На 3 юли 1979 г. американският президент Джими Картър подписва секретен президентски указ, санкциониращ финансирането на антикомунистическите сили в Афганистан. С това се дава старт на програмата „Циклон” на ЦРУ, целяща създаване на международно терористично движение, което да разпространи ислямския фундаментализъм в Централна Азия с цел да "дестабилизира" Съветския съюз. В следващите години са изразходени 4 милиарда долара за изграждането на ислямистки тренировъчни лагери в Пакистан.
&bdquo;Циклон&rdquo; е една от най-продължителните и най-скъпи секретни операции на ЦРУ, чието финансиране започва с $20-30 милиона годишно и към 1987 г. достига до $630 милиона годишно.<br /> <br /> <strong>Предистория</strong><br /> <br /> Съветникът на Картър по националната сигурност Збигнев Бжежински твърди, че американската помощ за афганистанските муджахедини е предшествана от усилията на САЩ по въвличане на СССР в скъпоструващ и по възможност отвличащ военен конфликт по подобие на Виетнамската война.<br /> <br /> В свое интервю през 1998 г. за френското списание Le Nouvel Observateur Бжеживски казва: Ние не сме подтиквали руснаците да се намесват, но ние нарочно увеличавахме вероятността да го направят... Секретната операция беше отлична идея. Нейн резултат стана подмамването на Съветския съюз в афганистанския капан...В деня, когато Съветският съюз официално пресече границата, аз написах на президента Картър: &bdquo;Сега ние имаме шанс да дадем на Съветския съюз негова Виетнамска война.&rdquo;<br /> <br /> <strong>Програма &bdquo;Циклон&rdquo;<br /> </strong><br /> След въвеждането на съветски войски в Афганистан и назначаването на много по-просъветския президент Бабрак Кармал, Картър обявява: &bdquo;Съветското нахлуване в Афганистан е най-голямата заплаха за мира от времето на Втората световна война.&rdquo;<br /> <br /> Програмата &bdquo;Циклон&rdquo; се основава преди всичко на използването на пакистанското разузнаване (ISI) като посредник за разпределяне на финансирането, снабдяването с оръжие и обучение на афганистанските сили за съпротива. Покрай финансирането на аналогични програми от британската МИ-6 и Специалната авиационна служба, от Саудитска Арабия и Китайската народна република, ISI се занимава с въоръжаването и обучението на над 100 000 бунтовници в периода от 1978 до 1992 г. Те също така се занимават с вербовка на доброволци от арабските държави в редовете на афганистанската съпротива за борба със съветските войски в Афганистан.<br /> <br /> САЩ предоставят два транша икономическа помощ и военни споразумения за подкрепа на Пакистан в неговата роля във войната против съветските войски в Афганистан. Първият шестгодишен транш (1981-87) в размер на $3,2 милиарда, е поделен поравно между икономическата помощ и военните доставки. Покрай този транш в периода от 1983 до 1987 г. Пакистан купува от САЩ 40 самолета F-16 на сума $1,2 милиарда.<br /> <br /> Размерът на втория шестгодишен транш (1987-1993) съставлява $4,2 милиарда. От тях $2,28 милиарда са заделени за икономическа помощ във вид на грантове или заем под ниска лихва (2-3%). Останалата част от сумата ($1.74 милиарда) е предоставена под формата на кредит за военни покупки.<br /> <br /> При продажбата за Пакистан на неамериканско оръжие за войната в Афганистан съдейства Израел. По такъв начин на страната са предоставени от 3 до 20 милиарда долара за подготовка и снабдяване на отрядите на муджахидините с различни видове въоръжение, включително зенитно-ракетни комплекси &bdquo;Стингър&rdquo; (доказано с тях са за свалени 14 вертолета).<br /> <br /> Програмата се увеличава от година на година благодарение на активната подкрепа на някои американски политици и държавни служители, като конгресмена Чарлз Уилсън и Гордън Хъмфри, директорът на ЦРУ Уилям Кейси и заместник военният министър Фред Айкъл.<br /> <br /> <strong>Последствия</strong><br /> <br /> След като през декември 1979 г. съветските войски навлизат в Афганистан, е считано, че Съветският съюз се опитва да разшири своите южни граници, за да се укрепи в региона. Американските политици (демократи и републиканци) не знаят за операцията на ЦРУ и се опасяват, че СССР възнамерява да установи контрол над близкоизточния нефт. Други обаче основателно считат, че Съветският съюз се опитва да ограничи разпространението на ислямската революция и афганистанската ислямизация на милиони мюсюлмани в СССР.<br /> <br /> САЩ губят интерес към Афганистан след извеждането от него на съветските войски. Американското финансиране на лидера на афганистанската съпротива Гулбуддин Хекматияр и неговата Ислямска партия на Афганистан веднага е прекратено. САЩ също така намаляват обема на своята помощ за афганистанските бежанци в Пакистан.<br /> <br /> През 1990 г. президентът Джордж Буш-старши отказва да признае, че Пакистан не притежава ядрено оръжие и санкционира наложените санкции на Пакистан съгласно поправката Преслър (1985) в закона на Конгреса за чуждестранната помощ. Това решение анулира поетите задължения през 1987 г. по предоставяне на втория транш и прекъсва неизпълнената част от икономическата помощ и военните доставки за Пакистан. Прекъсната е програмата за военна подготовка на военни специалисти и част от пакистанските офицери, преминаващи стаж в САЩ, се завръщат вкъщи.<br /> <br /> <strong>Критика<br /> </strong><br /> Американското правителство е критикувано за огромните средства, предоставени на Гулбуддин Хекматияр, който е считан от пакистанското ръководство за свой съюзник. Хекматияр пък е критикуван за убийството на други муджахедини и нападения над мирното население, включително артилерийски обстрел на Кабул с американско въоръжение, довел до 2000 жертви. За него тогава се говори, че е в приятелски отношения с Усама бин Ладен, ръководещ програмата за помощ на &bdquo;афганистанските араби-доброволци&rdquo; за водене на войната в Афганистан.<br /> <br /> В края на 1980 г. пакистанският премиер Беназир Бхуто, обезпокоена от нарастващата сила на ислюмисткото движение, директно упреква президента Джордж Буш: &bdquo;Вие създавате Франкенщайн!&rdquo;<br /> <br /> Адам Долник пише, че съществуват информации за сътрудничеството на Усама бин Ладен с американски представители на програмата за помощ на афганистанските муджахедини. По различни оценки във войната участват около 35 000 чуждестранни мюсюлмани от 43 страни, много от които след това участват в терористичната дейност на Ал Кайда. Американските власти естествено отричат и твърдят, че цялото финансиране е изпратено на местните афганистански бунтовници.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />