Преди 70 г. американската авиация изравнява Токио със земята

<strong>Предшестващи бомбардировки<br /> </strong><br /> Първото въздушно нападение на Япония (т.нар. &bdquo;Рейд Дулитъл&rdquo; е изпълнено на 18 април 1942 г., когато 16 леки бомбардировача B-25 Mitchell излитат от авионосеца USS Hornet и атакуват Йокохама и Токио. След атаката е планирано те да се приземят на летища в Китай, обаче нито един от тях не долита до определеното място. Всички те се разбиват или потъват, с изключение на един, който се приземява на територията на СССР. Екипажите на две машини са взети в плен от японците.<br /> <br /> Бомбардировките с В-25 очевидно не са ефективни поради малкия им бомбен товар от 1340 кг. Затова после за 90% от бомбардировките в Япония са използвани В-29 Superfortress с далечина на полета около 6000 км и носещи от 4 до 9 тона бомби.<br /> <br /> На 14 юни 1944 г. в рамките на операция Matterhorn от югозападния китайски град Ченду излитат 68 бомбардировача В-29, които трябва да прелетят 2400 км. От тях само 47 машини долитат до целта.<br /> <br /> На 24 ноември 1944 г. 88 самолета бомбардират Токио. Бомбите са пускани от височина 8000 м., но едва 10% от тях поразяват набелязаните цели.<br /> <br /> Нападенията от територията на Китай са малкоефективни поради това, че на самолетите се налага да преодоляват големи разстояния. За да долетят до Япония, в люковете за бомби са поставяни допълнителни горивни резервоари, намалявайки бомбения товар. Обаче след овладяване на Марианските острови и пренасяне на авиобазите на Гуам, Сайпан и Тинин самолетите вече могат да излитат с увеличен запас от бомби.<br /> <br /> Метеорологичните условия затрудняват провеждането на дневно прицелно бомбопускане, заради наличието на височинно струйно течение над Япония хвърлените бомби се отклоняват от разчетните траектории. Освен това, за разлика от Германия с нейните големи индустриални комплекси, две трети от японските промишлени предприятия са разположени в малки сгради с по-малко от 30 работници.<br /> <br /> Генерал Къртис Лемей решава да приложи нова тактика, като японските градове се бомбардират масирано нощем със запалителни бомби от малки височини (1,5-2 км.) Нововъведението за пръв път е успешно изпробвано на 3 февруари 1945 г. при нападението на Кобе.<br /> <br /> Въздушната кампания, основана на тази тактика, започва през март 1945 г. и продължава до края на войната. Нейна цел стават 66 японски града, подложени на жестоко разрушение.<br /> <br /> Японските градове се оказват уязвими за подобни атаки: голям брой дървени къщи са построени плътно без противопожарни междини и това способства за бързото разпространение на пожарите. От бомбардировачите е демонтирано защитното въоръжение и част от бронята, за да се увеличи товароподемността, която се увеличава от 2,6 тона през март до 7,3 тона през август. Самолетите летят в три последователни линии, хвърляйки напалм и запалителни бомби на всеки 15 м. При увеличаване на дистанцията до 30 м. тактиката става не ефективна.<br /> <br /> На 23 февруари 1945 г. такъв способ е приложен по време на бомбардировка на Токио. Тогава 174 бомбардировача В-29 напълно разрушават около 2,56 кв. км. площ в града.<br /> <br /> <strong>Нападението на 10 март 1945 г.</strong><br /> <br /> По време на конференцията в Ялта (4-11.2.1945 г.) Рузвелт в разговор със Сталин отбелязва, че не е желателно стоварването на американски войски на Японските острови (тя е разположена на 6800 острова) и това ще стане в краен случай: &bdquo;На островите японците имат 4-милионна армия десантът ще бъде съпроводен с големи загуби. Обаче ако Япония е подложена на силна бомбардировка, то можем да се надяваме, че всичко ще бъде разрушено и по такъв начин ще бъдат спасени много животи, без да се стъпва на островите.&rdquo;<br /> <br /> За да бъде закрепен успехът от предишните бомбардировки, в нощта на 9 срещу 10 март от Марианските острови излитат 334 бомбардировача В-29. След двучасова бомбардировка в града се образува огнен смерч, подобен при бомбардирането на Дрезден.<br /> <br /> В огъня са унищожени над 40 кв.км. основно в центъра на града, изгарят 330 хиляди сгради, разрушен е почти половината от жилищния фонд. Температурата на въздуха е толкова висока, че се запалват дрехите на хората. В пожара загиват от 80 до 100 хиляди души. Американската авиация губи 14 бомбардировача В-29, а 42 самолета са повредени.<br /> <br /> На 26 май Токио е подложено на трета бомбардировка, при която американската авиация понася рекордните загуби от 26 бомбардировача.<br /> <br /> <strong>Оценка<br /> </strong><br /> Необходимостта от бомбардирането на Токио се оценява не еднозначно и предизвиква спорове в кръга на историците. Генерал Къртис Лемей после заявява: &bdquo;Мисля, че ако бяхме загубили войната, мен щяха да ме съдят като военнопрестъпник.&rdquo; Той счита, че бомбардировките са спасили много човешки животи, подтиквайки Япония към капитулация.<br /> <br /> Японският историк Цуоши Хасегава обаче твърди, че главната причина за капитулацията не са атомните удари и бомбардировките със запалителни бомби, а нападението на СССР, разтрогнал пакта за неутралитет между СССР и Япония, и разбиването на континенталната Квантунска армия, опора на японската военна мощ, както и лишаване от ресурсите на континента.<br /> <br /> В Токио има посветени на бомбардировките мемориален комплекс, музей и няколко паметника. Ежегодно в изложбените зали се експонират фотоизложби. През 2005 г. бе проведена церемония в памет на загиналите преди 60 г., на която присъстваха две хиляди души, свидетели на бомбардировката и принц Акишино, внук на императора Хирохито.<br /> <br /> <em>Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ<br /> </em><br />