Балетният свят е попарен - отиде си примабалерината Светлана Донева. Съпругата на големия български режисьор Светозар Донев издъхна в “Пирогов” . С това българската култура губи не само една от балетните си звезди, но и педагог от европейска класа. Светлана Донева бе сред водещите фигури на българския балетен театър. Името й се свързваше с възхода на балетната трупа на оперетата.

Родена е в Белоградчик на 16 юни 1937 г. - в деня, когато на бял свят се пръква и престолонаследникът. Започва с балета едва 4-годишна - при Вера Лукашевич и Анастас Петров. Завършва първия експериментален випуск на балетното училище през 1955-а при голямата примабалерина Лили Берон и Владимир Белий. Веднага е приета в балета на Музикалния театър, който се превръща в нейна съдба. Стига до поста директор на балетната трупа. 

Последното интервю със Светлана е взето броени дни преди да влезе в болницата.

- Симеон Сакскобургготски знае ли, че сте астрални близнаци?
- Даже ме е поздравявал по телефона за мои рождени дни. Двамата с доня Маргарита са изключително културни хора. 

- Със Светозар Донев сте чудесно семейство. Цял живот се допълвате. Спомни си сватбата!
- Толкова отдавна беше. 12 юли 1964 г. Доктор Цачо Цачев и съпругата му Лиляна Цачева, също лекарка, ни кумуваха. Той беше голям гинеколог в болница “Шейново”. Доста театрални бебета се появиха с негова помощ. Синът ми Стефан се роди при него. 
Та, оженихме се ние и после - на репетиция в театъра! Много делнично мина нашето сватбено тържество. По онова време трябваше да се запишем предварително в райсъвета, за да ни оженят по правилата. Беше неделя, работен ден за театъра. Имахме репетиция. Отиваме да се разписваме, ама една циганска сватба е преди нас. Искаме да прередим, не става! Мъжът ми се обади тогава на председателя на Пети райсъвет Лазаров и той нареди да ни вмъкнат. Значи, с връзки се оженихме. В театъра оркестърът изсвири туш под палката на Виктор Райчев. Репетирахме и отидохме да хапнем в Руския клуб. Булчинска рокля не облякох!

- И така стана съпруга на режисьора. Постановъчните екипи толерираха ли те?
- О, не, Зарко беше еднакво справедлив към всички. Бях една от щастливите балерини в този театър. Изтанцувах много хубави роли в компанията на прекрасни колеги. Попаднах в театъра, когато Мими Балканска играеше - това беше празник за всички. И Асен Русков, и Иван Чаръкчиев. Мими игра мадам Шлумбергер в “Принцесата на цирка” в постановката на мъжа ми. Имаше страхотна постановка на “Царицата на чардаша”, в която Мими изигра култовата роля на Цилика. А на сцената блестяха Лиляна Кисьова, Видин Даскалов, Пепа Ламбринова, Лиляна Кошлукова, Зорка Димитрова. Танцувах в централните роли на балетните постановки “Копелия”, “Фадета”, “Сребърните пантофки”, “Синият Дунав”, както и всички главни сола в балетите на оперетните спектакли. 

- В театъра работеха много красиви и талантливи балерини. Помня Хени Даваджиева?
- Да, тя беше много хубава балерина, изключителна колежка. И Росица Лиркова бе прекрасна, жалко, че почина. Герда Балабанова и Милка Колчакова - сестрата на Любка Колчакова, бяха изключителни. Милка се ожени за италианец и ни напусна. Вера Безбородкина беше жена на Веско Дамянов. И Саша Салников, и Федя Лобанов, и Йордан Нешев бяха прекрасни на сцената. Той, Федя Лобанов, беше мъж на голямата актриса Катя Зехирева. Прелестни и много талантливи бяха балерините Мария Маркова и Веселка Радоева.

- Твоят най-стабилен партньор е Богдан Ковачев, нали?
- От Боби съм получила най-много в професионален план. С него играх в класическите балети - в характерните неща сме били постоянни партньори. Самоук талант, без балетно училище. Мога да кажа, че работеше с успех не само в нашия жанр. Двамата танцувахме в балета “Шурале” и имахме голям успех, в “Дяволиите на Алдар” също. Когато почна да поставя оперети, вече спря да танцува. Поставяше и в операта и там се случи трагедията - получи инфаркт, докато репетираше “Хайдушка песен” на Александър Райчев. Някои колеги в операта гледаха на него с недобро око, може би това го е съсипало. Извикали линейка, качили го, а той издъхнал в колата. Богдан Ковачев много препати. Беше изселван заради нетрадиционна сексуална ориентация. Пращат го в Пловдив, където постави разкошен “Бахчисарайски фонтан”. Същото се случва и с Павел Стоицев, един голям танцьор. Него пък го изпращат в Русе. Мъжът ми стана зам. генерален директор на държавното обединение “Театър и музика”. Реши да върне Богдан в София и го направи - съдействаха му разни началници в милицията. Богдан се върна в Музикалния театър. После - пак в операта. Той ме въведе в репетиторската работа. Така полека-лека престанах да танцувам. А можех още. Но мъжът ми беше директор и не исках да ме подозират в конфликт на интереси. 

- Какво би посъветвала една съвременна балерина, за да успее?
- Да мине обезателно през класиката, защото без нея не може. Дори и за характерните танци, и за съвременния балет. И още много работи. Първо - лишение от ядене, второ - да не пиеш, да не гуляеш по цяла нощ. 

- А пушенето?
- В балета почти всички пушат, защото мислят, че цигарите помагат да не се пълнее. Единственият човек, когото не помня с цигара, е Анастас Петров. Всички пафкат. Фео Мустакова надхвърли стоте, а пушеше като комин. 

- Кои заглавия ти донесоха най-голямо удовлетворение като репетитор?
- Всичко. Защото работих с добри балетмайстори. Фео Мустакова, Анастас Петров, Асен Гаврилов. Никога не се изкуших да поставям. 

- Със Светозар Донев имате две деца - Стефан и Анна. Тръгнаха по вашия път?
- Стефан завърши тромпет в Музикалното училище, после - културология и режисура в Музикалната академия. Анна учи в балетното училище, после в театралната паралелка на 22-ро училище. И отиде в Лабан център в Лондон. Това е най-реномираният институт за модерен съвременен балет. В Музикалната академия пък завърши балетна педагогика. Беше директор на балетното училище. Сега е главен експерт в отдел “Музика и танц” в дирекция “Култура” на софийската община. Стефан е асистент по актьорско майсторство в Музикалната академия. Има постановки - “Дон Паскуале” в Стара Загора, “Четиримата близнаци” на Георги Костов във Велико Търново. А в софийската опера - “Рита” и “Бастиен и Бастиена”.

- Кога със Зарко ще ставате баба и дядо?
- Дано стане по-скоро. Сега никой се не жени, живеят без брак младите. Няма лошо! Важното е да се раждат деца. Съветвам всяка балерина да си има дете. 

Клара ДИМИТРОВА 
/вестник "Над 55"/