122-ма българи, осъдени в чужбина, са върнати в страната през последните 2,5 г., съобщиха от Главна дирекция „Охрана“ в Министерство на правосъдието, цитирани от "Монитор".

През 2018 г. са трансферирани 56 български граждани, като най-голям брой са върнатите от Чехия, Австрия и Белгия. През 2019 г. са върнати 44-ма, като най-много са от Австрия, Чехия и Испания. 

През 2020 г. са трансферирани 22-ма български граждани, най-много от Германия и Швеция – поради обявеното извънредно положение на територията на България, с което бяха определени и мерки за превенция и ограничаване на разпространението на COVID-19 от 13 март т.г. до момента. Това е ограничило изпълнението на трансфери през този период.

Трансферите се осъществяват на основание Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), Закона за признаване, изпращане и изпълнение на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода.

За организацията и изпълнението от страна на Главна дирекция (ГД) „Охрана“ са разписани „Правила за условията и реда, при които служителите на ГД „Охрана“ към министъра на правосъдието участват в организиране и изпълнение на Европейска заповед за арест, екстрадиция и трансфер на лица от и за Република България“. Процедурите по изпълнение и трансфер на осъдени български граждани от чужбина за България се осъществяват от служители на Главна дирекция „Охрана“.

Страните, от които са осъществени най-много трансфери през последните 2,5 г., са Чехия, Австрия, Белгия, Испания, Германия и Швеция.

Екзотичните страни, от които през периода са били върнати осъдени българи, са Китай, Виетнам и Куба.

България е страна по редица международни актове, които предвиждат задължение за екстрадиция на лица, издирвани за провеждане на наказателно производство, или за изпълнение на влязла в сила присъда. Условно те могат да бъдат разделени на 3 групи: многостранни международни договори, двустранни международни договори и актове на Европейския съюз.

Водещ акт в групата на многостранните международни договори е Европейската конвенция за екстрадиция от 1957 г., както и Допълнителният протокол и Вторият допълнителен протокол към нея. Конвенцията и протоколите се прилагат съобразно предпоставките, залегнали в тях, между България и останалите държави – страни по конкретния акт. Списъкът може да бъде намерен на сайта на Съвета на Европа.

Двустранните международни договори, сключени между България и друга държава, са два вида.

Първият са комплексни международни договори за сътрудничество по граждански и/или наказателни дела, съдържащи и разпоредби за „предаване“ на лица, издирвани във връзка с наказателни производства. Такива страната ни има с Алжир, Виетнам, Йемен, КНДР, Кувейт, Куба, Либия, Монголия, Сирия и Тунис.

Вторият вид са самостоятелните двустранни договори за екстрадиция – такива имаме с Беларус, Индия, Казахстан, Китай, Ливан, Мароко, Република Корея, САЩ и Узбекистан.

Европейската заповед за арест, въведена в правото на ЕС с Рамково решение 2002/584/ПВР относно процедурите за предаване между държавите членки и Европейската заповед за арест, като акт на Съюза, се прилага единствено и само между неговите членове, включително Обединеното кралство, до края на преходния период, замествайки двустранните и многостранни договори между тях.

България е обвързана с 27 конвенции

27 са конвенциите, по които Министерство на правосъдието е централен орган и по които изпълнява определени функции, съобщиха от ведомството.

Те са Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 20 март 1952 г., Конвенция за признаване и изпълнение по чуждестранни арбитражни решения, приета на 10 юни 1958 г., Единна конвенция по упойващите вещества от 1961 г., Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 5 октомври 1961 г., Конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела от 15 ноември 1965 г., Конвенция за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела от 18 март 1970 г.,

Европейска конвенция за международно признаване на присъди, съставена в Хага на 28 май 1970 г., Европейска конвенция за трансфер на производства по наказателни дела, съставена в Страсбург на 15 май 1972 г., Европейска конвенция за борба с тероризма от 27 януари 1977 г., Европейска конвенция за обмен на правна информация между държави от 15 март 1978 г., Европейска конвенция за екстрадиция от 17 март 1978 г., Първи и втори допълнителен протокол към нея, Европейска конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 17 март 1978 г.,

Европейска конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 20 май 1980 г., Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г., Конвенция за международен достъп до правосъдие от 25 октомври 1980 г., Конвенция за трансфер на осъдени лица от 21 март 1983 г., Конвенция на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 20 декември 1988 г.,

Конвенция относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление от 8 ноември 1990 г., Конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване от 29 май 1993 г., Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 19 октомври 1996 г., Европейско споразумение за предаване на молби за правна помощ.