Посетителите на Лувъра следват картата на траките
Най-известният музей отваря подземията си за триумфа на БГ археологията
Сагата с най-голямата изложба на тракийското злато „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България” навлиза във финалната си права. От четвъртък посетителите на най-големия музей в света – Лувъра, ще могат да изследват картата на Тракия по останките на една от най-древните цивилизации в Европа. За това ще им помогнат най-големите археологически открития по нашите земи, събрани за първи път на едно място в експозицията, в която участват 17 български музея, пише в. "Монитор".
Официалното откриване е днес в присъствието на премиера Бойко Борисов, министъра на културата Вежди Рашидов и г-жа Фльор Пелерен, министър на културата и комуникациите на Република Франция. Сред почетните гости, поканени на откриването, са генералният секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова, зам.-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева и певицата от български произход Силви Вартан. <br /> <br /> Утре ще се проведе и второ откриване на изложбата, на което са поканени Дружеството приятели на Лувъра, както и всички директори на музеи, предоставили свои експонати за участие в изложбата. Ще присъстват и спонсорите, дали своята подкрепа за консервация и реставрация на движимите културни ценности, съпътстващата рекламна кампания на културното наследство на страната ни и за предстоящото гостуване на две изложби от Лувъра в Пловдив и София.<br /> <br /> Срещу централния вход на Лувъра, който се намира в подземието, точно под стъклената пирамида, е поставена карта на Древна Тракия, разказа пред „Монитор” един от нейните куратори проф. д-р Тотко Стоянов от Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Картата и изложеният край нея текст от книгата на Херодот известява, че ако завиете наляво, ще попаднете в изложбените зали на крило „Ришельо”, които се намират на втория подземен етаж на музея. <br /> <br /> В 4 зали и прилежащите към тях коридори е разположена „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България”, от която излиза самостоятелен изход към прилежащия бул. „Риволи”. Гостите ще бъдат посрещнати от емблемата на изложбата - бронзовата глава на Севт ІІІ и могилата Голямата Кос-матка, едно от големите открития на покойния проф. Георги Китов . „В изложбата ще бъдат показани<br /> не просто експонати, а цели гробнични комплекси, сред които те са открити и това е нейна главна особеност”, допълни още проф. Тотко Стоянов. <br /> <br /> Така например за първи път ще бъде изложен целият инвентар на Вра-чанската могила, ще бъде представена в целия си блясък Голямата могила от Златиница, Ямболско, както и погребения на тракийски аристократ и аристократка от Мушовица могила, Дуван-лийско. Само за реставрацията на един от нейните инвентари – бронзовата хидрия от V в.пр.Хр. на Пловдивския музей, бяха необходими близо 25000 лв. според сайта restavriramezaedno.bg.<br /> <br /> 1629 експоната от 17 български музея, 20 експоната от Лувъра и 11 други културни института, сред които са и Британският музей и Музеят „Прадо“, разказват историята на траките. 1 изящна пиксида (козметична кутия) с форма на раковина от сребро с позлата хвърля светлина върху ежедневния живот на древните траки. Подобни предмети са честа находка в античните погребения, понякога в тях дори има остатъци от козметични продукти. <br /> <br /> Двете части на кутията са свързани с шарнир. 1 тъкан от находките при село Златиница, за която след проведени изследвания в България се предполага, че е най-ранната внесена коприна в Европа и може да представлява голям научен интерес за съвместни бъдещи проучвания със специалисти от Лабораторията на Лувъра.