На 31 март около 10 часа сутринта в условията на прекрасно време колони на съюзните армии с барабанен бой, музика и развети знамена триумфално навлизат в Париж през вратата Сент Мартен. Един от първите е лейб-гвардейският Казашки полк от императорския конвой. Мнозина съвременници си спомнят, че казаците вземат на ръце дечица, слагат ги на седлата на конете си и за техен възторг ги разхождат из града.
След това е проведен четиричасов парад, на който руската армия блясва във всички цветове. Лошо облечените и окъсани в боевете части изобщо не са допуснати в Париж.<br /> <br /> Парижаните не без трепет очакват срещата със &bdquo;скитските варвари от степите&rdquo;, но виждат една нормална европейска армия, малко отличаваща се от австрийците или прусаците. При това голяма част от руските офицери говорят френски. Истинската екзотика за парижаните обаче стават казаците.<br /> <br /> Любопитно е, че преди руските войски да щурмуват Париж цялата френска столица е облепена с пъстри примитивни картинки, изобразяващи казаци. Там те са изобразени като демони, палещи домовете на мирните граждани.<br /> <br /> Влизащите в Париж казаци са посрещнати от тълпи граждани, желаещи да видят тези демони от плът. За тяхно крайно изумление вместо чудовища в града влизат снажни конници с безупречна стойка. Според Виктор Юго те са кротки и вежливи, не смеещи да се докоснат до нищо.<br /> <br /> Наистина руските казаци изглеждат на парижани не достатъчно изтънчени и деликатни. Но същевременно те притежават своеобразно обаяние в непосредствеността на маниерите и поведението си. В значителна степен това възприятие произтича от великодушието, което демонстрират победителите начело с император Александър І.<br /> <br /> Всички автори свидетелстват, че Александър І пресича най-строго всички редки случаи на мародерство и грабежи в Париж (в частност кражби на картини от Лувъра). &bdquo;<em>Аз идвам не като враг, а ви връщам мира и търговията</em>&rdquo; &ndash; казва Александър І.<br /> <br /> Запазени са спомени на очевидци как веднъж императорът посещава така наречения Наполеонов музей, съпроводен от известния учен и шеф на този музей Денон. Императорът забелязва, че на някои от фундаментите няма статуи, и пита на френски: &bdquo;<em>Тук какво е имало?&rdquo; &bdquo;Аполон Белведерски&rdquo;</em> &ndash; отговаря Денон. &bdquo;<em>Къде е той сега?</em>&rdquo; &ndash; продължава да пита Александър І. &bdquo;<em>При застрашаващата Париж опасност го изпратихме в Орлеан.&rdquo; &bdquo;Ако бяхте го оставили в Париж, то ви уверявам, че никой нямаше да се докосне до него, но сега, ако казаците го заловят на пътя, това ще бъде тяхна законна плячка.&rdquo;</em><br /> <br /> В своя указ легендарният казашки атаман Матвей Платов строго напътства казаците: &bdquo;<em>На жителите на Париж не причинявайте обиди, най-паче не обиждайте техните мадами и мамзели, освен ако е по взаимно съгласие. Помнете, че ние сме казаци на руския император, войска благородна и цибулизована.</em>&rdquo; А Платов си знае казаците, с които 5 месеца преди това в битката край Лайпциг взема в плен цяла кавалерийска бригада, 6 батальона пехота и 23 оръдия.<br /> <br /> За отношенията между казаците и парижаните свидетелства и императорският флигел-адютант генерал-лейтенант Михайловский-Данилевский: <em>&bdquo;В Париж бяха разположени само отбрани войски: техният ръст, простият начин на живот и самото незнание на местата, откъдето ги е докарала службата &ndash; всичко това възбужда любопитството на французите. Много парижани отиваха на Елисейските полета, за да разгледат биваците на казашките полкове, в които има хора с необикновен ръст и телесно здраве. Достойно за удивление е как хората и конете са се запазили в такова добро състояние, макар да идват от толкова отдалечени земи, били са в чести сражения и са изтърпели жестока и продължителна зима. Парижаните разглеждаха с удоволствие биваците, устроени посред техния град. Остатъци от сено, които техните коне са изяли, служеха на войниците за постеля. Кичури слама покриваха копията им, облегнати на дърветата така, че образуваха нещо като покрив, а под тях се намираха конниците и имуществото им. Пред всеки бивак бяха разположени огньове, където варяха храна, казаците режеха месо, сечеха дърва, чистеха оръжието си или почиваха. След някое време около бивака израстваха много кафенета и панаирджийски бараки, където казаците бяха почетни и желани гости.