Примабалерината Маша Илиева: Най-трудно е да разплачеш публиката
Няма значение в коя роля - Жизел, Жулиета или мадам Ортанс..., казва артистката
Спектаклите на “Спящата красавица” в Софийската опера на 11 и 12 февруари са жест на благодарност и признание за всичко, което Маша Илиева е дала и продължава да дава на българския балет като артист, хореограф, репетитор, педагог и режисьор.
С този класически балетен спектакъл на Чайковски се отбелязва 40 години творческа дейност на примабалерината Мария Илиева, популярна сред публиката с фамилиарното име Маша Илиева.
- Маша, ти си живата връзка между руския и българския балет. Припомни къде и кога се срещат баща ти и майка ти. Какви са техните професии?
- Майка и татко се запознават в Лесотехническата академия в Ленинград, където той е изпратен от България да прави аспирантура, а тя е още студентка. Впоследствие се женят тук, в България, а след година се появявам аз. Баща ми стана професор, беше и ректор на Лесотехническия институт, а майка ми работеше в Министерството на транспорта.
- Като малка сигурно си пътувала много между София и Ленинград? Водеха ли те тогава на балет и какво гледаше?
- Пътувах по 4 пъти в годината София - Ленинград и обратно. Ходех на балет и тук, и там. Честно казано, много харесвах Софийския балет и мечтаех един ден да танцувам на нашата сцена.
- Кога за първи път гледа балетен спектакъл и какво си спомняш?
- Не си спомням кога съм гледала балет за пръв път, сигурно е било по телевизията.
Помня, че когато майка ми ме водеше в операта, не ме пускаха, защото бях много дребничка, а беше забранено за деца под 7 години
Тя обясняваше, че съм на 8, но нямаше как да докаже това, тъй като не бях записана в руския й паспорт.
- Кога постъпи в балетно училище и кои бяха първите ти педагози?
- На десетгодишна възраст бях приета в Държавното хореографско училище в София. С радост научих, че моя учителка по балет ще бъде очарователната примабалерина Цвета Джумалиева. Благодарение на нея видях балета от другата страна на сцената. Мисля, че тя запали в мен любовта към изкуството!
На следващата година, след внимателен оглед на всички ученици от руски специалисти, бях избрана да замина да уча в Ленинградската академия “Ваганова”. Там мои педагози бяха Мария Боярчикова, Ирина Трофимова и знаменитата Фея Балабина, всички ученички на самата Агрипина Ваганова! Голям късмет за мен беше и това, че след като бях приета в Софийската опера, продължих да работя с руски звезди. Тук гостуваха Юрий Григорович, Марис Лиепа, Ирина Колпакова и много други.
- Какво изпита, когато за първи път се качи на палци?
- Първите палци ми ги донесе татко от Москва, още не бях в балетното училище.
Събудих се една сутрин и на възглавницата - палци!
То беше радост, то беше щастие! Веднага ги обух и започнах да обикалям апартамента. Много по-късно разбрах, че палците се “обработват”, преди да се обуят.
- Така или иначе, твоята кариера мина триумфално в Софийската опера. Какво е за теб този театър? Там ли изигра най-хубавите балетни роли?
- Всъщност целият ми живот е тук, в Софийската опера. По много часове работя с новото поколение балетни артисти. Преди това работех върху себе си. Да стана по-добра балерина, да правя нещата по-добре - винаги към това съм се стремяла. Всичките си роли ги подготвих тук, в Софийската опера, помагаше ми руската прима Любов Фоминих, която бе сред водещите артисти в балетната трупа.
- Какво ти даде балетният конкурс във Варна?
- Варненският конкурс беше събитие в моя живот! Започнах да идвам с майка ми във Варна, когато съм била 7-годишна. На един от конкурсите великата Галина Уланова, председател на журито, се спира и казва за мен: “Ето една бъдеща прима!“
Сигурно неволно съм й препречила пътя и тя ме е забелязала. През 1986 г. спечелих бронзов медал на конкурса. Оказа се, че съм направила впечатление на руския балетмайстор Юрий Григорович, председател на журито и директор на балета на Болшой театър. В следващия сезон той постави “Лешникотрошачката” у нас и ме избра за главната роля.
- В твоите най-активни балетни години имаше ли съперничество между балерините в Софийската опера?
- Без съперничество няма прогрес! Естествено, че и по мое време, и преди това, и сега има съревнование между тези, които искат да напредват.
- Майка ти винаги е била до теб. С какво се занимава сега Марина?
- Добре е. Идва на спектакли. Тя си остана истинска почитателка на балета.
- Имаш ли представа какво се случва в наши дни с балета в Русия?
- Русия, както е било винаги, бълва невероятни балерини и балетисти. Независимо дали в Москва или в Санкт Петербург, всички работят по метода на Ваганова!
- С коя своя ученичка се гордееш?
- Гордея се с всички! Може някои даже да не са в балета вече, но помня всяка една от тях!
- Какво, според теб, трябва да умее да прави балерината - да вземе акъла на публиката с 32 фуетета (виртуозно движение в класическия танц) или да я разплаче в сцената на полудяването на Жизел?
- Никак не е зле да прави 32 фуетета, но по-трудно е да разплачеш публиката. Няма значение в коя роля - Жизел, Жулиета или мадам Ортанс...
Щрихи към портрета:
Родена е на 11 септември 1963 г. в София. Майка й, Марина, е от Санкт Петербург. Като дете танцува в театрални спектакли, голямата й мечта е нейното момиченце да се посвети на танцовото изкуство. Маша започва да се занимава с балет едва 8-годишна. На 10 е приета в Хореографското училище в София в класа на примабалерината Цвета Джумалиева. Като особено талантливо дете, е изпратена да продължи образованието си в световноизвестната Академия “Ваганова” в Ленинград. В продължение на 7 години учи в класа на известната руска балерина и педагожка Фея Балабина. Кариерата й започва в кордебалета на Софийската опера. Първата й главна роля е Маша от “Лешникотрошачката” на Чайковски. Изиграва всички големи роли от балетния репертоар на театъра: Жизел, Китри в “Дон Кихот”, Одета - Одилия в “Лебедово езеро”, Силфида в “Силфида”, Жулиета в “Ромео и Жулиета”, Аврора и Фея Люляк в “Спящата красавица”, Мадам Ортанс в “Зорба гърка” и много други. В периода 2001 - 2003 г. е художествен ръководител на балета на Софийската опера. От 2009-а е репетитор в Софийската опера, а през 2014 г., вече като балетен режисьор, Маша Илиева възстановява балетната класика “Спящата красавица”. Паралелно със сценичната си дейност Маша Илиева се изявява успешно и като балетен педагог. Нейни ученици печелят престижни награди в Люксембург, Варна, Добрич.
Маргарита СТЕФАНОВА