Председателят на КПКОНПИ: Смущаващото запитване на СГС в услуга на Цветан Василев

На 8 март НС избра за председател на новата Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев. В две части "Правен свят" представя плановете на ръководителя на Антикорупционната комисия за нейната работа, за свършеното от него в досегашната му работа начело на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Пламен Георгиев коментира атаките срещу него, както и проблемите, които антикорупционните органи срещат в опитите си да възстановят на държавата придобито по престъпен начин имущество. 

Председателят на КПКОНПИ, който е работил като прокурор, бил е и заместник-министър на правосъдието, коментира рисковете и негативните последици от решението на съдия Катерина Енчева от Софийския градски съд (СГС) за спиране на производството по дело за отнемане в полза на държавата на имущество на укриващия се в Белград бивш банкер Цветан Василев. До стопирането на процеса се стигна след изненадващото решение да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
 

Г-н Георгиев, изненадан ли сте от решението на 15-ти състав на СГС да изпрати шест преюдициални въпроса до Съда на Европейския съюз по казуса с гражданската конфискация на имуществото на Цветан Василев? Споделяте ли тезата, че с това се правят опити за шиканиране на делото за отнемането на имуществото на Василев?

Много съм изненадан от това решение и ще изложа фактите, които ме смущават. През февруари 2016 година внесохме иск за отнема за 2,2 млрд. лв. срещу бившия банкер Цветан Василев. Тогава на нашата искова молба беше даден отговор от другата страна. През тези две години делото така и не тръгна – разменяха се книжа, документи. Безспорно то е изключително сложно и вероятно най-обемистото дело в българската история, но фактът е факт. И чак след две години размяна на книжа съдът преценява, че трябва да направи преюдициално запитване по обстоятелства, които са посочени от другата страна в отговор на нашата исковата молба още в самото начало. Но още повече ме озадачава самото запитване - дали вече отмененият Закон за отнемане на незаконно придобито имущество противоречи на Директива 2014/42/ ЕС. Аз бях силно изумен, защото тази директива изобщо не третира гражданската конфискация, която третира законът. Изрично в Директива 2014/42/ ЕС е записано: " целта на настоящата директива е да се улесни конфискацията на имуществото при наказателните дела". Тоест, няма нищо общо с гражданската конфискация и още по-ясно продължава: "настоящата директива не засяга процедурите, които държавите-членки могат да изпълнят за конфискуване на въпросното имущество". В прав текст в директивата пише – ако имате нещо повече, какъвто е примерът в България, Словакия, Словения, Великобритания, Италия, Ирландия – това изобщо не засяга тази директива.

В преюдициалното запитване има и други смущаващи за мен твърдения. В питането се казва, че Директива 2014/42/ ЕС предвижда на отнемане да подлежи имуществото на лице, което е осъдено с влязла в сила присъда, но това не е вярно! В директивата се предвиждат случаи, в които лицето се укрива, какъвто, бих казал, е донякъде случаят с г-н Цветан Василев и в тях също е предвидено да се отнема имуществото. Така че това съждение, което е записано в искането за преюдициално тълкуване, е невярно.

Отделно в искането се говори за връзката между наказателното производство и прозводството за гражданската конфискация, но в самата директива никъде не се говори за "гражданската конфискация". Този термин отсъства, просто защото тази директива не е насочена към гражданската конфискация.

Също така, в искането на съда се казва, че, до приключването на наказателното производство, ход на производството за гражданската конфискация не следва да бъде даден. Това вече е откровена лъжа. Това е нещо, посочено в отговора на другата страна по делото срещу Цветан Василев. Тоест, възпроизведен е дословно отговорът на насрещната страна, който обаче изобщо не кореспондира с истината.

Стигаме и до едно абсурдно твърдение - казва се, че нормите на директивата не са транспонирани коректно в българския закон. Извинявайте, но те не са транспонирани до ден днешен. В момента България е в наказателна процедура именно поради това, че все още не е транспонирала тази директива и дори има работна група за нейното транспониране. Как може съдът да каже, че тя не е транспонирана правилно, след като тя избщо не е транспонирана. Това е още едно съждение, което е в отговора на исковата ни молба и е силно притеснително, че съдът безкритично възприема доводите на ответника по това дело.

Отделно, СГС казва в своето запитване, че впечатление прави, че българският закон отива твърде далеч отвъд минималната хармонизация, целена от директивата. Това е абсолютно необосновано твърдение, предвид многократното уточнение в тази директива, че тя предвижда само минимални правила и не засяга процедурите, които държавите-членки могат да използват за конфискуване на имущество. Тоест, съдът прави преюдициално запитване по директива, която няма нищо общо с гражданската конфискация и която дори не е транспонирана.

В тази връзка искам да посоча, че има редица решения във връзка с гражданската конфискация на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) - например по делото Бътлър срещу Обединеното кралство и Уеб срещу Обединеното кралство. Там изрично е посочено, че гражданската конфискация не нарушава основни човешки права, тя не е наказателна по своя характер и не е обвързана с наказателното производство. След като има такова решение на ЕСПЧ, се прави запитване до другия съд в Люксембург дали е съответен нашият закон на една директива, която няма нищо общо с гражданската конфискация.

Изумих се и след като прочетох коментари от юристи, че никой не се е сетил да пита Конституционния съд дали Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е конституционосъобразен­. Това силно ме притеснява, защото непознаването на конституционни решения е признак на лоша юридическа култура. С решение номер 13 от 13 октомври 2012 година Конституционният съд се е произнесъл, че законът за гражданската конфискация по никакъв начин не противоречи на Конституцията и е напълно съобразен с текстовете й. Нещо повече – за същия закон, за който се отправя преюдициално запитване, има становище на Венецианската комисия. То е дадено преди приемането му и в него се казва, че проектът е в синхрон с Конституцията на България и европейските стандарти в областта на защитата на правата на човека. В заключение Венецианската комисия е отбелязала, че се надява този законопроект да бъде приет скоро от българския парламент.

Бих искал да обърна внимание, че от декември 2016 година има и предложение в Европейската комисия за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на заповедите за замразяване и конфискация. Целта на този регламент е да обхване и гражданската конфискация. Сега съществува такъв проблем – когато се иска замразяване на имущество в държава, в която няма гражданска конфискация, има голяма вероятност искането да не бъде уважено. С този Регламент проблемът ще бъде елиминиран. Както знаем, регламентът е доста по-силен правен инструмент от директивата, тъй като има пряко приложение в съответната държава. През 2017 година е решено Комисията да изготви общи правила относно конфискацията на имущество, получено от престъпна дейност, а и такова, подлежащо на отнемане по пътя на гражданската конфискация. Този регламент вече ще предвиди заповедите за обезпечаване и конфискация в областта на тежката престъпност, но и там, където има гражданска конфискация, да се признават в различните държави.

С други думи, в момента тече процедура по приемане на Регламент относно гражданската конфискация, а български съд пита Европейския съд дали гражданската конфискация е съотносима към директива, която няма нищо общо с тази процедура. И го прави две години след като е внесен искът като се позовава на обстоятелства, които са посочени още в самото начало от ответната страна в отговор на нашия иск. Тези неща много ме смущават.

Разбира се, право на СГС е да отправи такова запитване, но това не задължава никой друг съд да се съобразява с него. Ако съдиите по делата, които в момента водим, споделят моите аргументи, не би трябвало да спират висящите дела на комисията. Надявам се, че аргументите, които изтъкнах, ще бъдат чути. Лично за мен те няма как да бъдат оборени, тъй като говоря с факти. Дано не станем свидетели на лавинообразно спиране на дела, защото за съжаление това би довело до обективна пречка да отнемем тези 3 млрд. лв., за които сме внесли искане.

В този ред на мисли, виждате ли скрит умисъл в действията на съдиите от СГС, които са изпратили запитването?

Не мога да коментирам такъв въпрос, просто излагам фактите. Това е моето виждане като юрист. Още повече, че в редица становища на европейски институции е похвалена работата на нашата комисия и се отчита, че законът за гражданската конфискация работи много добре и постига много добри резултати. Биха ли изразявали положително становище тези институции, ако законът противоречеше на европейското право?

Какво очаквате да реши съдът в Люксембург?

Не мога да кажа какво ще реши съдът, но искам да обърна внимание, че това е едва второто преюдициално запитване на СГС. От повече от 20 искания за преюдициални запитвания, това е едва второто допуснато. Първото питане се е отнасяло само до един член от закон и е отнело на съда в Люксембург 2 години за произнасяне. Сега се пита за цял закон и се надяваме срокът да е съизмерим. Трябва да имаме предвид, че това е много сложно производство, в което се искат становища на страните, становища на ЕК, становище на генералния адвокат, събират се данни. Дори отговорът да е очевиден, има процедура, път, който трябва да бъде извървян. Тоест, дори съдът в Люксембург да е на моето мнение, пак разглеждането на това дело за 2,2 млрд. лв. се отлага с поне 2 години. Като юрист, за мен единствената възможност е съдът да се произнесе, че тази директива изобщо не се отнася до нашия закон, но времето, за което ще се стопира дейността на Комисията, е голямо.

Има ли и други известни, влиятелни личности, които имат интерес от подобно запитване до съда на Европейския съююз?

Теоретично всяко дело по този закон би могло да бъде спряно заради това преюдициално запитване. Съдът не е длъжен да се съобрази с моите аргументи.

Държавата какво може да направи в този случай, има ли инструменти да се справи с тази ситуация?

Държавата трябва да приеме позиция, когато бъде изискана по надлежния ред, но няма инструмент за въздействие. Трябва да изчакаме решението на Съда в Люксембург. Нищо друго не може да се направи, колкото и песимистично да звучи това.