Преди 30 г. съветската ПВО сваля над Сахалин южнокорейски Боинг 747
На 1 септември 1983 г. в последните часове на нощта съветската ПВО сваля южнокорейски Боинг 747-230B над остров Сахалин, след като се е отклонил от маршрута странично с 500 км.
„Боингът” извършва рейс KAL-007 по маршрута Ню Йорк – Сеул (с дозареждане с гориво в Анкоридж), но навлиза в затворено за полети въздушно пространство на СССР, прелита над няколко съветски военни обекта, поразен е от изтребител-прехващач Су-15 с две ракети, след което пада в океана и се разбива югозападно от остров Сахалин близо до остров Монерон. Загиват всичките 246 пътници и 23-членен екипаж. Сред жертвите е членът на Камарата на представителите на САЩ Лари Макдоналд.<br /> <br /> <strong>Предистория<br /> </strong><br /> Това е втори пореден инцидент с южнокорейски самолет „Боинг“ над въздушното пространство на СССР. Първият е на 20 април 1978 г. над Карелия, в близост до база на Северния флот на Бяло море, когато Боинг-707 е поразен от изтребител с ракета Р-60 и аварийно каца на съветска територия.<br /> <br /> На 4 април 1983 г. американска авионосна група начело с авионосеца „Ентърпрайз” на 300 км. от Южните Курили изпълнява планови полети. Тогава звено от 4 палубни изтребителя F-14 се отправя за Южните Курили и нарушава преднамерено държавната граница на СССР, като изпълнява боен завой над спорните с Япония територии и веднага се отдалечава. Независимо че съветските изтребители не са имали теоретична възможност да реагират, цялото командване на ПВО в Далечния Изток е наказано. Това предварително изостря обстановката.<br /> <br /> В добавка през цялото лято в района непрекъснато курсират американски военни самолети: разузнавателни RC-135 и противолодъчни „Орион”, а понякога съветската ПВО я „опипват” стратегическите скоростни самолети SR-71.<br /> <br /> <strong>Начало на инцидента</strong><br /> <br /> „Боингът” изобщо започва полета си с отклонение на север от зададената пътна линия. Рейсът трябва да тръгне от радиомаяк Бетел, но вместо това той минава 20 км. северно. Това трудно е могло да остане незабелязано от екипажа и съветските радиолокационни постове са обърнали внимание на тази нередност.<br /> <br /> По това време във въздуха се намира американски самолет-разузнавач RC-135, който започва да се сближава с ”Боинга”. Те се събират толкова близко, че отметките на радарните екрани се сливат.<br /> <br /> След като се разделят единия взема курс към територията на СССР, а другият поддържа курс близо до международното въздушно трасе. Това е моментът, в който съветската ПВО разменя целите, като взема пътническия самолет за разузнавателен. За това спомага и обстоятелството, че самолетите са със сходни габарити и конфигурация, като дават почти еднакви по големина и яркост радарни отметки.<br /> <br /> На територията, над която преминава, се намират военни обекти, поради това в този район са забранени полетите на чужди самолети. При приближаването на Камчатка за прехват излитат 6 изтребителя МиГ-23. Те многократно предават на лайнера радиосъобщения за нарушаване на въздушните граници на СССР, но реакции не последват.<br /> <br /> Следваната пътна линия излиза в международно въздушно пространство над Охотско море и изтребителите се връщат в авиобазата.<br /> <br /> За 4 часа след излитането от Анкоридж самолетът вече се е отклонил на 300 км. от курса, като се насочва към остров Сахалин.<br /> <br /> Срещу ”Боинга” излитат два изтребителя-прехващача Су-15 съответно в 3:42 и 3:54 ч. местно време.<br /> <br /> В 4:16 ч. лайнерът повторно навлиза във въздушното пространство на СССР над остров Сахалин. Земна радиостанция го информира на аварийна международна честота за нарушението. Тук отклонението от маршрута достига 500 км.<br /> <br /> Тежкият жребий да свали ”Боинга” се пада на земестник-командира на 777-и изтребителен авиополк подполковник Генадий Осипович. Той настига нарушителя и известно време го съпровожда. Когато получава команда да стреля на поражение, той се бави около 15 сек. с надежда да се случи чудо. Чудото наистина става, командата за стрелба е отменена, но летецът получава нова: да застави нарушителя да кацне на съветска територия.<br /> <br /> Осипович доближава кабината на лайнера до пределно възможно разстояние (все още е нощ!), но не вижда осветените илюминатори, защото щорите им са спуснати. Той подава международно установените сигнали на самолет-нарушител чрез аеронавигационното си осветление и последователни странични наклони. Реакция не последва.<br /> <br /> След това Осипович получава команда да открие предупредителен огън. Той пуска няколко серии с оръдията, като изстрелва 243 снаряда (по 82 на секунда). Сред снарядите няма трасиращи, а само бронебойни и осколочно-фугасни, затова пък заревото нощем от четирите цеви е впечатляващо. Отново няма реакция.