Преди 114 г.: Открита е първата линия на метрото в Париж

<strong>Технически характеристики</strong><br /> <br /> Ежедневният трафик на Парижкото метро е оценен на 4,1 млн. пътници. То е на второ място по натовареност в Европа (след Московското) и на 10-о място в света.<br /> <br /> Средната скорост на подвижния състав е 35 км/ч, като максималната е ограничена на 70 км/ч (80 км/ч за линия 14).<br /> <br /> Голяма част от вагоните са оборудвани с метални колела с изключение на линиите 1, 4, 6, 11 и 14, където те са гумени. Дължината на метросъставите варират в между три и шест вагона зависимост от линията.<br /> <br /> Линия 14 е напълно автоматизирана и няма машинист, пусната е на 15 октомври 1998 г.<br /> <br /> <strong>Предистория</strong><br /> <br /> Първите планове за построяване на железопътна мрежа в Париж датират още от средата на 19-ти век. Между 1856 и 1890 г. се появяват няколко сериозни проекта за изграждане на подземна или въздушна мрежа, но нито един от тях не се осъществява.<br /> <br /> Главните причини, пречещи на реализацията на проектите, са няколко. На първо място е противопоставянето на две основни идеи между градските власти от една страна, които желаят да построят мрежа за обслужване единствено Париж, а от друга страна са железопътните компании заедно с правителството, които предпочитат по-широка мрежа, свързваща основните гари и съседните региони.<br /> <br /> На второ място е липсата на консенсус за избор на вида на мрежата. По това време се е смятало, че подземните станции вредят на здравето на пътниците, а въздушната мрежа е отбягвана поради естетически причини, свързани с архитектурата на града.<br /> <br /> Трета причина за липсата на реализация е изборът на основна задвижваща сила, който се колебае между електричество и пара.<br /> <br /> Междувременно някои други големи градове вече построяват първите градски железопътни мрежи - Лондон(1863), Ню Йорк (1867) и Будапеща(1896). В същото време в Париж условията за движение се влошават и с наближаването на Световното изложение през 1900 г. градските власти решават да предприемат спешни мерки за изграждане на железопътна мрежа в града.<br /> <strong><br /> История</strong><br /> <br /> На 20 април 1896 г. проектът на Фюлжанс Биенвеню и Едмонд Юе е приет и е обявено, че реализацията на &quot;градска железопътна мрежа&quot; в Париж е от изключително обществено значение със закон от 30 март 1898 г. Този закон предвижда построяването на 6 линии с обща дължина от 65 км. и 3 допълнителни линии. Според приетите планове парижкото метро трябва да бъде подземно, с електрическа тяга и нормално междурелсие.<br /> <br /> Първата копка на метрото е направена на 4 октомври 1898 г. в рамките на договор подписан между градските власти на Париж и CMP - Компания за железопътен транспорт в Париж (Compagnie du chemin de fer M&eacute;tropolitain de Paris).Името &bdquo;метро&rdquo; се разпространява в целия свят.<br /> <br /> Първите линии на метрополитена са прокопавани по-плитко до повърхността и за да не засягат подземните части на сградите са прокарвани точно под осовите линии на улиците. По същата причина насрещните перони на някои станции не са точно срещуположни.<br /> <br /> Повечето станции са построени към 1920 г.<br /> <br /> Разширяването на мрежата се извършва на три основни етапа: във вътрешността на Париж, после до близките предградия и накрая железопътната мрежа свързва Париж с далечните предградия (известна като RER).<br /> <br /> <strong>Условия за пътуване</strong><br /> <br /> Входът към метрото е обозначен с голяма буква &quot;М&quot;. То е отворено за превоз на пътници всеки ден от 5:30 до 1:15 часа. Превозите се извършват срещу редовен билет или абонаментна карта. Превозните документи се валидират на влизане и позволяват неограничен брой пътувания по всички линии, без да се излиза от метрото.<br /> <br /> Вратите във вагоните на повечето линии не се отварят автоматично, а едва след като пътникът натисне зеления бутон на вратата или след като повдигне нагоре метална дръжка на вратата.<br /> <br /> Името на метростанцията в някои вагони се обявява два пъти с интервал от две секунди. В такива вагони има светлинен индикатор, показващ текущата и следващата станция. Във вагоните от стар образец нито се обявява, нито има индикатори, затова пътниците трябва да следят названията на станциите, написани на стените на станциите с големи букви на син фон.<br /> <br /> План на линиите с имената на станциите може да бъде прочетен над входните врати на вагоните. Всеки състав курсира по една линия, затова на плана може да се доверява.<br /> <br /> В зависимост от продължителността на валидност съществуват няколко вида превозни документи:<br /> &bull; Билет за единично пътуване (наречен Ticket t) - Този вид билет позволява пътуване по всички линии на метрото, без то да се напуска в рамките на 2 часа. Цената на билет за еднократно пътуване към 3 февруари 2011 г. е 1,70 евро, а цената на талон от 10 билета е 12 евро.<br /> &bull; Еднодневна карта за многократно пътуване (наречена Mobilis) - Позволява пътуване по всички линии на метрото без ограничение в рамките на един ден.<br /> &bull; Седмична или месечна абонаментна карта (наречена Carte Orange) - Позволява пътуване по всички линии на метрото в рамките на една седмица или един месец. В зависимост от вида си, картата е валидна в рамките на една календарна седмица (от понеделник до неделя) или един календарен месец (първи до последен ден на месеца).<br /> &bull; Годишна карта (наречена Carte Integrale или imagine R за студентите) - Валидна една година за всички линии на метрото.<br /> &bull; <br /> Всички превозни документи са снабдени с магнитна лента, на която се отбелязва датата и часа на влизане в метрото при валидиране. През последните години навлиза в употреба и безконтактна карта с чип (passe Navigo), която замества картите с магнитни ленти.<br /> <br /> <em>/По публикации в интернет/</em><br /> <br />