Преди 70 г. американската армия преодолява германската укрепена линия „Зигфрид”
На 25 март 1945 г. отбраняваният Саарско-пфалски триъгълник в Германия е преминат от американските войски и силно укрепената „Линия Зигфрид” остава зад тях по цялото си продължение. Това се случва след като на 20 март войските на генерал Александър Петч пробиват позициите на „Зигфрид” и се съединяват с частите на 3-та армия.
<strong>Предистория</strong><br /> <br /> Лятото на 1944 г. е твърде „горещо” на Западния фронт. След десанта на Съюзниците в Нормандия, на 12 август германците окончателно напускат областта. На 15 август съюзническите войски десантират в Южна Франция. Очертава се до седмица да паднат Париж и Марсилия. Пред опасността цели армии да бъдат обкръжени със сходящи клинове от север и юг, Хитлер заповядва на Вермахта да се изтегли на "Линията Зигфрид” по западната граница на Фатерланда.<br /> <br /> „Западният вал”, известен още като „Линия Зигфрид”, представлява система от немски дълговременни укрепления, изградени през 1936 – 1940 г. в крайграничната полоса от северния Клеве до Базел на юг. Тя е точно срещу френската отбранителна линия „Мажино”. Дължината на укрепената линия е около 630 км., средна дълбочина 35-100 км. Има около 16 хиляди фортификационни съоръжения. При проектирането е планирано създаване на плътна зона за ПВО със силите на 60 зенитни батареи.<br /> <br /> „Линията Зигфрид” е най-успешната от всички отбранителни линии, изградени преди Втората световна война. Тя осигурява отбраната на Германия почти девет месеца през 1939-40 г. и над пет месеца през 1944 г., при това почти безкръвно, а само плашейки със своето съществуване.<br /> <br /> Към средата на септември 1944 г. съюзните армии излизат на западната граница на Германия и на много участъци се вклиняват в „отбранителния вал”, но не успяват да го овладеят от ход. В тези условия съюзното командване взема решение да използва стратегията на Хитлер през 1940 г. и също да обходи „Зигфрид” през територията на Холандия. Тази операция започва на 17 септември и приключва след два месеца без успех.<br /> <br /> <strong>Пробивът на „Зигфрид”</strong><br /> <br /> Сраженията по протежение на укрепената линия са ожесточени. Немците отчаяно се съпротивляват, съюзниците понасят загуби и изпитват сериозни затруднения със снабдяването. Тъй като практически никой от настъпващите не изпитва съмнения в изхода на войната, става все по-трудно да се заставят войниците да отиват на бой: никой не иска да загине пред самата победа.<br /> <br /> В декември немците нанасят сериозен удар в района на Ардените и съюзниците се справят с кризата едва в началото на януари. През февруари са овладени Шваменауелските язовирни стени, създавали заплаха за настъплението на съюзните сили: немците във всеки момент можели да отворят шлюзовете и да залеят цялата долина на река Рур.<br /> <br /> На 8 март върховният главнокомандващ Дуайт Айзенхауер заповядва на 6-та група армии да бъде готова да премине в настъпление щом 12-та група армии завърши своите операции на север. На 7-ма армия на генерал Петч с придадения френски корпус е възложено да нанесе удар с цел първа да пробие „Линията Зигфрид”, да разгроми противника в своята полоса и да овладее плацдарм на източния бряг на Рейн в района на Вормс.<br /> <br /> На 15 март войската на генерал Петч започва настъплението. Десният фланг среща разкъсана и слаба съпротива, обаче центърът и левият фланг, водейки бой срещу укрепената линия, не постигат такива успехи.<br /> <br /> В това време танковите части на генерал Патън излизат в тила на противника в триъгълника на Пфалц. Овладян е Кобленц, други части излизат пред Майнц.<br /> <br /> На 18 март 3-та армия създава заплаха за Франкфуртския коридор между Майц и Вормс. В резултат 7-ма на 19 март влиза в Саарбрюкен. На 20 март войските на Петч преодоляват „Линията Зигфрид”, а след 25 март тя остава назад.<br /> <br /> Американците превземат „Линията Зигфрид” изключително трудно. Голяма роля изиграва абсолютното превъзходство във въздуха и смазващото в танкове.<br /> <br /> Загубите на американците за месец бойни действия възлизат на 59 000 души: 6700 убити и над 33 700 ранени. Останалите почти 19 000 са изчезнали безследно, вероятно са пленени.<br /> <br /> На 25 март „Линията Зигфрид” е окончателно преодоляна.<br /> <br /> <em>Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ</em><br /> <br />