Преди 40 г. хунтата на „черните полковници” в Гърция е свалена от власт

В ранната пролет на 1967 г. в Гърция нараства политическо напрежение. Висшите генерали дават дума пред крал Константин да не се намесват до парламентарните избори. Изненадата обаче идва от средното командно звено в армията.<br /> <br /> На 21 април група крайно десни армейски офицери, оглавявани от бригаден генерал Стилианос Патакос и полковниците Георгиос Пападопулос и Николаос Макарезос завзема властта чрез държавен преврат.<br /> <br /> Успехът на преврата зависи от фактора внезапност. Ръководителите на преврата въвеждат танкове в Атина, които заемат стратегически позиции, с което подчиняват града.<br /> <br /> Филипс Талбот, посланик на САЩ в Гърция, осъжда преврата, като казва, че &bdquo;Демокрацията е изнасилена&rdquo;, но шефът на представителството на ЦРУ в Атина го репликира: &bdquo;Как може да бъде изнасилена една курва?&rdquo;<br /> <br /> В същото време започват арести по предварително съставен списък на 10 000 души - водещи политици, опозиционни лидери и обикновени граждани, уличени в леви убеждения, като се прилагат изтезания. Едни от първите са арестувани премиерът Панайотис Канелопулос и главнокомандващият гръцката армия ген.-лейтенант Георгиос Спандитакис.<br /> <br /> Отменени са съществуващите в Гърция от много десетилетия политически свободи, учредени са военни съдилища, политическите партии са разпуснати. Според доклад на наблюдатели на Amnesty International затворниците в Гърция са подложени на мъчения както от страна на тайната полиция (Асфалия), така и от страна на военната полиция. Общият брой на подложените на инквизиции политически затворници, според оценки на тази организация през 1969 г., възлиза на над 2000 души.<br /> <br /> Хунтата идва на власт под предлог за борба с &bdquo;анархо-комунистическата опасност&rdquo; и спасяване на &bdquo;елино-християнската цивилизация&quot;, като нейната политическа доктрина се основава на принципите на корпоративизма.<br /> <br /> Главни идеолози на хунтата стават Георгиос Георгалас и журналистът Савас Константинопулос. Тяхната реторика често се основава на измислени факти и втълпява опасност от някакви &bdquo;врагове на държавата&rdquo;. Атеизмът и популярната култура по западен образец (например рок-музиката и движението на хипитата) се възприема като част от анархо-комунистическия заговор. Във всички области на обществения живот започва да преобладава национализмът и ориентировката към православието.<br /> <br /> Лидерите на хунтата, като правило, произхождат от бедни райони и изпитват неприязън към &bdquo;излишно либералните&rdquo; възгледи на жителите от големите градове, затова под &bdquo;комунистическа опасност&rdquo; те разбират всичко, което не се вписва в рамките на техните традиционни представи.<br /> <br /> Режимът на полковниците предпочита да нарича държавния преврат от 21 април &bdquo;революция, спасила нацията&rdquo;. Официалният мотив за преврата е уж съществуващ &bdquo;комунистически заговор&rdquo;, обхванал чиновническите кръгове, системата на образованието, средствата за масова информация и даже въоръжените сили и поради това именно такива сурови мерки са необходими, за да бъде защитена страната от комунистически преврат.<br /> <br /> Хунтата широко използва термина &bdquo;анархо-комунисти&rdquo;, към който причислява всички хора с леви възгледи. За дискредитиране на парламентарната демокрация от западен образец, хунтата измисля новия термин старопартизъм (palaiokommatismos), а основен лозунг на режима на полковниците става &bdquo;Гърция е на гърците-християни&rdquo; (Ellas Ellinon Christianon).<br /> <br /> По този начин определяща характеристика на членовете на хунтата става техният безкомпромисен антикомунизъм &ndash; тоест те изначално строят своята програма на негативни основи, без да излизат с конкретна програма за действие.