Полк. о.р. Тодор Браяновски пред "ШОУ": Хващат мигранти не на границата, а вътре в страната

Преди малко повече от месец министър Румяна Бъчварова заяви пред журналисти, че в сравнение с миналата година миграционният натиск по границата ни е намалял с 30%. И докато министърката на вътрешните работи се опитваше да успокои българските граждани, че проблемът по границата вече не е толкова сериозен, случващото се там побърза да я опровергае. В един момент напливът от мигранти се съсредоточи основно в района на Малко Търново и групите, атакуващи пределите на страната там, нараснаха многократно. А миналата седмица, когато тълпите от бежанци, напиращи да стигнат до заветната си цел - Западна Европа, започнаха да атакуват не само българо-турската, но и българо-гръцката граница в района на Петрич, стана съвсем ясно, че проблемът не само че не е решен, но и се задълбочава. В тази връзка репортер на „ШОУ“ се срещна и разговаря с бившия офицер от Гранични войски и по-късно – в Гранична полиция - полковник о.р. Тодор Браяновски, който допреди няколко години е бил началник на ГПУ (Гранично полицейско управление) – Малко Търново и на тази длъжност се е пенсионирал. В момента полк. о.р. Браяновски е председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в крайграничното градче.

 
- Г-н Браяновски, наскоро министърката на вътрешните работи заяви, че полицията не може да охранява селата. А щом сме стигнали дотам държавата да абдикира от основното си задължение – опазването на вътрешния ред и живота на българските граждани, съвсем логично възниква въпросът: Може ли държавата да опази границите на страната?
- Дали може, или не, е без значение – трябва да се намери начин, защото това си е задължение на държавата! Но ще трябва първо да се прецени какво да очакваме, за колко години напред да го очакваме. Има специалисти, които трябва да седнат и да анализират нещата и след това да се вземат решения. Защото сега се чака всичко да спре от само себе си - до година или две.

- Кои са най-големите пропуски на Гранична полиция при опазването на държавната граница според вас?
- Ние обвиняваме само Гранична полиция, но защо?! - У нас всичко е разсипано! Елате да погледнете бившия 7-ми граничен отряд в Малко Търново и ще видите каква плачевна картинка е. Да не говорим пък за заставите – ако знаете там какво чудо е!... Затова не можем да очакваме и да говорим за някаква ефикасност. Досегашният резултат се стигна, след като беше подменена системата на охраната. Но тогава никой не очакваше такъв наплив и такъв емигрантски поток, въпреки че това можеше да се предвиди, защото нещата са подготвяни отдавна. Нашите политици и държавници обаче решиха, че щом сме в Европа, вече сме застраховани и нищо не ни трябва! Затова по границата оставиха хора, които само да бележат присъствие, без да правят нещо. Но сметката им се оказа, че е крива.

- Сега доста се говори за т. нар. граждански отряди. Какво мислите за тях?
- Бившите доброволни отряди могат да се възстановят под някаква форма. Може да се извлече положителното от работата на доброволните отряди и към ядрото от по-възрастните доброволци да се привлекат и приобщят младежите, които желаят – какво по-добро от това? Много по-добре е, когато има повече очи, които виждат, и повече уши, които чуват, да се използват да сигнализират, да предупреждават... Сега стана много модерно да се говори за тези отряди, но при тях всеки може да се окичи с патриотарски изявления и да се похвали, че отива да пази България. На какво основание обаче, каква подготовка има, какво може да прави – неизвестно. А държавата нехае в това отношение. Смятам, че нещата трябва да се регламентират - да се знае как да се действа при среща с мигранти. Тези граждански отряди трябва да имат права, но не трябва да се работи „на юруш“!

- Много надежди се възлагат на оградата, която сега се строи по българо-турската граница – че тя, едва ли не, като с магическа пръчка ще прекъсне мигрантския поток. А в същото време порталите на граничното съоръжение там, където все още съществува, са оставени да зеят отворени...
- Може би ще има някаква полза от тази ограда, но не е това, което се очаква, за което се тръби и възхвалява. Гледам скептично на нея. Защото преди кльонът имаше функцията да сигнализира и от него се разбираше къде точно е направено нарушението, отдалечеността на групите, които реагираха, беше най-много на 2-3 километра и те отиваха до мястото много бързо и пак имаше нарушения – чрез безсигнално преодоляване, чрез подкопаване на съоръжението и т.н... А сегашната ограда - направена насред гората и оставена без контрол, какво ще постигне?! – Просто малко ще позабави придвижването на нарушителите. А относно кльона, сега вече няма никаква полза от него, защото ги няма сигнализиращите функции, които той изпълняваше преди. Няма ги и КСП-тата /б.а. - контролно-следовите полоси/, които се поддържаха преди години...  Затова ремонтът на съоръжението би бил само губене на време и средства - без да има някакъв ефект! А порталите, че са отворени и изпочупени - да, така е, но за това има вина горското – в участъците, където добиват дърва, изпочупиха и унищожиха всичко. Старото съоръжение вече е „изпята песен“ за съжаление...

- Говори се, че в България от доста години вече не се провежда граничарска политика, а в Гранична полиция и в МВР не са останали хора, които знаят какво точно е граница и как се пази...
- Да, за съжаление е точно така! От старите граничари, които са били назначавани за охраната на държавната граница, в Малко Търново в момента са останали броени хора. Уж сега има огромно подсилване от служители в МВР от вътрешността, от армията, но това е само някакъв опит да се имитира ангажираност!

- Според вас има ли полза от служителите от вътрешността, които от октомври 2013 г. непрекъснато ги командироват по българо-турската граница, но те, оказва се - не познават районите, които трябва да охраняват...
- Абе, не бих могъл да кажа, че няма никаква полза, но не е това, което могат да свършат местните хора, които познават района, познават обстановката... Освен това не може тези хора да бъдат командировани продължително време. Малкотърновският участък охранява 130 километра от границата – едва ли някой може да ги изучи даже и за 1 година. Аз например ги учих 25 години! А такива като мен вече почти няма – в момента в ГПУ /б.а. - Граничен полицейски участък/ – Малко Търново има трима-четирима от старите кадри – и то от сержантския състав. Всички други са новоназначени и командировани, които трудно се адаптират...

- Според вас кога работата на граничарите е била по-ефикасна – при Гранични войски или сега, когато е охранявана от Гранична полиция?
- Сравнение не може да се направи. Гранични войски бяха донаборна армия. По съвсем друг начин беше организирано всичко - охраната, обстановката, принципът на охраната – всичко беше различно. Тогава границата се охраняваше с много повече хора, за разлика от сега. В момента в Малко Търново, като ги погледнеш – пътуващи, патрулиращи уж са много, но ефект от работата им не може да се търси! Сега Гранична полиция по-скоро действа на принципа на изчакването. С обходи и патрули обаче нищо не се постига. Единствената възможност да се направи някаква „реализация“ е да се получи отнякъде информация. А това е въпрос на шанс...

- Тогава защо въобще ги има тези патрули, след като човек спокойно може да стигне до границата, без да срещне живо същество, а и вие самият току-що казахте, че с обходи и патрули нищо не се постига?!
- Така е организирана охраната. Кльонът от 1999-2000 г. е изключен – вече и ограда не става от него! Така че единствените места, където може да се носи някакъв наряд, са тези – в дълбочина - по пътища, по различни направления... И затова хващат мигрантите чак когато са навлезли навътре в страната - в Средец, в Бургас, в София и къде ли още не...
 

Едно интервю на Марина ШИВАРОВА,
Малко Търново