Председателят на БАН: Фонд ще връща умове от чужбина

Фонд с 5 млн. лв. на година може да връща български умове от чужбина. Идеята огласи председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски в интервю за "Стандарт". Моделът вече се прилага в Европа, където дават 50 000-60 000 евро на година на такъв проект, в който са включени заплатата на учения, средства за пътуване, както и финансова подкрепа на институцията, която го приема.

- Акад. Ревалски, поехте БАН преди около 90-ина дни, на 1 декември. Кои бяха най-големите проблеми, с които се сблъскахте, ставайки председател на Академията?
- Не бих казал, че съм срещнал нещо неочаквано. Основната ми работа бе да се запозная с актуалното състояние на Академията и изборът на ръководен екип. Той минава през три етапа - първо избиране на заместници, после на научни секретари по направления. Тази седмица практически приключихме - с избора на Управителен съвет.
 
- Тоест - готов сте вече с екипа си?
- Да. Категорично мога да кажа, че се получава сработване с Общото събрание на БАН - висшият орган, който избира ръководните органи. Имаме добро сътрудничество между ръководството на Академията и ръководството на Общото събрание. А това е много важно.
 
- Встъпвайки в длъжност казахте, че първата Ви работа е да направите срещи с държавните институции, за да изработите план за финансово оздравяване на Академията. Междувременно обаче властта се смени. Успяхте ли да направите тези срещи?
- Да. Разговарях вече с Министерство на образованието и науката, надявам се в близко време да имам среща и с представители на Министерство на финансите. Предстоят избори, след тях ще трябва отново да се комуникира вече с новото правителство. Но първите срещи показват, че има разбиране към проблемите на БАН.
 
- Специално внимание на БАН и българските учени отдели президентът Румен Радев в словото си пред парламента. Изведнъж бъдещето на Академията намери място и предизборните програми на партиите. БСП обеща увеличаване на парите. ГЕРБ - че ще търси БАН за анализи. В края на управлението си ГЕРБ ви възложи анализ за "Белене" и отпусна пари за изследвания в 5 направления. На мода ли е БАН?
- Определено мога да кажа, че тенденцията, която започна в мандата на акад. Воденичаров, продължава в положителна посока. Все повече и повече ни търсят. Да, действително, правителството през декември ни подкрепи в няколко целеви проекта. Възложиха ни да работим върху енергийна стратегия неотдавна. Много се радваме, че във встъпителното слово на президента Радев на науката беше отделено подобаващо внимание. Винаги сме твърдели, че за да има добро образование, трябва да има и добра наука, те вървят заедно.
 
- Малцина си дават сметка за практическото приложение на труда на учените от БАН. И не знаят, че Академията работи за опазване на националната идентичност и националната сигурност. Имате например проект с ДАНС. Какво представлява той?
- ДАНС отговаря за информационната сигурност в България в най-широкия смисъл на думата. Затова имат вменени от закона задължения. И едно от тях е така наречените криптографски алгоритми, които всяка страна трябва да притежава. Тяхното прототипно разработване се извършва съвместно от специалисти на ДАНС и учени от Института по математика и информатика. Това е много добър пример за сътрудничество между държавни институции и БАН.
 
- Какво представляват петте целеви проекта, за които през декември кабинетът "Борисов 2" отпусна пари на БАН?
- Едното направление е свързано с млади учени. Така ще продължим добрата инициатива, започнала миналата година с помощта на МОН. Сега средствата са директно от правителството. Друга задача е тясно свързана с демографската криза и демографските проблеми. Нашите колеги са разработили вече план за близката година и половина, ще направят цялостен анализ на проблема, ще включат бежанските вълни. Те също влияят на процеса. Третата задача е свързана със средното образование - разработване на нови подходи за преподаване в училище. Визираме и работата с младите таланти. Едновременно подпомагаме базовото обучение чрез въвеждане на така наречения изследователски подход в образованието, квалифицирайки учители. От друга страна, се грижим и за израстването на младите таланти. Те са бъдещата смяна, която един ден ще ни смени. Четвъртият проблем е свързан със сигурността при земетресения, при сеизмичния риск, особено за големите градове в България. И не на последно място е задачата, свързана с археологията. Трябва да се изработи пълна археологическа карта на България, която в частност ще подпомага властите при всички инвестиционни намерения. Не само пътища, но и всякакъв вид строежи. Трябва да се знае къде какво има като археологическо наследство, какво може да се прави и какво не. България е третата страна в Европа по брой на археологически паметници след Италия и Гърция. Преди дни се откри годишната изложба в Националния археологическия институт с музей при БАН. Човек се впечатлява, когато види колко много неща са открили археолозите  за една година.
 
