Първото важно дело, с което се заемат руснаците в освободеното от турска администрация Княжество България, е изграждането на съобщителна система по руски образец. През месеците май и юни 1879 г. се откриват пощенски служби в редица населени пунктове със стратегическо значение, последвани от създаването на телеграфни служби. За разпространение на писмовни и пакетни пратки, както и за превоз на хора и багажи, се определят маршрутни трасета. По отделните станции на маршрутите на конната поща се разполагат различен брой коне, чиято навременна смяна гарантира бързината на превозите.
Един от главните стратегически маршрути е през Балкана и свързва София с важното дунавско пристанище Лом. По това трасе са разположени и най-голям брой коне - около 150. Междинната станция по средата на транспортносъобщителния лъч е град Берковица, в който се откриват административни отделения от окръжен мащаб. Берковица е един от първите десетина града в княжеството, където руснаците откриват в течение на дни и пощенска, и телеграфна служба. За важността на града говори фактът, че за началник на Берковската станция на телеграфите и пощата е изпратен Иван Стоянович. Оказвайки му доверие, после продължават служебната му кариера на най-високото място: главен директор на пощите и телеграфите.

Като радетел на техническия прогрес, главният директор Стоянович решава да възприеме европейската практика за впрягане на моторната тяга в услуга на съобщенията И става първопроходецът на автомобилна разходка у нас за сметка на държавата с внесения през 1905 г. първи автомобил. През септември същата година началството иска собственоръчно да се убеди в ефективността и техническите предимства на автомобила, затова нахлупва кожен каскет, слага големи кръгли очила и заповядва на шофьора да се гмурне в прахта от София през Самоков до Пловдив, после до Стара Загора и обратно. Може би не си е гледал непрекъснато джобния часовник, защото запомня само времето, употребено за пътуване от Самоков до Пловдив: това са 5 часа! Докато железарията с гумени шини на джантите трака и дими по пътищата, срещнатите хора се изненадват и радват, че виждат това самодвижещо се чудо.



Началникът на Берковската станция на телеграфите и пощата Иван Стоянович в редакцията на "Балканска зора": от ляво на дясно - Никола Генадиев, Харитон Генадиев, Иван Стоянович, Владимир Неделев

Но инатливо шопско говедо проявило войнствения си характер. Някъде из равното Софийско поле селянин пасял биволите си и едно животно зачервило очи и се понесло след пощенския автомобил 
Какви са били намеренията му, не се разбрало, но директорът Иван Стоянович и шофьорът си “плюли в пазвата”, тъй като автомобилът им се движел със скорост почти “един бивол в час”...

Скоро след директорската разходка за сметка на държавата в София пощенци се замесили в първото автопроизшествие у нас. Движейки се “страховито” по “Мария Луиза” от гарата към пощата, скоростомерът показвал 4 км в час! И изненадващо дядо Митре Тошев, който пресичал булеварда и вероятно зяпал ветреещите се на 14 май слугински поли, цъфнал пред пощенския автомобил. Завели дядото да му лекуват счупения крак в Александровската болница. 

За шофьора не последвал нито акт, нито съдебно дело, тъй като сблъсъците с автомобили не можели по онова време да се санкционират по никакви закони и правилници за движение по улиците и пътищата.

Независимо от биволската гонка и потрошения Митре главният директор на пощите и телеграфа Иван Стоянович категорично взел решение в полза на прогреса. На 19 март 1908 г. издал заповед за оформяне на автомобилна пощенска служба като самостоятелен субект при Дирекцията.

Борислав КОСТОВ