Призрачната баня в "Овча купел" (УНИКАЛНИ СНИМКИ)

Банята в Овча купел се намира на десет минути разходка от нас с кучето ми. Много пъти съм я обикалял и разглеждал от вън. Архитектурата й е уникална и малко сгради в София имат такава. Винаги съм искал да разбера какво се крие вътре. И ето, реших се и влязох най-накрая. Но изобщо не съм подозирал какви богатства и какво приключение във времето ме очакваше там. Над три часа обикалях и снимах!<br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" height="329" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201408/4(3).jpg" /><br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" height="329" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201408/4(4).jpg" /><br /> <br /> <br /> Изгорялата овална стая. Първо преминах през един тесен обгорял прозорец, под който имаше купчина вехти предмети и прах. Скачайки върху нея се вдигна прахоляк, който подчертаваше малкото слънчеви лъчи, които влизаха в стаята. Цялата стая беше горяла някъде в миналото и сега се виждаха само изпепелени греди и черни очертания по стените и тавана.<br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" height="340" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201408/7(4).jpg" /><br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" height="322" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201408/8(4).jpg" /><br /> <br /> <br /> Големият тъмен коридор. Направих няколко снимки. Тръгнах наляво да обходя долния етаж. Пред мен седеше врата, която се оказа началото на дълъг коридор. Този коридор бе тъмен и само в краят му се виждаше светлинка. Използвах светкавица, за да го заснема. Черният дим от огъня е стигал и до неговия таван.<br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" height="340" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201408/11(10).jpg" /><br /> <br /> Страшният коридор. Някъде по средата на главния коридор намерих друг също толкова тъмен и загадъчен като него коридор. И също като него в края му имаше светлина. Там бяха стаите с малките вани. В дъното на коридора имаше една овална стая, в която намерих някои останки от социализма &ndash; карта, знаме и други.<br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" height="340" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201408/14(1).jpg" /><br /> <br /> Залата с басейните. През една от стаичките се влизаше в залата с басейните. Онемях&hellip; Все едно откривах съкровище, отдавана загубено и забравено от човечеството. Сини, лилави, червени плочки. Овални сводове. Мозайка в краката ми. Лъчите светлина, осветяващи цветовете на плочките. Всичко бе потънало в прах, черни петна от влага и люпещите се стени. Тук-таме имаше боклуци от наше време. Направих един куп снимки.<br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" height="317" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201408/15.jpg" /><br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" height="529" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201408/16(1).jpg" /><br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" height="340" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201408/17.jpg" /><br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" height="343" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201408/27(1).jpg" /><br /> <br /> Втори етаж. Следващата спирка беше да се кача през витите стълби на вторият етаж. Там ме посрещна светлината. Закрачих, въртейки се през големия коридор, стигайки до същият (като на първият етаж) напречен коридор. Той, за щастие, беше светъл. В ляво и дясно отново се намираха някакви стаички, а през едната врата се озовах в голямо помещение.<br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" height="765" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201408/22(3).jpg" /><br /> <br /> ВИП залата. Това помещение имаше дърво почти навсякъде &ndash; дюшеме, ламперия&hellip; Тази малка зала се оказа точно над големия басейн. Отворът, който бе на тавана над басейна си, мисля, че не бе толкова отдушник, колкото въздухопровод, който вкарваше въздуха в тази зала през отвори. Снимах.<br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" height="340" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201408/26(3).jpg" /><br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" height="714" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201408/29(2).jpg" /><br /> <br /> Остъклената тераса. Закрачих обратно към края на коридора и сградата. Там ме очакваше стълбището за третия етаж. То цялото беше в листа и отломки от стените и тавана, който се оказа стъклен. Качих се. В дясно от стълбището се намираше остъклена част от тераса, която преминаваше в малка и открита тераса с гледка към парка на банята. В това остъкление растяха дървета, едното от които беше може би три метра. Ще започна да си отглежам зарзават там ;)<br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" height="340" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201408/23(2).jpg" /><br /> <br /> Залата с архивите. Обратно към центъра на сградата-там се намираше зала, разделена на малки стаички, в които може би са оставали болни хора. През нея и поредния коридор се озовах в централната част на този етаж &ndash; залата с архива. Имаше секции навсякъде, а под тях &ndash; множество книги и документи. Акцентът в купа хартии бе малка книжка-бюлетин от 1977 година, наречена &bdquo;Курортология, физиотерапия и лечебна физкултура&ldquo;. :) Снимах.<br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" height="340" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201408/24(1).jpg" /><br /> <br /> Слънчевата зала и графитите. Побързах към другото помещение, което се оказа най-приветливо от всички. Там имаше много светлина, простор и една купчина книги. Хареса ми. През него се излизаше до другата остъклена тераса на сградата. Там няколко графита ме погледнаха и аз с благодарност ги заснех. Слязох надолу по другото стълбище и излязох там, откъдето и влязох.<br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" height="340" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201408/25(2).jpg" /><br /> <br /> <br />