- Тези 5 анализа включват ли и предложения за решаването на проблемите?
- Да. В някои от случаите решенията ще бъдат с варианти. В други - с директни решения, например, към учителите. Когато ги обучим на нови методи в преподаването, те после започват да ги прилагат в собствената си работа. Археологическата карта ще бъде на IT платформа. В нея ще може да се влиза и от мобилни устройства, като телефон например. Това са няколко примера, които показват, че БАН може да бъде много полезна на обществото. Тя винаги се е стремяла да е полезна. Просто имаше един период, в който и самите ние не разбрахме напълно защо имаше негативно отношение към нас. Не съм виждал страна в света, където да са имали такова отношение към учените, каквото ние видяхме през един минал период. Всички се надяваме, че този период е окончателно минал. Навсякъде по света хората си уважават учените, защото те са сред най-високо квалифицираните специалисти.
 
- Отношението към учените се изразява и чрез финансирането. Държавното финансиране на БАН е само 60%. Останалите 40 на сто Академията си ги изкарва сама, от проекти. Има ли това аналог в Европа?
- Такова процентно съотношение за организация като нашата няма. Има организации, които априори са създадени като приложни,  ориентирани към приложенията - например германският "Фраунхофер институт", който  е създаден с идеята, че само около половината от финансирането му ще е публично. А останалото ще си го изкарва сам. Ние обаче не сме такава организация. Ние сме класическа научна организация, в която освен приложни се извършват важни  фундаментални изследвания, има хуманитарни и обществени науки, които са свързани с опазване на националната идентичност, на културното и историческо наследство. Във Франция например, Националният научен център, организация, която напълно съответства на БАН, с практически същите направления като при нас, максимумът, който съм виждал през годините е 20-25 % собствено финансиране. В научното обществото "Макс Планк" в Германия, което също е аналог на БАН, процентът собствени приходи не надвишава 15 процента. 40% собствени приходи е много висок процент. Ние винаги сме заявявали, че ще продължаваме да работим по проекти, както го правим и сега. От 6-7 например месеца ври и кипи в институтите на БАН заради проектите по Оперативна програма "Образование и наука за интелигентен растеж". Колегите са много активни и ще кандидатстват в предстоящия конкурс.
 
- Но нали програмата е спряна?
- Ето виждате ли, и вие така мислите. Нищо не е спряно. Точно затова днес в 11 ч. ще се срещнем с министъра на образованието и науката проф. Николай Денков. Поканили сме и колегите от университетите да дойдат, за да може да се обясни какво е актуалното състояние на програмата в частта й за наука и ясно да се каже, че по тази част няма нищо спряно. Това, за което се говори и пише, са части от програмата свързани с образованието. Оста за наука тръгва сега и срокът за кандидатстване за първите конкурси е 28 февруари 2017.
 
- 350 млн. лв. са заложени в първите конкурси в оста за наука по Оперативна програма "Образование и наука за интелигентен растеж". За какво са предвидени?
- 200 млн. лв. са за изграждането на 4 центъра за върхови постижения, 150 милиона са за 8 центъра за компетентност.
 
- По какво се различават двата вида центрове?
- В центрове за върхови постижения ще се извършват изследвания на  високо научно ниво. Четирите центъра ще са в четирите направления на националната стратегия за интелигентен растеж. 30 милиона са за информатика и информационни и комуникационни технологии, 30 милиона за креативни и рекреативни технологии. За другите две направления - мехатроника и чисти технологии и индустрия за здравословен живот и биотехнологии, са предвидени по  70 млн. лв. Останалите 150 милиона са за 8 центъра за компетентност. Разликата е, че в последните повече се набляга на трансфера на нови технологии.
 
