Позлатиха Чочо Попйорданов

Новият директор на Народния Мариус Донкин кръщава три сцени с имена на велики български актьори

Актьорът Чочо Попйорданов влиза официално в историята на Народния театър „Иван Вазов”. От няколко дни табелата с неговото име блести ярко на вратата на гримьорната на талантливия актьор. Както той блестеше на сцената приживе. Идеята името на Чочо да се позлати дошла от колегите му. Така те изразяват не само голямото си уважение към него, но и непреодолимата мъка от загубата му. Чочо остана завинаги на 48! Артистите участват и с лични средства, наравно с хазната на театъра, във финансирането на „златното” признание. Към несъмнено емоционалната инициатива се присъединил и новият директор на театъра – Мариус Донкин. Нещо повече – той предвижда още промени там. Една от идеите му е да кръсти трите сцени на Народния театър и репетиционните с имената на велики български актьори. Както е известно, засега само една от залите носи името на Апостол Карамитев, а другите са назовани „Север” и „Юг” – в зависимост от местоположението си в сградата. Желанието е вече те да бъдат наричани с имената на великите актьори от трупата на Народния, като например Ружа Делчева, Ирина Тасева, Любомир Кабакчиев, Магда Колчакова, Андрей Чапразов, Спас Джонев, Георги Георгиев-Гец и много други.

„Душата му ще остане безсмъртна, въпреки че физически вече не го виждаме”, убедени са колегите на Чочо Попйорданов, които се обединиха и направиха този ценен жест към него.

Посмъртно и с “Икар” - за чест и достойнство

Припомняме, че тази година Чочо Попйорданов бе удостоен посмъртно и с наградата „Икар” от Съюза на българските артисти – за чест и достойнство. Близки, колеги и роднини на актьора организираха открита и временна изложба в негова памет – със съдействието на Столична община и театралните архиви.

Чочо Попйорданов си отиде изключително нелепо на 5 май 2013 г. – при фатално падане на гробищата – оставяйки незарастваща рана в душите на театралите. Колегите му често се сещат за него, спомнят си невероятния му чар и десетките комични ситуации, споделени с Чочо, които той сам често обичал да инициира.


С голямата си любов Даниела

„Петър не беше землянин, а ни е пратен от Космоса и сега си е тръгнал. Но той е някъде над нас, за да ни гледа сеира. Много се надявам да сме взели поне малко от този невероятен човек - умен, обичлив, талантлив, интелигентен”, каза по време на поклонението на актьора голямата Татяна Лолова. И действително – Чочо Попйорданов бе от онези открояващи се таланти, които дори и да не забележиш веднага, винаги оставят следа. Той има зад гърба си 38 филма и тв сериали, и достойна 24-годишна кинокариера.

Има и два рекорда в българското кино

Чочо постави два рекорда в българското кино – които едва ли някога ще бъдат надминати. Първият се случва, когато се „уволнява” от НАТФИЗ с цели седем филма зад гърба си. Веднага след това е обявен за новия секссимвол в родното кино! А вторият става факт на кинофестивала във Варна през 1994-та, когато получава „Златна роза” за най-добра мъжка роля за участието си в цели 6 филма: „Граница”, „Онова нещо”, „Кладенецът”, „Козият рог”, „Вампири, таласъми” и „Сезонът на канарчетата”. Тогава Чочо е само на 30 години – а вече е явление в българското кино.

„Най-щастлив съм се чувствал няколко пъти. Първия, когато ме приеха да уча в академията. Беше като една малка кратка пътечка, след която се надявах да има магистрали, по които да вървя. Много кратък миг!”, признава в интервю Чочо през септември 2010 г. А днес неговите „кратки мигове” са съхранени във вечността!

