Преди и сега: Как се е променила Варна за близо 150 години СНИМКИ

Как се е променила Варна за 150 години. Отговор на този въпрос дават от Varna24.bg. Разликата се вижда на колаж със снимка ѝ картина. На него се вижда южната част на крепостната стена на града, в далечината е Галата. Вижда се и връзката между Варненското езеро и морето.

Точно пред хората по пътя се намира районът, който в началото на 20-ти век е известен като зеленчуковата градина на бай Ташко (Бай Ташковата градина).

Сега там се намира магазин "Кауфланд" (чийто обект се вижда на долната снимка).

Османска крепост Варна е започната да се строи в 1834 г. и строежът продължил 7 години. Твърдината е играла важна роля във войните между Руската и Османската империя, защото чрез превземането й се отварял пътя през Балкана към Цариград. Този път е най-късата линия между руската граница и османската столица.

Ако се вземе в предвид и факта, че именно по този път една голяма армия може да осигури своите нужди чрез доставка по вода откъм морето, Варна добива двойно по-голямо значение, като допирателна точка на упоменатия път и като морско пристанище. По тази причина, както казва известният стратег Молтке, Русия трябвало да направи най-голямо усилие за превземането на укреплението, което е било най-яката османска крепост на Черно море.

Още в 1610 г. Варна била опустошена и изгорена от казаците. По тази причина населението на града много намаляло. Според Евлия Челеби, който пътувал през България в 1657 г., градът е имал само 600 къщи, когато Провадия имала 3500, а Шумен 2000.

В 1773 г. фелдмаршал- граф Румянцев изпратил към Варна отряда на генерал Унгерн с 30 хилядна войска. На 30 октомври генералът повел отряда си на щурм. Като не разполагали нито със стълби, нито с други принадлежности за атаката на обекта, те не могли да преминат през дълбокия и тинест ров и били отблъснати, като изгубили шест топа, които потънали в тинята. Руската армия отстъпила в безпорядък.

Във войната през 1810 г. около Варна не са ставали почти никакви сражения, а е било само заповядано на отряда на генералите Циззрев и Войнов да наблюдават града. Към края на есента руската армия отстъпила и се оттеглила. През 1828 г., Варна била превзета, след тримесечна обсада, пред очите на самия цар Николай I.

Крепостта, която е съществувала през 1828 г., е известна при местното население под името “старо укрепление", а крепостта, която е била съградена от султан Махмуд II в 1834 г. “ново укрепление". Планът на твърдината от 1828 г. е направен по един план на Молтке, по частта на запазения ров (зад старата болница) и по показанията на някой варненски граждани.

Варна се състояла от външна и вътрешна част. Последната е заемала няколко квартала в първия градски участък между улиците: Преславска, Солунска, Бяла и митницата. Външната крепост е почвала от кула, находяща се на високия морски бряг и обикаляла града от всички страни. От кулата до реката, която съединявала езерото с морето, край крепостната стена имало дълбок ров, който бил укрепен, със зидове по склоновете му (ескарпи и контраескарпи).

В източната част крепост Варна граничила с естествена долчинка (дере). От pекaтa крепостният зид вървял без ров към високия морски бряг срещу вълнолома. А от там към кулата до италианското консулство. В западната част на обекта, от улица Мария Луиза, се простирали османски гробища. Тук е бил лагера на османците през 1828 г. В крепостната стена имало единадесет четиристенни бастиона.

В крепостното съоръжение е имало шест порти: 1) във втория бастион, 2) между четвъртия и петия бастион, 3) между седмия и осмия, 4) в югозападния ъгъл на укреплението, 5) до моста Таш- кьопрю и 5) до пристанището. Между последните две порти е имало табия (бастион).

Портата до пристанището, се е казвала “Скеле капусу" (пристанищна порта), до Таш- кьопрю (Стамбол капусу), в югозападния ъгъл на крепостта- “Русчук капусу" и във втория северен бастион - “Войвода капусу". По предание “Войвода капусу" била нападната от руската армия в 1773 г. При това нападение те изгубили шестте топа и се върнали назад.

При обсадата на Варна в 1828 г. руската армия нападнала града откъм север. Оттам влезли в града през “Войвода капусу", която се е намирала до църквата “Св. Никола". За опазването на моста “Таш кьопрю" имало особенна мостова крепост. Пътят през моста отивал към Цариград. Мостът е бил стар. На него имало османски надпис със следия текст: “През 1758 г. (1174 от Егира) моста го сполетя божие нещастие (наводнение). Населението положи своето старание при граденето му (местното население е било принудено да го построи безплатно)." Този мост бил съборен през 1906 г.