- Колко от тези пари са за инфраструктура и колко за чистата наука, за работата на учените? 350 милиона лв. е голяма сума и мнозина биха казали: какво повече иска БАН.
- Първо да отбележим, че конкурсът е за всички научни организации, не само за институтите на БАН. 75% минимум трябва да са за инфраструктура. Към тях обаче трябва да прибавите и 5% за поддръжка. Така че 80% ще отидат за инфраструктурата, което прави 280 млн. лева. Останалите 20%, 70 млн. лева,  са за управление на проектите и за извършване на самите изследвания, включително за човешкия фактор, което прави малко под 15-ина милиона на година, защото проектите, с които кандидатстваме са за поне 5 годишни периоди. С тях ще се наемат и нови изследователи. Парите за наука и за самите изследователи наистина не са много. Но инфраструктурата също е необходима. Редица изследвания без наличието на съвременна научноизследователска инфраструктура не са възможни.
 
- Дайте пример моля.
- Не става въпрос за персонални компютри или нещо подобно. А за най-модерни лаборатории. В информатиката говорим за високоефективни изчислителни машини, какъвто е суперкомпютърът. В областта на здравеопазването говорим за биологични и медицински лаборатории с уникална апаратура. Като държава имаме нужда от тях. Това ще подпомогне значително науката в БАН и университетите, които също ще участват по програмата. За труда на учените трябва да се търсят средства и от други проекти, и от публично финансиране.
 
- Колко е бюджетът на БАН за тази година?
- Малко над 78 милиона.
 
- За какво няма да ви стигнат?
- За по-сериозно увеличаване на заплатите. От 7-8 години и повече те не са се повишили. С вдигането на минималната заплата всеки работодател е длъжен да повдига заплатите в долната част от щатната таблица. Увеличават се заплатите на помощния персонал. Те вече практически са допрели до тези на младите учени, на асистентите и на главните асистенти.
 
- Това е проблем от години, за който много се говори, но нищо не се прави. Как може да бъде решен? С промяна в закона или?
- Няма нужда от промяна в закона. Достатъчно е да се види в перспектива увеличаване на публичното финансиране. Ние сме реалисти и знаем, че изведнъж не може да стане. Но поне да се види някаква перспектива. Ние сме сред бюджетните организации, за които в следващите три години се предвижда практически един и същи бюджет - 2017, 2018, 2019. Много се надявам, че при добрите макроикономически показатели и при едно разбиране от страна на политическите партии, след като чуваме окуражителни заявления, ще се помисли в перспектива и за нас. Но първо трябва спешно да се приеме Национална стратегия за научни изследвания. Без нея Оперативната програма "Образование и наука за интелигентен растеж" няма да бъде финансирана. Това е абсолютно изискване на Брюксел.
 
- Кой трябва да внесе стратегията?
- Министерство на образованието и науката. То внесе един вариант в Народното събрание, но той не бе приет от предишния парламент. В момента служебният министър проф. Денков иска значително да я подобри, за да е готова и следващото правителство да я внесе за приемане в 44-ото НС. В тази стратегия по принцип е разписано, че трябва да започне увеличение на публичното финансиране от страна на държавата. В близко време едва ли можем да очакваме у нас достигане на целите от Лисабонската стратегия - Европа да посрещне 2020 г.с 3% от БВП на всяка страна за наука като половината да идват от публичното финансиране и другата половина от бизнеса. В нашата стратегия е заложено 1,5%, като отново половината да е публично финансиране. В момента публичното финансиране на науката е под 0,25% от БВП.
 
- Бизнесът обръща ли се към БАН, възлага ли проекти?
- Да. Но проблемът е, че повечето от големия бизнес в България е свързан с чуждестранни компании. И те правят своите изследвания в държавата майка. Надявам се да стигнем до пробив в някои от направленията - примерно във фармацевтиката, в химическата промишленост, в новите технологии и др.
 
- За проблемите с тунела "Ечемишка" търсиха ли експертизата на БАН?
- Не. Но за магистрала "Струма" са ни търсили. Там има за решаване екологични проблеми. Институтът за икономически изследвания също често дава анализи. Би било чудесно, ако по-активно влезем например във връзка с фармацевтичния бизнес. Защото в България има сериозна фармацевтична индустрия и съм сигурен, че можем да помогнем. Искаме да направим среща с представители на едрия бизнес - КРИБ, АИКБ, БТПП, БСК, за да видят работодателите какво можем да направим за тях.
 