<br /> <br /> В това време самолетът-нарушител започва да намалява скоростта до 400 км/ч (приборна), която е извън възможностите на тежкия изтребител, заплашва го влизане в свредел. Осипович докладва, а в земния команден пункт това е оценено като опит да се измъкне. (По-късно е установено, че ”Боингът” същност започва да набира височина, за да премине в друг височинен коридор.)<br /> <br /> В 4:26 ч подполковник Осипович получава повторна заповед за ракетен пуск. С форсиран завой Су-15 излиза зад ”Боинга” на около 2 км и изстрелва две ракети: дясната е с радиолокационна глава и улучва опашката с кормила за управление, а лявата, с инфрачервена глава, попада в крайния ляв двигател и го откъсва заедно с част от крилото.<br /> <br /> Самолетът планира 7-8 мин. от височина 9000 метра и пада в океана.<br /> <br /> <strong>Последици</strong><br /> <br /> След като става известно, че е свален пътнически „Боинг” и е определено ориентировъчно мястото на падане, започва търсене на отломките от съветски, американски и южнокорейски съдове. Поради изострените отношения между страните, действията не са координирани. Всяка страна се надява да намери улики да защити своята теза, като взаимно се дезинформират.<br /> <br /> След два месеца търсене съветски водолази намират всички бордови прибори, включително бордовите самописци (”черните кутии”), обаче те стават публично достъпни чак при второто разследване на Международната организация на гражданската авиация (ИКАО) през 1993 г.<br /> <br /> Още на 2 септември 1983 г. Федералното управление за гражданска авиация на САЩ закрива пряката авиолиния R-20 от Анкоридж за Сеул, обаче под натиска на авиокомпаниите, губещи един от най-кратките маршрути между Аляска и Източна Азия, я открива на 2 октомври.<br /> <br /> През 1986 г. СССР, САЩ и Япония създават единна система за следене на движението на авиационния транспорт над северната част на Тихия океан. Освен това е установена пряка връзка между диспечерските служби на трите страни.<br /> <br /> ИКАО провежда първото си разследване веднага след произшествието. Второто стартира след като президентът Борис Елцин в началото на 1993 г. предава копия от всички записи на ”черните кутии” и копия на всички разговори между командните пунктове в Далечният Изток през нощта срещу 1 септември.<br /> <br /> Бордовите самописци показват, че ”Боингът” през цялото време е летял с постоянен магнитен курс 245°, вероятно с включен автопилот. До попадането на ракетата в самолета пилотите са били спокойни и са водели делнични разговори. Нищо не свидетелства, че те са знаели за отклонението на самолета или са видели прехващача Су-15.<br /> <br /> Втората комисия идва до извода, че най-вероятната причина за отклонението по маршрута е неправилното настройване на автопилота на ”Боинга” и след това екипажът не е изпълнявал съответните проверки за уточняване на текущите координати. От това следва, че нарушаването на въздушното пространство не е умишлено. Този извод обаче предполага недостатъчна компетентност или небрежност на южнокорейския екипаж.<br /> <br /> На 7 ноември 1988 г. окръжният съд на окръг Колумбия в САЩ отказва да ограничи горния таван на компенсациите, искани от роднините на американските пътници от авиокомпанията Korean Air. Съдът счита, че съответната конвенция не може да бъде приложена, тъй като в действията на пилотите са налице признаци за съзнателно пренебрегване на задълженията им (willful misconduct). Съдът указва, че след инцидента с южнокорейския ”Боинг” през 1978 г. пилотите на компанията трябвало да се запознаят с методите на действие на съветските прехващачи.<br /> <br /> <strong>Алтернативни версии</strong><br /> <br /> Алтернативна версия може да бъде прочетена на линка en:Korean Air Lines Flight 007 alternative theories<br /> <br /> На линка https://www.airforce.ru/history/kal007/ може да бъде намерена в превод на руски книгата „Сахалинский инцидент. Истинная миссия рейса KAL 007” от Мишел Брюн.<br /> <br /> Брюн твърди, че на 1 септември 1983 г. въздушното пространство на СССР са нарушили и са свалени от съветската ПВО минимум девет самолета. Там се твърди, че южнокорейският Боинг-747 от рейс KAL 007 всъщност е свален много по-южно от точката, призната в официалната версия (примерно с около 400 мили или 640 км.), тоест над територията на Япония и то не от съветските ВВС.<br /> <br /> Като обосновка се сочи фактът, че при издирвателните работи около остров Монерон не е намерен нито един труп на пътник, вдигнат е обаче стабилизатор на свръхзвуков самолет.<br /> <br /> Авторът твърди, че отломките не могат да бъдат отнесени на юг, тъй като в тази местност има постоянно течение от юг на север. Едновременно с това Брюн твърди, че многократно е намирал парчета от материал с клетчата структура (от която е изработена обшивката на ”Боинга”) в зоната на прибоя в рибарските села в околностите на Ниигата.<br /> <br /> Също така се твърди, че ”сваленият Боинг” е влизал във връзка с Ниигата 50 мин. с`лед своята гибел от ракетите на Г. Осипович, след което той действително изчезнал. В района на Ниигата, според твърдения не Брюн, са намерени отломки от американска ракета.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />