейско поделение за &quot;Борба с масовите безредици&quot;. Баретите са цивилни, а полицаите униформени. Двете групи не подозират една за друга. Срещат се по стълбите на блока. И едните и другите се мислят за мутри и откриват огън. Загиват подп. Марин Чанев и гл.серж. Георги Георгиев - Индианеца. Петров е осъден на 7 години затвор, но излежава 3 г. Наказанието му е намалено с 2 години, с още толкова е помилван през 1998 г. от тогавашния вицепрезидент Тодор Кавалджиев. <br /> <br /> &quot;Само веднъж в ареста сънувах нещо за &quot;Белите брези&quot;. Присъни ми се, че откриват паметна плоча на загиналите колеги барети. Много съжалявам, че се случи така...&quot;, казва Митьо Петров. Той работи в сушилня за колбаси в Месокомбината в Карлово. &quot;Не крия нищо. Уволниха ме от МВР на 3 февруари 1994 г. Тогава един от шефовете в Националната полиция ни извика на разговор&quot;, припомня си Петров. &quot;Момчета, най-лошото е, че не чувствате вина&quot;, казал им висшият полицай. &quot;Каква е моята, г-н началник, щом съм стрелял при неизбежна самоотбрана?&quot;, попитал Петров. &quot;Като не си виновен, защо си жив?&quot;, възкликнал началникът. /БЛИЦ<br />