<br /> <br /> В международен план Гърция влошава отношенията си със западните страни и особено със съседна Турция, неин отдавнашен геополитически съперник.<br /> <br /> На 13 декември 1967 г. кралят извършва несполучлив опит за контрапреврат, след което отлита за Рим и никога повече не връща в Гърция като крал. Тогава хунтата отстранява от власт краля и назначава за регент генерал Георгиос Дзойтакис, а през 1972 г. провъзгласява Гърция за република (президент става лидерът на хунтата Георгиос Пападопулос, сменен после от генерал Феедон Гизикис).<br /> <br /> Мнозина в гръцкото общество не приемат хунтата от самото й начало. През 1968 г. за създадени специални военизирани отряди както в самата Гърция, така и зад граница: Общогръцко движение за освобождение, Демократична отбрана, Социалдемократически съюз, забраненото до преврата цялото ляво крило от политическия спектър.<br /> <br /> Първа значима публична проява на съпротивата е несполучливото покушение против Геортиос Пападопулос, извършено от А. Панагулис на 13 август 1968 г. Приготвената от него бомба не се взривява, той е арестуван и осъден на смърт, но в продължение на пет години присъдата не е приведена в изпълнение, а след падането на хунтата Панагулис дори е избран за депутат в парламента.<br /> <br /> Погребението на стария политик Георгиос Папандреу на 3 ноември 1968 г. се превръща в масова демонстрация против хунтата. Хиляди атиняни, независимо от заповедите на военните, се вливат в погребалната церемония. Правителството отговаря с ареста на над 40 души.<br /> <br /> До 1973 г. изглежда, че хунтата здраво държи Гърция в ръцете си и никой не си помисля, че може да бъде свалена от власт. Но по това време съпротивата против режима на полковниците става все по-организирана, особено сред емигрантите в САЩ и Западна Европа. Покрай очевидната опозиция от ляво, неочаквано хунтата се натъква на скрита съпротива от дясно: роялистите подкрепят връщането на краля, бизнес-средите се безпокоят от международната изолация на страната, благосъстоянието на средната класа е поставено под въпрос след международната енергийна криза през 1971 г.<br /> <br /> В началото на 1973 г. напрежението сред гръцкото население нараства. Много известни политически личности и интелектуалци не одобряват военната хунта и й се противопоставят. Недоволството и съпротивата срещу режима на полковниците имат различни форми и прояви.<br /> <br /> През февруари и март на протест излизат студентите, които издигат лозунга &bdquo;Властта на народа!&quot;, срещу тях е изпратена полицията. През май се разбунтува и военната флота. След потушаването на бунта започват арести на &bdquo;провинилите се&quot; офицери.<br /> <br /> Кулминацията на народното недоволство е на 14 ноември 1973 г., когато голяма група студенти се барикадират в Политехническия университет в Атина, подкрепяни от събралата се на улицата многолюдна тълпа. Те искат възстановяване на свободата и демокрацията. Бунтът на студентите е потушен на 17 ноември с помощта на бронирана техника и армейски подразделения. Убити са 34 души, а ранените са стотици.<br /> <br /> Нарастват противоречията и в самата хунта. На 25 ноември 1973 г., в резултат на нов военен преврат, режимът на Пападопулос е свален. За президент е назначен ген. Феедон Гизикис (до 11 декември 1974 г.).<br /> <br /> През 1974 г., след провала на преврата в Кипър, хунтата е отстранена от власт на съвещание от най-старите политици на Гърция под формалното председателство на президента Гизикис. Той събира политиците от &bdquo;старата гвардия Панайотис Канелопулос, Спирос Маркезинис, Стефанос Стефанопулос, Евангелос Аверов и других. На тях им се удава да убедят Константин Караманлис да се върне от Париж, където се намира в доброволно изгнание от 1963 г.<br /> <br /> Дейците на хунтата, с изключение на Гизикис, са дадени под съд и осъдени на смърт, като впоследствие присъдата им е заменена с доживотен затвор.<br /> <br /> <em>/По публикации в интернет/</em><br /> <br />