Падал е от два метра и преди фаталния инцидент

През 1988 г. Чочо Попйорданов е един от 26-те студенти в НАТФИЗ, които играят себе си – но като кандидат-студенти, във филма „А сега накъде” на Рангел Вълчанов. Млади и амбициозни, готови на всичко и на всякакви компромиси, за да спечелят благоволението на изпитната комисия.

При заснемането на този филм Чочо за първи път влиза в Народния театър, като след дипломирането си играе в театър „София” и Малък градски театър „Зад канала”. Малко известен факт е, че по време на снимките на филма, Чочо прави един номер и пада от около 2 метра. Тогава получава травма в гърба, а болката от нея винаги му напомняла, че да играеш в Народния театър е съдба. Уви, години по-късно именно подобно падане се оказа фатално за него.


И с любимото си куче - кокерът Александър Блек

Иначе дебютът му в киното е в трисерийния тв филм „Цветовете на изгрева” (1987 г.) на режисьора Александър Обрешков, в който играе арогантен и провокативен младеж от банда, която търгува незаконно с долари и автомобилни части. Чочо е с главна роля и в първия след промените от 1989-а роден телевизионен сериал – „Дунав мост” – по покана на режисьора Иван Андонов, който е и негов откривател за киното.

Сериалът отнесе много критики, но в едно интервю преди години, Чочо го защити блестящо така: „Далеч съм от мисълта да сравнявам, но ще припомня какво стана с Копола и „Апокалипсис сега” – този най-скъп за времето си филм е бил тотален неуспех, просто защото Америка не искала да види истината за себе си и войната във Виетнам.”

 

Ален Делон го награждава за най-скандалния му филм

През 1994 г. Чочо Попйорданов се снима във филма „Граница”, който набързо бе определен като скандален. Бивши гранични офицери дори искали филмът да бъде спрян от излъчване. Това обаче не се случило – и дори интересът към лентата се увеличил. Това е и единственият филм, за който е направен опит да бъде забранено излъчването му по БНТ във вече демократично време.

Героят на Чочо – Попа, е граничар, готов на всичко, за да оцелее. Умишлено стреля по нарушители на границата, защото за всеки убит ще получи по 10 дни отпуск. Бори се и за ласките на една малка глухоняма циганка – роля, изпълнявана от Елена Петрова – тогава едва 15-годишна. Това е и дебютът на младата актриса – а любовните кадри между нея и Чочо са се сред 10-те най-еротични сцени в българското кино.

Публиката трудно приема разрушаването на мита за романтичната войнишка служба и предизвиква остри дискусии и спорове. Бесни са и военните, които се опитват да стопират лентата, но вместо това филмът получава наградата за дебют от филмовия фестивал „Златната роза” същата година.
За участието си в „Граница” Чочо е награден със „Златен Баяр” в Белгия за най-добра мъжка роля. А приза в столицата Брюксел му връчва лично френският артистичен колос Ален Делон.


Боксирал се е с Кубрат Пулев

През 1999 г. на корицата на столично светско списание грейва лицето на Чочо Попйорданов. На снимката обаче актьорът е с аркада под окото, а заглавието е – „Победител”. Причината за вида му се оказва изигран боксов мач! Чочо се изправил не срещу кого да е, а срещу Кубрат Пулев – който тогава бил още само на 18 години и се състезавал в категория до 81 кг. Чочо пък бил на 35. И макар и толкова млад, Кобрата вече бил, освен юношески, и младежки шампион и при мъжете.
Мачът, разбира се, се случил с уговорката Кобрата да не смени физиономията на актьора. Пулев, разбира се, удържал на думата си, макар че адреналинът няколко пъти карал Чочо да се хвърли истински в мача.

В книгата на Иван Попйорданов „Чочо. Писма до сина ми” финалът на този мач е описан така: „Дасиебемайкатадасиебе”, проснат на въжетата, успява да изстреля задъхано Чочо. Треньорът Петков в шеговит проблясък вдига ръката му. Победител.”


Подготви Анелия ПОПОВА

Свързани статии