Поне 20 взаимоспомагателни каси работят у нас като минибанки, но никой не ги контролира. Първите две гръмнаха и събудиха страшните спомени за измамените от финансови пирамиди. В Дупница и Сливен се наредиха на опашки хора, давали от 2 хиляди до 200 хиляди за високи лихви от 15 процента нагоре.
Нито една институция не контролира тези каси, няма закон, който да задължава БНБ или Комисията за финансов надзор да ги контролира, съобщи „24 часа”.
 

Ужилен дупничанин чак сега се сети, че когато подписал договора за високите лихви, прочел, че не е клиент, а съкооператор.
 
20-те взаимоспомагателни каси са незаконни, категоричен е един от важните фактори в БНБ. До 2007 г. лобисти за тяхното съществуване настоявали националната банка да ги включи в закона за кредитиране и да им се предоставят лицензи за финансова дейност. Още преди повече от десет години от БНБ са препращали в прокуратурата сигнали за незаконната дейност на някои от касите.
 
”Защо обаче хората се лъжат по тези високи лихви?”, попита риторично шеф на една от големите български банки.
 
Финансистът Емил Хърсев вижда в политиците вина за “разцвета” на тези каси, след като не ги допуснали до закона за кредитирането и им отказали каквито и да било лицензи.
 
Изпълнителният директор на Българската асоциация на кредитните кооперации и организации за микрокредитиране Иван Попов потвърджава, че “популярните каси не подлежат на държавен контрол”. Той обяснява, че те били структури от затворен тип, които не могат да финансират външни хора извън членовете си.
 
Парите, които членовете на една каса внасят, са заеми, а не влогове, както много хора погрешно смятат, казва още Попов. А разликата според него била съществена - предоставените на заем пари могат да се искат обратно, след като изтече срокът, за който са предоставени. Влогът може да се изтегли по всяко време, като се губи само лихвата.
 
Експертът е категоричен, че добилите печална слава две популярни каси са частни случаи и не са членове на съюза.
 
Защо обаче хората, които си дават парите срещу високи лихви, не знаят, че са членове на съответната кооперация, така и не е ясно.
 
Тези странни ”финансови институции”, които не подлежат на държавен контрол, най-често са регистрирани по Закона за кооперациите. Те са затворени структури, които нямат право публично да привличат средства, категорични са експерти.