&rdquo;</em><br /> <br /> Руските историци не твърдят, че казаците не са нанасяли щети, но по свидетелства на съвременник те <em>&bdquo;изкъртваха паркети, за да подгряват полевите си кухни на Елисейските полета&rdquo;</em>. Обаче в Париж, за разлика от опожарената Москва, по време на руската окупация не пострадва сериозно нито една сграда.<br /> <br /> Следва също да се признае, че редовите казаци при всяка възможност правят забежки и никога не пропускат случай да се облагодетелстват за сметка на местното население. В знаменитите вирове на двореца Фонтенебло например казаците излавят половината шарани.<br /> <br /> Французите се смеят над склонността на руснаците да ядат с хляб дори супата с фиде. Руснаците пък са изумени от жабешките кълки в парижките ресторанти. Но като цяло, както свидетелства очевидката на събитията мадам Буанье, у местното население се установяват трогателни отношения с &bdquo;тромавите и добродушни казаци, разрешаващи на малките деца да се качват на раменете им&rdquo;.<br /> <br /> За популярността на казаците и за огромния интерес на парижани към тях свидетелстват и големият брой романи, написани от френски писатели. Сред тях е &bdquo;Казаци в Париж&rdquo; на Жорж Санд.<br /> <br /> Известни са също и 25 невероятно колоритни акварела на чеха Георг-Емануел Опиц (1775-1841), заварен случайно от руските войски в Париж. Той бързо усеща, че в дадения момент талантът му на художник е най-актуален за парижани и създава серия костюмни акварели, в които с тънка и добронамерена ирония изобразява сцени от разходка на казаци по улиците на Париж с благоприлични дами и с проститутки, посещения на музеи, магазини, кафенета, казина с игра на карти и рулетка, пазарлъци на пазара, в парка Тюйлери, приготвяне на храна в лагера.<br /> <br /> Опиц обаче рисува от натура и груби войнишки шеги как башкир кара евреин да заколи свиня. На друг евреин държат ръката и се опитват да му набутат в устата свинска мръвка. На война без такива епизоди почти не може да се мине и е добре, ако не се пролее кръв. (Акварелите ги има в интернет.)<br /> <br /> През 1814 г. донските казаци се прославят в Париж не само с фразата &bdquo;Быстро, быстро!&rdquo; и със своето умения да обърнат набързо чаши с водка. По време на своето пребиваване във френската столица до 1818 г. руските кавалеристи превръщат брега на Сена в плажна зона: къпят себе си и конете. Водните процедури се извършват като на Дон &ndash; по долно бельо или чисто голи. Това естествено привлича вниманието на парижаните. Там, където се къпят напетите и снажни казаци, винаги се събира много народ. Съвременници на събитията разказват, че при вида на гледката много парижанки припадали от потрес. (Заради 12-те войни на Наполеон само за 19 г. мъжете във Франция са намалели драстично.)<br /> <br /> На свой ред руснаците са поразени от изобилието на деца по улицата, не даващи на никого да мине, без да се &bdquo;откупи&rdquo; &ndash; те се кривят по всякакъв начин, просейки пари за &bdquo;умиращата&rdquo; си майка или за &bdquo;осакатения от войната&rdquo; баща. В Русия тогава подаяния се просят само пред църквата, а юношеската нищета изобщо отсъства.<br /> <br /> Париж, наричан от декабриста С. Волконски &bdquo;нравствен Вавилон на новите времена&rdquo;, се слави с всички изкушения на разгулния живот. Руският офицер А. Чертков описва по следния начин двореца Пале Роял: &bdquo;На третия етаж е сборището на публичните девици, на втория &ndash; игра на рулетка, в галериите е кредитната каса, на първия етаж е оръжейна работилница. Този дом е подробна и истинска картина на това, до къде води разгулът на страстите.<br /> <br /> За тамошните момичета, наричани тогава &bdquo;дами на полумрака&rdquo;, неизвестен казашки офицер оставя следните спомени: <em>&bdquo;Изведнъж на сцената се появяват съблазнителни прелестници... Те се разхождат с подскоци, закачайки всички край себе си, припявайки непристойни песни, и се тълпят между множеството мъже, събиращи се в това време на куп.