Преди 70 г. германските войски се изтеглят на линията „Зигфрид”

На 20 август 1944 г. германските войски, изтеглящи се от Франция, започват да заемат отбранителната "Линия Зигфрид” по западната граница на Германия.

Лятото на 1944 г. е твърде &bdquo;горещо&rdquo; на Западния фронт. След десанта на Съюзниците в Нормандия, на 12 август германците окончателно напускат областта. На 15 август съюзническите войски десантират в Южна Франция. Очертава се до седмица да паднат Париж и Марсилия. Пред опасността цели армии да бъдат обкръжени със сходящи клинове от север и юг, Хитлер заповядва на Вермахта да се изтегли на &quot;Линията&bdquo;Зигфрид&rdquo; във Фатерланда.<br /> <br /> &bdquo;Западният вал&rdquo;, известен още като &bdquo;Линия Зигфрид&rdquo;, представлява система от немски дълговременни укрепления, изградени през 1936 &ndash; 1940 г. в крайграничната полоса от северния Клеве до Базел на юг. Тя е точно срещу френската отбранителна линия &bdquo;Мажино&rdquo;.<br /> <br /> Дължината на укрепената линия е около 630 км., средна дълбочина 35-100 км. Състои се от три полоси: осигуряваща, главна и тилова, има около 16 хиляди фортификационни съоръжения. При проектирането е планирано създаване на плътна зона за ПВО, състояща се от 60 зенитни батареи.<br /> <br /> <strong>Западният вал в началото на войната<br /> </strong><br /> На 3 септември 1939 г. Великобритания и Франция обявяват война на Германия. До 10 май 1940 г. обаче на Западния фронт не се водят никакви значими бойни действия, заради което това време получава название &bdquo;Странната война&rdquo;. Противниците остават под защитата на своите укрепления, а истинските боеве се водят северно и западно.<br /> <br /> След завършване на кампанята във Франция оборудването на &bdquo;Линията Зигфрид&rdquo; е снето и използвано на други места.<br /> <br /> Бетонните укрепления, противотанковите и противопехотните линии много бързо обрастват и престават да изпълняват възложените им задачи. Сградите и подземните съоръжения започват да се използват като складови помещения и за селскостопански цели.<br /> <br /> Другото оборудване, като легла от казармите и бункерите, са предадени на скоро създадените граждански бомбоубежища. Тези легла заради произхода им често са наричани от населението &bdquo;кревати от Западната стена&rdquo;.<br /> <br /> <strong>&bdquo;Линията Зигфрид&rdquo; през 1944 г.<br /> </strong><br /> След десантирането на съюзниците в Нормандия, войната на Запад се възобновява с пълна сила. На 24 август Адолф Хитлер издава директива за укрепване на Западната стена. За тази дейност са хвърлени 20 хиляди души от Имперската трудова служба и докарани работници от окупираните страни, привлечени са и местни жители.<br /> <br /> Покрай възстановяването на старите укрепления е изграден и цял ред нови укрепителни съоръжения, представляващи предимно леки и временни укрепения. Тяхната дейност максимално е възпрепятствана от авиацията на противника, завоювала по това време пълно господство във въздуха.<br /> <br /> Войските на съюзниците излизат на рубеж, за който е планирано да бъде достигнат след месец. Затова те са с разтегнати комуникации и снабдяването с гориво и боеприпаси е затруднено. Освен това многонационалните войски трябва да се прегрупират. Това е причината към 25 август настъплението практически да бъде прекратено, но това дава възможност на германската армия без проблеми да заеме &bdquo;Линията Зигфрид&rdquo; и да се подготви за отбрана.<br /> <br /> Към средата на септември 1944 г. е оформена плътна отбранителна линия на фронта от Ламанш до швейцарската граница. От страна на Съюзниците северният участък е зает от британската 21-а група армии с командващ фелдмаршал Монтгомери, централният участък &ndash; от американската 12-а група армии с командващ ген. Брадли, а на южния е десантиралата в Южна Франция американо-френската група армии с командващ ген. Диверс.<br /> <br /> Общото командване е поверено на ген. Дуат Айзенхауер и неговото Главно командване на съюзните сили.<br /> <br /> Атлантическият вал е превзет чак през март 1945 г.<br /> <br /> След войната наземните съоръжения са почти напълно разрушени, а подземните частично се използват от войски на НАТО.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/<br /> </em><br />