Вътрешното укрепление на Варна обхващало няколко квартала между улиците Преславска, Солунска, Бяла, митницата и Разградска. Крепостта била обиколена с двоен зид, от които вътрешния бил висок и снабден с бойници (мазгали), а външния - нисък около 3 m. Двата зида били отдалечени на около 10 m един от друг. На вътрешната крепостна стена имало 9 кули.

В крепостта се влизало през голяма порта, наречена ,,Буюк капусу" (Голямата порта). Тя се намирала на западната страна. Откъм север имало една малка врата. Само в западната част имало крепостни постройки. В останалата част имало къщи на мюсюлмани и джамия, наречена Кале джамия.

След превзимането на Варна през 1828 г., руснаците съборили твърдината, с изключение на западната част. Тази част, която била известна като “Барут хане" е служила като склад на военни припаси. 3а учудване е, че Молтке, който посетил града през 1835 г., споменава за “Барут хане", без да знае, че то е само една малка част от цялата крепост.

Мястото на което било укреплението, било дадено за застрояване след 1828 г. При събарянето на “Барут хане" през 1908 г., се разбрало, че основите на югозападната му част, били съзидани върху римски основи, изработени от пластове с тухли (4-5 реда) и камъни, обилно залети с дебели пластове хоросан, примесен с дребни парчета тухли.

По времето на тримесечната руска обсада на Варна през 1828 г. не остава здрава нито една къща. Руската армия обстреляла града с 37000 пълни гюллета, 8600 кухи гюллета и 2500 гранати (картеч). Градът както и крайбрежието, били обезлюдени. Руснаците окупирали Варна от 12 октомври 1828 г. до Одринския мирен договор, сключен на 14 септември 1829 г., т.е. почти една година.

През това време Кърък джамия е била прекръстена на църква “Св. Никола". През месец май 1830 г. писателят Венелин, заварил града разрушен и обезлюден. В околността върлували холера и глад. Руската армия все още се оттегляла. Към края на същата година почнало да се връща населението от Браила, Галац, Одеса, Измаил и Крим.

Варна била възобновена от султан Махмуд II в 1834 г. Той построил ново укрепление (Ени кале), казарми, военни складове, болница и чешми. Укреплението и другите постройки били строени седем години от 1832 г. под надзора на инженера Пепе Мехмед Паша. Работниците- християни и мохамедани пристигнали от цялата империя (Кърклисийско, Берковско, Добруджа и др.). По времe на почивките свирили на работниците гайдари и се борили пехливани.

Камъни за крепостното съоръжение били носени от далечни места, като например от развалините на първата българска столица Плиска, Девня и др. От гробищата са били вдигани надгробните плочи (само които били с кръстове). С тях били постлани табиите (Илдъз табия, Кадър баба табия и др.).

Hямa съмнение, че при копаенето на основите за крепост Варна, казармите, складовете, както и при копаенето на рова, са били намерени многобройни старини. В сравнение с твърдината от 1828 г., новата е разширена на север и запад. Разширената част включва “Али бей табия", “Илдъз табия" и “Кадир боба табия". Чрез разширението до “Илдъз табия" укреплението се доближило до възвишението, по което се качва старият път от Варна за Добрич западно от село Каменар.

Генерал Йохмус казва, че крепостта може да бъде превзета най- лесно откъм възвишението, а за “Али бей табия" казва, че тя е най- слабата точка на обекта, защото е най- изложена на обстрел откъм морето. Около твърдината, с изключение на южната и източната му страни, имало дълбок ров, а от изток и юг- море и река.

След Сан Стефанския мирен договор, във Варна останали 12 хиляди османски войници под командата на Кайсерли паша. Те се оттеглили след Берлинския договор (между 9-12 август), като са били занесени в Цариград всичките военни припаси. В укреплението се влизало през единадесет порти.

Освен 5 малки табии, крепостта разполагала със седем големи табии, които могат да се разглеждат като самостоятелни укрепления. Те се казвали “Али бей табuя", “Звездната табия", Кадир баба табия", “Русенска табия", “Таш копрю табия", “Пристанищна табия" и “Ени куле табия".

Табиите се свързвали с крепост Варна чрез тунели. В “Илдъз табия" имало вход, наречен “Илдъз табия капусу". Той имал дължина 16 m и широчина колкото да се разминат две коли. Сводът и бил направен от четвъртити дялани камъни. Върху тях имало бетонов пласт дебел един метър и триметров насип от пръст. Табиите били постлани с надгробни плочи.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук