Предците ни са обитавали района на Черно море още преди потопа
Древнобългарският календар, според който влизаме в 7530 година, е най-съвършеният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО
В Египет е създаден един от най-древните календари - в Хелиополис през 4241 г. пр.н.е. Годината в него е разделена на 12 месеца и има 365 дни. В него новата година започва през юли - месецът на разливането на Нил. Китайците съставили свой календар през 2700 г. пр.н.е. Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. Гръцката Нова година е наричана олимпийска.
Годината започвала през юли, но в объркания гръцки календар това можело да се случи и през друг месец. Римляните поставили свое начало на летоброенето още при основаването на Рим. През 46 г. пр.н.е. - по нареждане на Юлий Цезар, в този календар направили реформа - било прието, че годината се състои от 365 дни и 6 часа. Новата година трябвало да се чества на 1 януари, но самите тържества започвали от 17 декември и траели 2 седмици.
Японският календар също е древен. Според него всяка година преминава под знака на различен зодиакален символ: тигър, кон, заек, плъх, куче и т.н., общо 12 символа. Новогодишният празник в Япония трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва със 108 камбанни удара. В индийския календар били определени около 20 различни изходни дати, между които и датата на смъртта на Буда. През 1952 г. специална комисия създала нов календар.
Продължителността му съответства на тропическата година и обикновено наброява 365 дни, а през високосните години - 366 дни. Новата година започва на 22 март, а високосната - на 21 март. Виетнамската Нова година, наричана празник Тет, се празнува според лунния календар. Всеки месец по този календар започва от вечерта, когато отново се покаже лунният сърп. Годината наброява 354 дни, а началото на лунната година в продължение на 33 години преминава поред през всички годишни времена.
Арабският календар е напълно непонятен за нас. Той започва от 16 юли (“преселването” на Мохамед). Затова Нова година трябва да се празнува непременно през юли, но невинаги този празник съвпада с началото на календарната година. Арабският календар е свързан с лунната година, която е с 11 дни по-къса от слънчевата. Затова Нова година започва най-различно.
Най-старият календар в света е българският,Преди календара на маите, преди китайския календар, преди юлианския, преди Григорианския е българският календар.
Това е голям интелектуален, научен труд на хора, които са живели хиляди години преди Христос. Българският календар е по-точен от Григорианския календар и само с няколко секунди се различава от астрономическия.
Древнобългарският календар е най-съвършеният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО. Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 пр. Хр.
С 12-годишния си цикъл българският календар е първообраз на китайския
През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света. Учените от ЮНЕСКО били поразени от гениалното решение на математическата задача с чепатото число 365. Нещо повече - древното българско летоброене предлагало същото просто правило и за високосния 366-и ден, който окончателно “преобръщал колата” дори на претендиращите за най-съвършени образци календари.
С изследването на стария български календар са се занимавали проф. Васил Златарски и Димитър Съсълов II, а в по-ново време - историкът ст. н. с. Петър Добрев, доц. Васил Умленски - Институт по астрономия БАН, Йордан Вълчев, Борис Рогев, проф. Моско Москов, Венцеслав Бъчваров, Иван Богданов и Петър Петров. За него са писали и астрономът акад. Никола Бонев и дори акад. Димитър Мишев.
Прабългарският календар е слънчев. Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември). Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица
Той е бил самостоятелна календарна единица - нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден или Eднажден. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя - първият ден от прабългарската седмица.
Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два - по 30. Всяка четвърта година (като се изключат някои корекции, за които ще стане дума по-късно) е високосна - от 366 дни. Тя се различава от обикновената единствено по това, че след шестия месец съдържа втори нулев ден (Ени-Джитем).
