Потресаващ разказ за къщата на ужасите в Банкя: Миришеше на изгоряло и на мърша

Преди няколко дни БЛИЦ разказа историята на Маргарита Атанасова. Тя остана без дом, след като по все още неизяснени причини къщата й в Банкя изгоря почти до основи.

Маргарита Атанасова прибрала в дома си 40 котки и 30 кучета. След пожара тя и животните били в безизходица. Скоро след трагедията във Фейсбук се организира кампания за събиране на дрехи, храна и пари, с които да се помогне на Маргарита. Дали обаче тя не е най-обикновена събирачка на животни и дали всъщност не се нуждае повече от психиатрична помощ? Ето и другата гледна точка на жена, трогнала се от трагедията й и опитала да помогне:
 
"Виждайки поста за изгорялата къща, звъннах на Цвети, с която се уговорихме да ида и да видя за какво става въпрос. Нахвърлях набързо няколко дрехи и тръгнах с мъжа ми и 4-месечния ми син. Стигайки до къщата, видях Маргарита - една съсипана жена, която е загубила всичко. Покани ме вътре да видя - първият етаж плуваше във вода от изгорялата отоплителна инсталация както и от пожарната. Светнах си с телефона и започнах да изкачвам витите стълби към втория етаж. Настъпих нечий труп на коте, всичко беше тъмно мрачно във вода и силно миришещо на горяло, на мърша.
 
На втория етаж просто застинах - всичко беше тотална щета, виждах как един живот просто е изгорял, имаше още два трупа на животни. Поех към третия етаж - прозорците бяха изпочупени, мазилката на окачения таван почти стопена и паднала, всичко беше обгоряло, черно. Не снимах, нямах смелост, в този момент щях да се почувствам като лешояд. Обещах си, че трябва да й се помогне.
 
Започнах да звъня на хора, които ме познават, които молех не за себе си за помощ, а за трети човек,който е преживял своята лична и животинска трагедия.
 
Настъпи денят, дойдоха доста хора, дори и от провинцията. Колкото повече се разчистваше толкова по ясни ми ставаха нещата - та тази жена живее в резиденция, има всички удобства, макар и вече някои да са в историята. Имаше кола, пълна с помощи - поредният балък който е дарил одеяло, я някоя дрешка.
Вторият етаж е опустошен наистина, но мизерията която е, никой не може да ме убеди че е само от пожара. Засъхнали котешки акита навсякъде, имаше доста бременни котки, глозгащи сурови пилешки гръбчета. От тази сурова храна имаше навсякъде по двора, коя уж прясна, коя - от дни. Миризмата на мърша беше дори и в двора, но не от изгорели животни, а от разлагащатата се храна.
 
Жал ми е за всички нас, жал ми е за приятелите ми, които се подведоха, за всички, които отделиха от залъка си, жал ми е за детето ми."