Преди 160 г. в Инкерманското сражение са убити 6 и ранени 12 генерали

<strong>Сражението</strong><br /> <br /> След сражението при Алма англо-френските съюзници се подготвят за обсадата на Севастопол. Ако руските войски успеят да си възвърнат още слабо укрепените Инкермански височини, това означава да провалят обсадата.<br /> <br /> Самото Инкерманско сражение започва на 5 ноември в 5:45 часа, когато 19-хилядният отряд на ген. Соймонов (Томски, Коливански, Екатеринбургски, Бутирски и Углицки полкове) атакува прикриващите подразделения от 2-а английска дивизия на Казашка планина (8 хил. души). Възползайки се от утринната мъгла, руснаците изненадват противника непоподготвен и заемат укрепленията. Притискани, англичаните отстъпват към лагера си.<br /> <br /> Действията на отряда на Соймонов се разпада на отделни бойни епизоди, главните от които стават в района на лагера на англичаните. Скритите зад вала 12 оръдия откриват по руските колони картечен огън. Разпръснатите във верига английски стрелци поддържат своите артилеристи.<br /> <br /> В кратък интервал от време са ранени ген. Соймонов (смъртоносно) и ген. Вилбоа (командир на бригада), командирите на Екатеринбургския и Томски полкове. Атакуващите колони са спрени от огъня на англичаните, а след това са отхвърлени с щикови удари.<br /> <br /> Загубите и моралният потрес от този удар в отряда на Соймонов е толкова големи, че атакуващите полкове се оттеглят към Севастопол и повече не участват в сражението.<br /> <br /> В това време в сражението влиза 16-хилядният отряд на ген. Павлов. Руските войски постигат значително надмощие и английските войски попадат в критично положение.<br /> <br /> В ожесточен бой англичаните губят &frac34; от състава си. Изтощени до краен предел и готови да се признаят за победени, те неочаквано са спасени от намесата на французи, доведени от ген. Боске.<br /> <br /> Влизането в боя на французите пречупва хода на битката. Изходът от сражението обаче е решен от преимуществото във въоръжението &ndash; британските нарезни пушки благодарение на специалния куршум &bdquo;тип Мине&rdquo; имат 4 пъти по-голяма далекобойност.<br /> <br /> Заедно с това съществуват и други гледни точки за неуспеха на руската армия. Военният историк ген. Дубровин счита като ключова причина грешка в определяне на главния удар. В 11 часа е подаден сигнал за изтегляне на първоначалните позиции, като именно по това време руската армия понася най-големи загуби от френския картеч.<br /> <br /> <strong>Бойни загуби<br /> </strong><br /> <strong>Англия</strong>: 465 убити (в това число 3 генерали и 43 офицери);<br /> 2163 ранени (в това число 6 генерали и 103 офицери);<br /> 198 души изчезнали безследно (в това число 1 офицер).<br /> Всичко &mdash; 2826 души (в това число 9 генерали, 147 офицери)<br /> <br /> <strong>Франция</strong>: 229 убити (в това число 1 генерал и 25 офицери);<br /> 1551 ранени (в това число 2 генерали, 96 офицери);<br /> 70 души изчезнали безследно (в това число 1 офицер).<br /> Всичко - 1850 души (в това число 3 генерали и 122 офицера).<br /> <br /> <strong>Всичко за коалицията: </strong>694 убити (в това число 4 генерали и 68 офицери), 3714 ранени (в това число 8 генерали и 199 офицери), 268 изчезнали безследно (в това число 2 офицери). ОБЩИ ЗАГУБИ &ndash; 4676 души (в това число 12 генерали и 279 офицери).<br /> <br /> <strong>Русия</strong>: 3288 убити (в това число командирът на отряда ген. Соймонов и още 51 офицери);<br /> 6928 ранени (в това число 6 генерали и 233 офицери);<br /> 1743 изчезнали безследно (в това число 5 офицери). ОБЩИ ЗАГУБИ: 11 959 души (в това число 6 генерали и 289 офицери).<br /> <br /> <strong>Последствия</strong><br /> <br /> За поражението е допринася преди всичко слабата подготовка за сражението, например войската получава картитите на местността чак на втория ден след сражението. Контраатаката на противника е допусната при пасивност от страна на други руски подразделения, в частност от резерва под командването на ген. Жабокритски.<br /> <br /> Сражението има и единствен положителен резултат: назначеният за следващия ден генерален щурм на Севастопол е провален и отменен.<br /> <br /> &bdquo;<em>Печалното известие за несполуката, донесено в Гатчино, произведе на двора най-тежко впечатление&rdquo;</em> &ndash; отбелязва Д.А.Милютин в своите записки.<br /> <br /> Именно след Инкерман мнозина в Русия осъзнават цялата сериозност на положението в Крим.<em> &bdquo;Ние мислехме, че Луи Бонапарт не може да изпрати от Франция 20-хилядна войска, а той изпрати 100, подготвя още 100, а слух вече ги увеличи на половин милион - пише М.П.Погодин. &ndash; Ние не си и въобразявахме, че в Крим може някога да попадне чуждестранна войска... Кой може да повярва, че е по-лесно да се докарат в Крим припаси от Лондон, отколкото от нас, или че може да се строят в Париж казарми за лагера в Балаклава?&rdquo;</em><br /> <br /> Още по-лошо е това, че несполуката тежко се отразява на главнокомандващия в Крим княз Меншиков. На третия ден след получаване на донесението за сражението при Инкерман, Николай І пише на княз ген. М.Д.Горчаков: &bdquo;<em>Извънредно съжалявам, че намерението на княз Меншиков не сполучи, струващо толкова драгоценна кръв; загубата на храбрия Соймонов е твърде чувствителна, но още повече трябва да се съжалява, че този неуспех, никак не накърнил духа на войските, се отрази на княз Меншиков с такъв упадък на духа, че насочва към опасения с най-лоши последици. Той не крие, че не вижда повече надежди да атакува с успех Съюзниците и предвижда дори скоро да падне Севастопол. Признавам, че такава насока на мислите ме ужасява заради последиците. Нима трябва да се лишим от Севастопол след такава здрава защита, след толкова горчиви загуби от храбри герои, и с падането на Севастопол да доживеем до всички онези последствия, които може лесно да се предвидят от подобен род събития? Страшно е дори да се помисли...&rdquo;</em><br /> <br /> <em>/По материали в интернет/<br /> <br /> <br /> Четете утре в БЛИЦ</em>: <strong><span style="font-size: larger;">6.11.1920 г.: Сърбите окупират българските Западни покрайнини<br /> <br /> </span></strong><br />