Както в китайския календар, годините са групирани в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли. Всяка година в дванадесетгодишния цикъл, който е свързан с периода на обикаляне на Юпитер около Слънцето (11,86 години), носи името на някакво животно. Според Вълчев обаче, за разлика от китайския календар, първата година в цикъла не е мишка, а свиня:
2. мишка (сомор, шъши)
3. вол (шегор, куврат, буза, бусман)
4. тигър (барс, паръс, баръс)
5. заек (дванш)
6. змей (вер, драгун, кала, слав)
7. змия (дилом, делян, аттила)
8. кон (тек, таг, тих, алаша)
9. маймуна (песин, писин)
10. коч (суръх, север, расате)
11. петел (тох, тах)
12. куче (етх)
Вълчев нарича шестдесетгодишния цикъл звезден ден. Той предполага, че в края на всеки втори звезден ден, т. е. на всеки 120 години, е отпадал по един високосен ден. В такъв случай продължителността на прабългарската година е била 365,241667 средни слънчеви денонощия. Продължителността на тропическата (слънчева) година (времето между пролетните равноденствия) е 365,2422. Грешка от едно денонощие се е натрупвала за около 1800 години, или тридесет 60-годишни цикъла. Вероятно тази грешка също е била коригирана с допълнително отпадане на високосен ден.
Реконструкцията на Петър Добрев в значителна степен съвпада с тази на Вълчев. И тук календарът е слънчев, а годината започва с нулев ден - Енинак (най-късият ден от годината). Според Добрев обаче 60-годишен цикъл няма, а 12-годишните цикли започват както в китайския календар - с мишка. На всяко животно от цикъла е отговаряло зодиакално съзвездие - небесен предводител на годината.
Освен византийското летоброене по нашите земи е използвана ера, която се наричала “българска” (И. Климишин. Календарь и хронология. Наука, Москва, 1981). Начало на българското летоброене е 5504 г. пр. Хр., а на византийското летоброене е 1 септември 5509 г. пр. Хр. (акад. Никола Бонев). Тази ера води към дълбока древност.
Според академик Державин (1946): “Българите на Аспарух са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни; по своя произход те принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи”. С това си твърдение Державин отнася формирането на българите чак към доиндоевропейския период, т.е. преди 9800 г. (Державин Н.С. (1946) История на България, т.1 Произход на българския народ и образуване на първата българска държава на Балканския полуостров, Славиздат, С., с. 206.
1. Началото на древнобългарския календар 5504 г. пр. Хр. (Умленски, 2002).
2. Датиране на потопа в Черно море 5560 ± 50 г. пр. Хр. (Jones & Gagnon, 1994), калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител.
3. Датиране на невижданите валежи 5500 - 5600 г. пр. Хр. (Shopov et al.), калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител.
4. Сътворението на света - 5500 г. пр. Хр. “Хронография”. Секст Юлий Африкански (221).
Прави впечатление, че терминът “ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА” е с начална датировка, която съвпада с края на геологическата катастрофа в Черно море, датирана от Dimitrov P. (1982) и Ryan, et al. (1997) чрез радиовъглеродно датиране, и с тази на катастрофалните валежи в района, регистрирани и датирани от Shopov et al. Вземайки под внимание горепредставеното от нас доказателство за писмените знаци, можем да твърдим, че преносът и регистрацията на тези древни познания са древните българи.
Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012), проф. Петко Димитров и американските им колеги Райън и Питман допускат, че е настъпило разселение на съществуващата преди това цивилизация в този регион. Това съвпадна и с направените от Боно Шкодров изследвания на еднакви писмени знаци в различни региони от следнеолитната епоха. Сравнявайки писмените знаци на Старите българи с тези на древните цивилизации от третото хилядолетие пр. Хр., той стигна до резултати, че броят на еднаквите знаци е много голям.
Заключение: Натрупаните изследователски резултати все по-убедително сочат, че нашите предци са били едни от обитателите на черноморския регион преди геологическата катастрофа, т.е. Потопът в Черно море (5500 - 5600 г. пр. Хр. според Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012)).
Те са едни от древните носители и пазители на системата от писмени знаци и календарни познания. Това изследване е представено на семинар в Софийския университет “Св. Кл. Охридски” на 17 април 2013 г. Източник: Доц. д-р Я. Й. Шопов (2012) Календарът на древните българи и значението му за българската история. - Бюлетин на Института по древни цивилизации, бр.3, 8.05. 2013 г.
Нека си спомним думите на Паисий Хилендарски: “О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин... Или не са имали Болгаре царство и господарство Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик...”
Подготви Михаил Ахчиев