- БАН е най-големият изследователски център. Страната е пред избори. На база изследванията на академията можете ли да кажете кои са най-големите предизвикателства пред България?
- Образованието. Напълно сме съгласни, че това е много наболял проблем. От страна, която имаше висококачествено образование, отидохме на опашката. Здравеопазването също е основен проблем, както и негативните демографски процеси.
 
- Не е ли логично по ключови въпроси като въвеждането на пръстов отпечатък в болниците или на електронна здравна карта думата да има и БАН?
- Ако ни бяха потърсили, с най-голямо удоволствие щяхме да дадем становище. Във Франция например е със здравна карта. В нея е цялата информация, включително се вижда дали се осигурявате допълнително. За всичко, свързано с електронно управление, не само в областта на здравеопазването, ние имаме отлични специалисти и можем да дадем решения.
 
- В направата на електронното правителство участвахте ли?
- Да, имахте контакти с идеята да подпомогнем методически процеса, не като изпълнение.
 
- Политиците търсят ли БАН по фундаментални въпроси, от които зависи развитието на икономиката като плосък данък или прогресивна скала на облагане?
- Не са ни търсили по този въпрос. Но съм сигурен, че колегите от Икономическия институт биха дали обосновано становище. И единият и другият вид данъчна система имат своите плюсове и минуси. Едната е по-социална. Въпросът е в събираемостта - коя носи повече приходи. Убеден съм, че колегите икономисти  могат да направят разчети, за да се види обективно кое е по-добро за страната в този момент.
 
- Партиите търсиха ли ви за съвет при изработването на предизборните си програми?
- Партиите се обръщат към някои специалисти. Към БАН като институция - не. Едва ли ще издам някаква голяма тайна, ако кажа, че наши колеги са търсени от политическите  партии за становища. Те се обръщат към тях, както и към учени от университетите.
 
- Какво очаквате от новото управление след изборите?
- Повече загриженост към БАН. Най-вече от ресорното ни министерство - на образованието и науката. Много голямо внимание се оказва на средното и висшето образование. Ние подкрепяме това. Но трябва да има и грижа за науката. Защото само образование без наука не върви. Няма такова нещо по света - изключително качествено образование и наука, заметена някъде в ъгъла. Като учен от опит мога да твърдя, че най-много иновации в образованието идват от учените, които се занимават с изследвания на високо ниво. Вниманието към науката не струва чак толкова много. При един милиард за образование, има малко над 100 млн. за наука.
 
- Намаляват ли младите учени?
- За жалост - да, намаляват.
 
- Заплащането ли е основната причина или липсата на уважение към труда на учения.
- И двете. Когато един млад човек иска да стане учен, гледа каква е системата. И когато вижда пренебрежително отношение, той си казва: защо да работя там. Той вижда и друго - не само малката заплата, с която започва. Вижда какво получават професорите и академиците, към които се стреми.
 
- Има ли тенденция все повече млади учени да търсят кариера зад граница?
- Разбира се. Още след 12 клас доколкото ми е известно почти 10 000 деца отиват да учат навън. Процесът на формиране на един учен е дълъг - след завършване на университет са нужни около 4 години за научна степен, след това около 4-5 години за оформяне като самостоятелен учен. Имаме сериозен недостиг на учените в диапазона 35- 45 години. Затова предлагам България да си направи собствена реинтеграционна политика. Да видим дали част от българската диаспора може да се върне. Има немалко образовани българи, които искат да се върнат. Европа има изградена реинтеграционна политика. Няма нужда да откриваме топлата вода, достатъчно е да се вземе европейският модел на реинтегриране. МОН може да създаде такава реинтеграционна програма и да задели ресурс. Казва на хората от чужбина, не само на българите: ние даваме на година определен брой реинтеграционни гранта. Европа дава 50-60 000 евро на година на такъв проект, в който е включена заплатата на учения, средства за пътуване, както и  финансова подкрепа на институцията, която приема учения. За България и 50 000 лв. на година ще са привлекателни. 100 души на година ще "струват" 5 милиона лева. Проектите могат да са от 2 до 4 години. Част от тези хора със сигурност ще останат в България и след приключване на периода на проекта. В Института по математика и информатика например дори без такива грантове вече привлякохме 10-на души от САЩ и Европа.