</em>..&rdquo; Впрочем на &bdquo;нижните чинове&rdquo; не е необходимо да ходят в Пале роял &ndash; &bdquo;прелестници&rdquo; може да се извикат и в лагерите, където строго се спазва напътствието на атамана Платов всичко да е &bdquo;по взаимно съгласие&rdquo;.<br /> <br /> Мнозина от руските офицери предпочитат парижките театри, музеи и особено Лувъра. Любители на културата възхваляват Наполеон, че е докарал от Италия прекрасна колекция от античността. Император Александър е хвален за това, че разрешава да не се връща в Италия.<br /> <br /> Много руски офицери обаче освен за &bdquo;девици&rdquo; отделят доста повече време и пари за масата с карти. Генералът от инфантерията М. Милорадович (който след 11 г. ще бъде убит по време на въстанието на декабристите) моли царя да му изплати в аванс заплатите за 3 години занапред и проиграва всичко.<br /> <br /> Руските офицери се сдобиват с пари в Париж много лесно. Достатъчно е да отидат при всеки парижки банкер със записка от командира на корпуса, в която се казва, че приносителят е човек на честта и непременно ще върне парите. Естествено не всички връщат дълговете си и то понякога по простата причина, че са натрупани толкова големи задължения, които е невъзможно да се върнат. През 1818 г., когато руснаците завинаги напускат Париж, граф Михаил Воронцов изплаща от собствения си джоб всички офицерски задължения, но той може да си го позволи, защото е много богат.<br /> <br /> Казаците оставят в Париж много &bdquo;разбити сърца&rdquo;. Пролетният Париж е в състояние да увлече всеки в своя радостен водовъртеж. Особено, когато назад остават три години война и душите са препълнени от чувството за победа. Ето как преди потегляне за родината си спомня за парижанките Ф. Глинка: <em>&bdquo;Прощавайте, мили, прелестни очарователници, с които така се слави Париж...Брадатият казак и плосколицият башкир станаха любимци на вашите сърца &ndash; за пари! Вие винаги сте уважавали звънящите добродетели!&rdquo;</em> А пари руските войници имат, тъй като преди влизането в Париж Александър І заповядва да се дадат на войската заплатите в троен размер.<br /> <br /> Следва да се отбележи, че в края на войната сред &bdquo;нижните чинове&rdquo; на руската армия, набирана предимно от крепостни селяни, процъфтява дезертьорството. Московският губернатор Ф. Ростопчин пише:<em> &bdquo;До какво падение дойде нашата армия, след като старци унтерофицери и обикновени войници останаха във Франция... Те отиват при фермерите, които не само добре им плащат, но им дават и своите дъщери.&rdquo;</em> Такива случай обаче сред казаците, които са свободни хора, не са установени.<br /> <br /> Казаците се завръщат на Дон с големи военни трофеи. Например част от тях във вид на сребро атаман М. Платов жертва за християнски храмове, в това число за Възнесенската катедрала в Новочеркаск. В столицата на Донския край са построени две огромни тухлени Триумфални арки в памет на героизма на донските казаци в Отечествената война и във връзка с очакваното пристигане на император Александър през лятото на 1817 г.<br /> <br /> Пребиваването на руски войски зад граница, и то без да се водят бойни действия, има за последица още един аспект. Работата е там, че в ония години едно пътешествие зад граница е скъпо мероприятие и не може да си го позволи всеки дворянин. Задграничният поход обаче дава възможност на хиляди офицери да разгледат Европа за държавна сметка. Почти всички имат възможност да посетят Париж поне по веднъж.<br /> <br /> Въздухът на този град, където с манифест на руския император се разрешава свобода на словото, на печата и на събранията, където даже към последния бедняк е прието да се обръщат с &bdquo;мосю&rdquo; (господине), където жените са така достъпни и виното така опиянява, изиграва на мнозина лоша шега. Абстрактните дотогава понятия като свобода, равенство и братство придобиват в главите на руската дворянска младеж плът, кръв и смисъл. Поручиците и корнетите, на които е показана Европа, образуват в Русия &bdquo;критическа маса&rdquo;, която през 1825 г. излиза на Сенатския площад за въстанието на декабристите.<br /> <br /> <em>/По публикации във Википедия.ру/</em><br /> <br />