Поскъпването на газа и тока – как ще се отрази на сметките ни

Задават ли се по-високи сметки за стоките и услугите? Само след дни – на 1 юли, ще стане ясно точно с колко ще скочат новите цени за парното и топлата вода, както и за тока.

„Булгаргаз” поиска между 16 и 18% по-висока цена на природния газ, но от енергийния регулатор прогнозират увеличението да не е повече от 10%. За тока също се подготвя увеличение – между 1,7% и 2,6%.

Опитите за лансиране на идеята, че КЕВР трябва да потиска цените, е вредно за българския бизнес и българската икономика като цяло, смята Христо Казанджиев, енергиен експерт от Български енергиен форум. По този начин КЕВР отлага във времето едно действително шоково поскъпване, допълни той, предава bTV.

Шокът ще дойде през септември, когато ще се види какво ще бъде покачването за следващия период, очаквам то отново да е 15-18%, и първото тримесечие на 2019 г., когато регулаторният период ще се базира само на високи цени на петрола и петролните деривати. Тогава също ще има сериозно покачване, прогнозира Казанджиев.

По думите му исканото от „Българгаз” поскъпване е логично, оправдано и в съответствие с правилата за ценообразуване. Според него КЕВР използва несъстоятелни, в някои отношения абсурдни, аргументи, за да потиска цената на природния газ, и то не само сега, а от много дълго време.

С това увеличение от 10% КЕВР принуждава „Булгаргаз” да продава природния газ под себестойност, подчерта той.

„Предложението на КЕВР, което и днес ще бъде обсъждано, е за 10,7% увеличение за третото тримесечие. Това би довело до поскъпване на парното с около 7,5%, а еленергията се очаква да поскъпне средно с 2,25% за бита. Това не е в резултат само на увеличението на цената на природния газ”, изчисли Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

„За стоките и услугите поскъпването ще бъде различно. Там, където природният газ се използва като суровина, то ще бъде най-голямо. Например ако природният газ е 50% в себестойността – торовите заводи, химията, поскъпването очевидно ще бъде 5%. Но в повечето случаи в себестойността той е далеч под 10%, тоест поскъпването ще е под 1%. Може би всъщност няма и да го има заради конкуренцията, тоест ще е за сметка на резултата на компанията”, отбеляза Велев.

Според него КЕВР използва всички възможности, които ѝ дава законът, за да прави цени, които да са в полза на гражданите и бизнеса и в същото време да не убиват енергийната система. „Въпросът е дали по този начин трябва да се изчислява цената на природния газ. След споразумението на ЕК с „Газпром” вече имаме възможност за избор – дали да смятаме цената като функция на петрола 9 месеца назад и курса на долара, или да я смятаме по друг начин – като цена на текущия пазар на газ, или някаква комбинация между двете. Това е същественият въпрос – кое е по-изгодно за потребителите у нас”, изтъкна Велев. Важно е да направим така, че не КЕВР, а пазарът да определя цената на природния газ, подчерта той.

Любослав Костов от КНСБ изтъкна, че всяко поскъпване на междинните суровини за бизнеса води до отражение в крайната цена. „Крайната тежест я понася българският потребител. И докато икономическият растеж във всяка зона на България достига по различен начин, то поскъпването на природния газ или на тока е еднакво за всички – и за хората във Видин, и хората в София”, изтъкна Костов.

Той не е съгласен, че трябва да се остави цената да расте. „Енергетиката е особен сектор, той не подлежи на съвършено конкурентни принципи като останалите”, смята той.