Полуграмотни грантови „анализатори“ плюят по медийния закон на Пеевски

От седмица Иво Прокопиев и Огнян Донев са в паника от внесения от група депутати от ДПС законопроект за медийна прозрачност. Законът ще осветли собствеността и непазарното финансиране на медиите – нещо за което от години крещят фалшивите „моралисти“ на Прокопиев, но разбира се, не са си мръднали пръста да предприемат действителни стъпки в тази насока.

За техен ужас го стори именно Делян Пеевски, когото същите „чисти“ и „прозрачни“ издатели, издържащи се с грантове от „Отворено общество“ и „Америка за България“, целенасочено обвиняват във всички възможни грехове – медиен монопол, натиск, нарушаване на свободата на словото и прочие и прочие измишльотини, които обаче им вършат перфектна работа, тъй като отклоняват вниманието на обществото от самите тях. Защото източниците на фалшиви новини не са изданията на Пеевски, а именно медиите-бухалки, удрящи по инакомислещите с всички непозволени средства и имащи толкова общо със свободната журналистика, колкото органът на корейската трудова партия „Нондон синмун“.

Липсата на каквито и да било смислени аргументи против приемането на законопроекта, очевидно е принудило Прокопиев и Донев да прибягнат до услугите на всякакви самозвани „специалисти“, които да словоблудстват и да се упражняват в плюене по Пеевски. След видния грантаджия Александър Кашъмов, сега наред е Иван Брегов от „Институт за пазарна икономика“, който „институт“ е финансиран с цели 668 200 лева от „Америка за България“.
Фиаското на изживяващият се едновременно като поет, автор в „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“ и „Клуб Зет“ и „правен експерт“ Иван Брегов, публикувал материал със заглавие „Закон за образа на врага“ (и веднага препечатан в „Капитал“), обаче е пълно.

Прочел за първи път закона Брегов и открил, че всичко е наред. Като го прочел обаче за втори път, о, ужас (!), разбрал, че Министерството на културата трябвало да уведомява КЗК за това, че „лице използва в търговската си дейност повече от една трета от всички декларирани обекти за продажба на дребно на печатни издания в страната”. Това според „анализатора“ Брегов означавало, че КЗК ще се превърне в колекторска фирма за събиране на уведомления, защото „ако един гражданин е собственик на три магазина за хранителни стоки в Каспичан и в един от тях продава вестници и списания, то неизбежно след като е декларирал това обстоятелство в Министерство на културата (МК), от МК ще уведомят и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)“, заключава „анализатора“.

Дали пък ако Брегов не прочете за трети път законопроекта, няма да му просветне, че става дума за това, че ако един разпространител на печатни издания има над 1/3 от всички декларирани в страната крайни точки за разпространение (тоест монопол върху тази дейност в България), едва тогава Министерство на културата ще сезира

Комисията за защита на конкуренцията? За каквото всъщност става дума в закона.
Но защо пък Брегов да чете, като може да не чете и да плюе в услуга на Прокопиев, Донев и бившата говорителка на Иван Костов Стояна Георгиева?
Чети, Брегов, чети! Следващия път прочети хубаво и за това, че колкото и да ти се струва „комичен“ този законопроект, той ще важи за всички – и за Иво Прокопиев, и за Огнян Донев, и за Стояна Георгиева, и за Делян Пеевски.
И най-после ще осветли кой кой е на медийния пазар, кой каква роля изпълнява и на кого слугува. Кой му дава грантове и кой се издържа благодарение на читателите си.

Пеевски явно не се притеснява от осветляване.

А Прокопиев и Донев притесняват ли се? И защо се притесняват, ако са „морални“, „честни“ и „прозрачни“?

За 668 200 лева грант, дали да не анализираш, ама както трябва, и това?
Ще ти стигнат парите, и дори ще останат….