Празнуваме Преображение по стар стил, небето се отваря, вече можем да ядем...

Преображение Господне или Сотировден е християнски религиозен празник, който се чества на 6 август (по стар стил — 19 август).

Преображение Господне е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прикади от свещеника в църквата. До този ден не се разрешава да се яде грозде. Старите хора разказват, че когато Господ създавал гроздето, Дяволът направил къпината и я нарекъл дяволски плод. Всеки, който искал да спаси от изкушенията на Дявола, първо хапвал от божия плод и така си осигурявал покой за душата и добро телесно здраве.

Традиционно християните носели гроздето в църквата, където отецът го опявал, прекадявал и благославял. От първия салкъм грозде давали на всички близки, за да са здрави, щастливи и благополучни.

Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея. Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде.

На този ден “времето започва да се преобразява” – слънцето намалява силата си, денят също намалява, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са непригодни за къпане. Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си под земята.

По традиция големият събор на последователите на Дънов - "Бялото братство", се прави край петото езеро на Рила - Бъбрека на 19 август, по стар стил Преображение Господне. Тогава става "събор на Слънцето с представители от всички планети", обяснявал на учениците си Петър Дънов.

Началото на физическата година според учителя Петър Дънов е на 1 януари, на Духовната година - на 22 март, а Божествената Нова година започва на 19 август.

Днес почитаме двама светци, живели в епохи, отдалечени една от друга с тринадесет века, съобщава БТА.

Андрей бил стратилат, висш военен в римската армия. Той приел спасителната вяра в Иисус Христос и още преди да се покръсти живял според християнските нравствени правила, справедлив и жертвоготовен. Бил любим военачалник и примера му последвали над две хиляди негови войници, които също станали християни. Това се случило по времето на съимператорите Диоклециан и Максимиан.

За да утвърдят единовластието в огромната империя, те решили да наложат единен култ към езическите богове, включително и към императора като божество. Но християните не се подчинили на тази заповед и срещу тях започнали жестоки гонения. Така през 289 г. много пострадали стратилатът Андрей и неговите войници-християни. Макар да удържали важна победа над нахлуващите от изток перси, те били подложени на изтезания и накрая ги умъртвили, защото не се отказали от вярата в Христос.

Преподобният Теофан Атонски живял през XVI век. Родом от град Янина, той станал монах в атонския манастир Дохиар, после бил избран и за игумен. Но когато племенникът му бил взет от османците за еничар, Теофан отишъл в Цариград и успял да го откупи.

Момчето станало монах в Дохиар, а по-късно заедно с чичо си обновили манастира “Св. Йоан Предтеча” край Бер (Верия), в който се пази главата на св. Климент Охридски. Преподобни Теофан създал и манастира “Св. Архангели” край Негуш (Науса), където просиял в святост и се почита като покровител на града.