Последните думи на Никола Анастасов: Ще играя, докато не полетя към небето с крилете на Икар

Агенция БЛИЦ публикува една от последните медийни изяви на големия български актьор Никола Анастасов, който ни напусна в понеделник вечерта на 84-годишна възраст. По повод последния си рожден ден през април тази година той, като почетен член на на звездния клуб „Над 55” се срещна с журналисти от сендмичника „Над 55”. Запознайте се с последните думи на големия актьор.

Трудно се намират точните думи, за да се пресъздаде образът на човека Никола Анастасов, станал любимец на публиката в театралната зала, киносалона, телевизионния екран и естрадата. Защото през шестте десетилетия на сцената актьорът с прякор Усмивката успя да се превъплъти в безчет роли.

Никола Анастасов отдавна е почетен член на звездния клуб „Над 55” и ние и нашите читатели от сърце му желаем много здраве и дълголетен творчески живот.

Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Филип Филипов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г. Играе в театрите във Враца и Варна, както и в софийските Сатиричен театър, „Трудов фронт” и в Малък градски театър зад канала. Първата си значителна роля в Сатиричния театър играе през 1961 г. в комедията „Когато розите танцуват“ на Валери Петров. Участва също в „Римска баня“, „Сако от велур“, „Суматоха“. Участва и във филми – „Пагоните на дявола“, „На всеки километър“, „Тримата от запаса”, както и „Нако, Дако и Цако“ – първият цветен български телевизионен сериал. И още в „Неочаквана ваканция“ и „Астронавтите“.

Кой знае защо, но дори

само да се спомене името му, неговите почитатели започват да се усмихват

Понякога пък им се струва, че сценичните му превъплъщения, че появата на гласа му в аудиопространството действа релаксиращо.

Сигурно така е въздействал и на изпитната комисия, когато по къси панталонки изрецитирал стихотворението “Юноша” на Христо Смирненски при кандидатстването си във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”. И... възхитил преподавателите. Изпълнението му било сериозно, но за тях звучало комично.

Истинският откривател на комедийния талант обаче бил маститият театрален режисьор професор Филип Филипов, който горещо му препоръчал да се посвети на сатиричното в живота. Така Анастасов се озовал в Сатирата, за да стане след време един от нейните темели.

Никакъв хумор обаче не му поднесла съдбата, когато го изправила пред почти хамлетовската дилема: той ли да остане в изкуството, или съпругата му Мария Косева да жертва кариерата си на певица, докато пораснат синовете. Везните надделели и Кольо продължил изявите си в Сатиричния театър. И добре е направил, защото набраната енергия положително е стимулирала по-нататъшните му сценични превъплъщения.

Без съмнение Никола Анастасов трябва да благодари някому, че му е посочил вратите на ВИТИЗ, а не на първоначално замисленото инженерство в хидромелиорациите. Този някой е Господ, комуто съм признателен за всичко сторено от него за мене, признава си актьорът.

Стоянка Мутафова и Невена Коканова го спасили, когато като младок загубил ума и дума на сцената

Гледали сме почти всички асове на театралната сцена, но едва ли някой от тях би притежавал толкова много опит на импровизатор. Вярно е, че в тази професия импровизацията е нещо неотменимо, нещо, което помага при излизане от конфузна ситуация - при забравяне на реплика или елемент от мизансцена. Е, това е обикновено за възрастните актьори, но... при Анастасов се случва и в млада възраст.
Тъкмо било оповестено награждаването му със званието “Заслужил артист”, и при един от спектаклите паднало “бялото петно”. Съвсем естествено, спасили го колегите му Стоянка Мутафова и Невена Коканова.

Жалко, че киното ни е в “девета глуха” и сега толкова много ми липсва, изповядва актьорът

Защото то така е легнало на сърцето му, че той все още не губи надежда за неговия “добър ден”, както е казвал Кольовият кумир Константин Кисимов.

Съвсем не е случайно, че голямата награда за изключителен принос към българската сцена "Икар" 2015 г. бе присъдена на Никола Анастасов.
Защото за него сцената е живот, любов, дух – сякаш първата и последната глътка въздух за таланта му.

През последната година големият комедиен актьор здравата закъса със здравето. Първо го покоси инсулт, а месеци след като се възстанови и отново стъпи на сцена, му изневери сърцето.

Оттогава до днес той минал на сериозна диета, която спазвал благодарение на съпругата си. „Солта я махнах, червеното месо махнах, не ям пържено, наблягам повече на зеленчуци и плодове, отказах цигарите.

Поради това, че съм емоционален, обичах преди лягане да се отпусна с едно малко питие. Вече и това не правя.

До мен неизменно е съпругата ми Мария. Всичките мои успехи и награди, цялото ми развитие в кариерата е благодарение на нея

Аз казвам, че тя е моят златен век. Не знам какво щях да правя, ако не бях срещнал тази жена. Когато се запознахме, тя още не беше известна, но стана звезда много скоро. Изпитвах чувство за малоценност и й казах, че не съм за нея. В началото играех в Театъра „Зад Канала“, тогава се казваше „Трудов фронт“. Ролята ми беше ученическа, защото младеех много, и вестниците писаха: „Появи се едно момченце с голямо бъдеще“. Даже ме пратиха за награда в Москва. А аз от четири години бях в Сатиричния театър, но никой не ме забелязваше, защото ми даваха все мижитурски роли и нищо не показвах. Дори директорът ми предложи да търся другаде да се осъществявам, тъй като не ставам за комедиен актьор. След години ми се извини.

А Мария, съпругата ми, наистина беше голяма звезда. По-възрастните я помнят – нямаше такава певица

Тя се отказа от сцената заради семейството. Имаме две момчета, тогава те бяха малки и трябваше някой да ги гледа, защото родителите ни бяха починали. Веднъж избягали от вкъщи, намерили ги едни полицаи на „Халите“ чак и ни ги водят. Тогава тя взе решението и не съжалява, защото отгледахме прекрасни деца. Мислехме, че ще ни изоставят, като остареем, а те ни обсипват с грижи и внимание. Благодарен съм на съдбата си. Имал съм прекрасен живот.

Какво е един мъж, ако няма жена до него, която да го разбира и да му помага”, споделя с вълнение Анастасов. Жена ми ме дебне да не би да наруша нормата”, шегува се със съпругата си актьорът и подчертава, че театърът много му липсва.

За мен той е надежда, спасението на света, затова хората го обичат. Ако не играя, безсмислен е животът ми. Какво друго обаче да очаквам, животът ми е минал. Това, което ме държи, е да се виждам с колегите, да си споделяме. Това е животът на актьора... Ще играя, докато полетя към небето с крилете на Икар, откровен е до болка актьорът.

Всъщност здравословните му проблеми никога не са били причина да стои на разстояние от сцената. И той се появи с голямата си усмивка
през март на сцената на Сатиричния театър "Алеко Константинов" в пиесата "Лека форма на тежка депресия". Слава на Бога, всичко премина.