Васил Костов, който е родом от украинското село Кулевча, вече е български гражданин. От няколко години мъжът живее заедно със съпругата си Раиса в търновското село Самоводене. Пристигат у нас през 2011 г., привлечени от красивата природа, а днес вече официално може да се нарече българин.

Васил и Раиса са родени в Кулевча, намиращо се в Саратския район на Одеска област. Самото село е основано през 1830 г. от преселници от село Кюлевча, Шуменско. Семейството живее близо 30 години в Днепропетровск. Имат син и дъщеря, които са архитекти, пише "Борба".

Синът им остава да живее в Украйна, дъщеря им избира Дания, а Васил и Раиса решават да се заселят в България. Разглеждайки обявите за имоти в интернет, случайно попадат на къща в Самоводене, която решават да купят. Продават апартамента си в Украйна, стягат куфарите и пристигат в селото, макар че не познавали никого.

Захващат се да ремонтират новия си дом и бързо се сприятеляват с хората от селото. А в началото на 2015 г. Васил подава документи за българско гражданство заедно със сина им, който междувременно пристига в България със съпругата и дъщеря си заради размириците в Украйна. И тъй като Васил има български корени, получава българско гражданство, както и синът му. Указът на президента е издаден на 1 август тази година, но пристига едва в края на октомври. Раиса също предстои да подаде документи и се надява да получи статут на български гражданин.

„Много наши познати и приятели от Украйна искат да дойдат и да се заселят в България, но е много трудно и скъпо – издаването на визи, чакането за документи, липсата на работа. А в Бесарабия има много българи, но просто не могат да дойдат тук”, разказва Раиса, или Рая, както я наричат близки и приятели. Споделя, че много обича българските родопски песни, които винаги я разплакват, а любимите й изпълнения са на Валя Балканска, Стефка Съботинова и Надежда Хвойнева. Двамата с Васил често слушат народни песни.

„Когато бяхме за малко в Украйна и пуснах на брат ми „Притури се планината” на Стефка Съботинова, той се разплака, защото нейният глас много прилича на този на нашата майка. Тя имаше много хубав глас и обичаше да пее. Помня песните, бяха много силни и тъжни, за хайдути, за турското робство, за вземането на момчетата за еничари. Когато бях малко момче, зимата се събирахме около огъня и лампата, навън беше студено и тъмно, а тя пееше ли, пееше”, спомня си Васил. С усмивка разказва, че макар да се чувства българин, все още хората в селото ги наричат „руснаците”. Но пък знае, че не го казват с лошо, а заради акцента. Всички в селото ги приемат сърдечно и вече имат много приятели. А тяхната внучка Ева, която е второкласничка в местното училище, бързо научава езика и с голямо желание се учи да танцува хора и да пее български песни.

Когато Васил и Раиса пристигат в Самоводене, се захващат със собствен труд да ремонтират и стегнат къщата си. Обзавеждат я в руски стил, с красиви тапети по стените, върху които са закачени гоблени, ушити от Раиса. Двамата сами реставрират старите скринове и гардероби, върху които са изобразени ангелчета и рози, а завесите са с красиви драперии и дантели. Уютът на дома им е допълнен и от колекцията макети на стари военни автомобили и самолети, част от които Васил пренася в новия дом.

Обичат да разказват за живота си в родното Кулевча, където и до днес се пазят изконните български традиции. Хората там са много набожни и във всеки дом има икони, на които се молят. А най-голямата забележителност на селото е църквата „Св. Николай“, в която се намира известната чудотворна икона на Св. Богородица. Светинята веднъж годишно се украсява с лилии, които, след като изсъхнат, отново разцъфтяват. Иконата на Божията майка е прочута и с лечебните си сили, заради което поклонници от цяла Украйна се стичат да търсят изцеление.

„Ние сме силно вярващи и всеки път, когато нещо ми тежи, се моля. Но сякаш тук хората не са толкова вярващи, въпреки че има много църкви и манастири. Любимото ми място е манастирът „Св. св. Петър и Павел” край Лясковец, разказва Рая. С лека тъга споделя и за първия Великден, който посрещат в Самоводене. Както всяка година, тя приготвя козунаци и боядисани яйца, но отивайки рано сутринта до църквата, с изненада разбира, че е затворена и не може да ги освети. Тогава за първи път се разплаква, но заедно с новите си приятели отбелязват празника. Все още двамата с Васил недоумяват защо в България по всяко време на годината се яде козунак, а не само на Великден, както повелява традицията. В родното им село всеки празник се отбелязва с голямо вълнение, а в подготовката му участва цялото семейство. На големите християнски празници къщите задължително се белосват, целият дом се почиства, а жените месят празнични хлябове и редят трапезата. И макар през годините някои от традициите да са осъвременени, Васил и Рая продължават да спазват много от обичаите, запазили българския дух от родното си село Кулевча.