На 13 април 1813 г. в Хесенския университет получава степен доктор по философия 13-годишният Карл Вите – станал (и досега не надминат) най-младият доктор на науките в световната история. Вписан е в Книгата с рекордите на Гинес.
<strong>Вите като вундеркинд</strong><br /> <br /> Йохан Хайнрих Фридрих Карл Вите е роден в семейство на свещеник на 1 юли 1800 г. в Лохау (сега в състава на Шкопау) и е починал на 6 март 1883 г. в Хале.<br /> <br /> От ранно детство Карл Вите е обучаван и възпитаван от баща си Карл Вите-старши с цел да се развият у него необикновени способности. Към 10-годишна възраст той свободно говори и чете на английски, френски и италиански езици (освен родния немски), владее също древногръцки и латински.<br /> <br /> Вите-старши публично демонстрира успехите на сина си, пропагандирайки по този начин приоритета на възпитаниего над природните заложби. Европейската преса осветява успехите на вундеркинда.<br /> <br /> През 1810 г. младият Вите полага в Лайпциг зрелостин изпит и започва да посщава Гьотингенския университет. Там изучава в продължение на 4 години исторически, филологически, математически и философски науки, а през 1813 г. се появява латински трактат на 13-годишния докторант, на основание на който Вите на 13 април 1814 г. получава в Гисенския университет (провинция Хесен) степен доктор по философия.<br /> <br /> През 1816-1817 г. Вите добива право да чете лекции в Берлинския университет, но поради младостта му нито професорската колегия, нито студентите се съгласяват.<br /> <br /> Историята за възпитанието на Вите е изложена от баща му в двутомната книга &bdquo;Карл Вите&rdquo; (Karl Witte oder Erziehungs- und Bildungsgeschichte desselben, 1819; английский перевод, 1914)<br /> <br /> <strong>Кариера в зряла възраст</strong><br /> <br /> След образователно пътуване в Италия, по време на което Вите се занимава преди всичко с история на изкуството и италианска литература, той се връща в Германия и от 1821 г. преподава право в университета в Бреслау (сега Вроцлав, Полша) и от 1823 г. е там професор, а от 1834 г. е в университета в Хале.<br /> <br /> Юридическите съчинения на Вите са посветени преимуществено на източниците на римското право, след това той се обръща към византийското право, пише и по пруско право. Много съдейства за изучаването на византийското право, на което признава самостоятелно световно историческо значение.<br /> <br /> В статията &bdquo;За новелите на римския император&rdquo; (Ueber die Novellen der byzantinischen Kaiser в &laquo;Zeitschrift f&uuml;r Geschicht. Rechtswissenschaft von Savigny, 1833) той посочва вътрешната връзка на византийското право с историята на правото в Западна Европа. Първи хвърля светлина върху сборниците със закони Еклоги, Прохирон и Епанагога в историята на римското право и взаимните им производни отношения.<br /> <br /> Вите обаче придобива най-голяма известност със своите изследвания в областта на италианската литература и то главно на Данте. Издава коментиран превод на лирически песни на Данте.<br /> <br /> През 1862 г. се появява критично издание на оригинала на &bdquo;Божествена комедия&rdquo; с неин метрически превод на немски език с бележки. Публикува и два тома &bdquo;Изследване на Данте&rdquo; (1879).<br /> <br /> На Вите принадлежи инициативата за основаване през 1866 г. на Немско дантеновско общество под протектората на крал Йохан Саксонски. Покрай студиите за Данте той превежда на немски &bdquo;Декамерон&rdquo; на Бокачо (1859).<br /> <br /> <em>/По публикации в интернет/</em><br /> <br />