„Капиталът се страхува от липсата на печалба или от твърде малката печалба, както природата се страхува от празните пространства. Но щом разполага с достатъчна печалба, капиталът придобива смелост. Осигурете му 10 процента и той е готов да влезе в действие, при 20 процента той се оживява, при 50 процента е готов да си счупи главата, при 100 процента ще потъпче всякакви човешки закони, при 300 процента няма престъпление, което да не е готов да извърши дори и при заплахата да увисне на бесилото” (К. Маркс, т.23, с.770)
На 14 септември 1867 г. Карл Маркс издава първия том на фундаменталния си труд &bdquo;Капиталът. Критика на политическата икономия.&ldquo;, известен също и само като &bdquo;Капиталът&ldquo;. Той представлява обширен трактат в 3 тома върху политическата икономия, като подлага на критически анализ капитализма - същността, формите и кръгооборота на капитала.<br /> <br /> Единствено 1-ви том е публикуван приживе на Маркс, а другите са издадени от Енгелс по бележките на Маркс. Самите бележки на Маркс в подготовката на писането на &bdquo;Капиталът&rdquo; са публикувани години по-късно под заглавието &bdquo;Към критика на политическата икономия&ldquo;.<br /> <br /> Не случайно Карл Маркс беше обявен за личност на миналото хилядолетие, а &bdquo;Капиталът&rdquo; се купува в по-голям тираж и от &bdquo;Библията&rdquo;, защото остана една от най-значимите и влиятелни книги. Маркс е критикуван, но по периферни въпроси (напр. за еволюцията на пролетариата като гробокопач на капитализма). Или че е заимствал идеи от забележителните политикономисти Давид Рикардо и Адам Смит. Нито една велика идея обаче не е възникнала на празно място, тя винаги е продължител на предишни мислители.<br /> <br /> Но основните тези в труда на Маркс останаха незасегнати. Между впрочем най-яростните критици и тотални отрицатели на Маркс никога не са държали в ръка поне първия том или не са прегледали бегло съдържанието на труда в интернет. Както се казва в такива случаи &bdquo;На човек насила можеш да му вземеш, но не можеш да му дадеш&rdquo;.<br /> <br /> Най-великата идея в общочовешката мисъл е идеята за социална справедливост, според която всеки член на обществото следва да получава възнаграждение според количеството и качеството на вложения труд. Маркс всъщност критикува в труда си липсата на тази социална справедливост.<br /> <br /> Крайъгълен камък в разбиранията на Маркс е теорията за принадената стойност. Според нея трудът създава стойност, но самият той няма стойност, следователно няма и цена. Цена има работната сила, равняваща се на средствата за нейното възпроизводство. В пазарната стойност на произведения продукт освен калкулираните разходи от амортизационни отчисления плюс разходи за суровини и енергии, се добавят цената на работната сила (заплата) и печалбата на капиталиста (принадената стойност). Принадената стойност се образува единствено от труда на наемния работник, но именно тя е единственият стимул за капиталиста да организира производствения процес. Борбата за по-справедливото преразпределяне на принадения продукт лежи в основата на класовата борба между капиталистите и наемните работници.<br /> <br /> Маркс е признат за личност с най-голям принос за развитието на западната цивилизация. Нито един западен икономист не е станал признат капацитет, без да е запознат с неговите трудове. Не случайно съветски професори по политикономия след &bdquo;перестройката&rdquo; успешно се реализираха на Запад като лектори по марксизъм.<br /> <br /> Впрочем по времето на Болшевишката революция (1917) в Русия едва ли е имало други освен Ленин, които да са вникнали задълбочено в същността на трудовете на Маркс и Енгелс. Той е бил заобиколен от професионални революционери, които не са виждали нищо по-далеч от завземане на властта. И тъй като Ленин умира рано, не е успял да наложи НЕП (Нова икономическа политика), за която изрично предупреждава, че &bdquo;ще продължи много дълго време&rdquo;. Николай Бухарин и неговите съмишленици са избити. Тогава Сталин налага централизираното планиране.<br /> <br /> По този начин основополагащите идейни постановки в &bdquo;Капитала&rdquo; с пълна сила останаха общовалидни и за икономиката на социализма от съветски тип. Тъй като бяха запазени стоково-паричните отношения, в това число и капиталът като теория и практика, реално бе запазен капиталистическият строй, при който държавата се нагърби с ролята на монополен собственик-капиталист, осъществяващ силно деформирани разпределителни отношения под лозунга на социална справедливост.<br /> <br /> При т.нар. социализъм по-голямата част от идейното наследство на Маркс остана по рафтовете на библиотеките, а името му, наред с Енгелс и Ленин, беше използвано единствено в пропагандата. Сиреч този социализъм съществено се разминаваше с Маркс.<br /> <br /> Едва сега, след мощната финансова криза в света, породена от алчността на банките и транснационалните корпорации, видни западни икономисти призоваха правителствата да потърсят икономически лостове за влияние върху икономическите субекти. С други думи се възражда идеята за регулаторните функции на държавата, от които на Запад се бяха отрекли.<br /> <br /> В контекста на това изложение може да се посочи като любопитен примерът с Китай, където четат правилно Маркс. Там успешно се интегрира държавната собственост в структуроопределящи отрасли в икономиката със свободната инициатива на дребни и едри собственици. Резултатът е траен годишен прираст на БВП с около 10% и натрупани 2,5 трилиона долара валутни резерви, от които на управляващите в САЩ им настръхват косите. Според прогнозите до 2020 г. Китай ще измести САЩ от световното икономическо лидерство. Добрите ученици на добрите учители винаги успяват.<br /> <br /> Напоследък нашумяха трудовете на Стийв Шипсайд (продават се вече и в България), в които той прави съвременна интерпретация на Карл Маркс и същевременно използва примери от действителността на 21 век, за да приложи текста на Маркс към модерния свят на бизнеса и икономиката. Актуалността на Маркс продължава да го прави наш съвременник, като дори антиглобалистите (които не са марксисти) вземат за изходно начало на критиките си към глобалните бизнес-практики именно ключови марксови постановки.<br /> <br /> <strong>Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ</strong><br />